Решение № 824 от 23.07.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1020/2026
- Вид
- Решение № 824
- Подписан
- 23.07.2026
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, мл.с. Ралица Светославова
Други актове по делото
- Определение № 2791 от 04.06.2026 · Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев
- Протокол № 1093 от 14.07.2026 · Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, мл.с. Ралица Светославова
- Разпореждане № 6224 от 28.08.2026 · Светла Величкова Пенева
- Разпореждане № 7461 от 14.10.2026 · Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- член 263, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 271, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 272 · Граждански процесуален кодекс
- член 587, алинея 2 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, алинея 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 80 · Граждански процесуален кодекс
- член 108 · Закон за собствеността
- член 79 · Закон за собствеността
- член 79, алинея 1 · Закон за собствеността
- член 81 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 824 гр. Варна, 23.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев мл.с. Ралица Светославова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20263100501020 по описа за 2026 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Н. Е. Н. чрез адвокат М. К. против решение № 751 от 02.03.2026 г., постановено по гр.д.№ 12613 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, осми състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу Т. П. Т. ревандикационен иск с правно основание член 108 от З акона за собствеността /ЗС/ да бъде прието за установено, че ищецът е собственик по наследство от неговите родители Й.
П. Й., починала на **.**.**** г., и Е. Н. И., починал през **** г., и въз основа на осъществено давностно владение, считано от 2007 г., на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № ***, одобрен със заповед РД-18-112 от 01.07.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 1 220 кв.м, номер по предходен план ***, кв. 18, парцел III, при съседи: имоти с иденитификатори: № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № *** и № ***, както и в в частта за предаване на владението върху горепосочения имот; осъден е въззивника да заплати на Т.
П. Т. сума в общ размер от 1 334,47 евро, представляваща съдебно-деловодни разноски за производството пред първата инстанция на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, както и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита се, че обстоятелството, че ответникът счита имота за свой не е достатъчно, за да се приеме, че промяната на намерението му е достигнала до ищеца, тъй като не е 1 предприел никакви действия, с които да отрече правото му на собственост.
Излага се, че владението трябва да бъде явно и несъмнено, за което по делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установи, че е налице изобщо промяна в основанието за упражняване на фактическа власт. Освен това липсват данни за реално владение като собственик за целия твърдян от него срок. Намира се, че съдът превратно е тълкувал свидетелските показания, защото те следва да са конкретни, на не да съдържат общи фрази, като се прави обстоен анализ на събраните гласни доказателства. Неясните изводи на съда са в противоречие и със заключението на вещото лице досежно наличието на ограда. В разултат на това се стига до извод, че владението на ответника не е било явно, а ищецът е позволил на ответника да ползва мястото, което даже не е държане, още по-малко владение. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважи предявения иск.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба чрез адвокат П. С., с който същата се оспорва, като подробно се излага, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Набляга се на бездействието на ищеца години наред и промяна в поведението му към активност едва след уведомяването му за започнатата процедура по член 587, алинея 2 от ГПК. Сочи се, че е безспорно установено от събраните по делото доказателства, че ответникът дълги години е упражнявал стопанска дейност в процесния имот и е манифестирал това по виден за всички начин. Излага се, че това се констатира е чрез заключението на вещото лице, от което е видно, че оградата между имотите е премахната в минал момент. Липсват и данни за разпределение на имотите, за съвместно ползване, както и ищецът да е предоставил за ползване имота на ответника.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Твърденията, изложени в исковата молба са, че ищецът е собственик по наследство и давностно владение на дворно място, намиращо се в село Г. К. с площ 780 кв.м идеални части, включени в парцел ***-***, ***, квартал 18 по плана на селото. Излага се, че е придобил собствеността по наследство от неговата майка Й. П. Й., починала на **.**.**** г., а тя от своите родители - П.
И. К. и Н. П. К.. С уточняваща молба от 22.10.2024 г. ищецът пояснява, че неговата майка е придобила чрез договор за издръжка и гледане от своите родители на 13.03.1991 г. 780 кв.м идеални части от дворното място по време на брака си с Е. Н. И., починал през месец декември **** г. Твърди се, че 2 единствен техен наследник е ищецът. Сочи се, че с влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ поземленият имот /ПИ/ е с идентификатор № ***, с площ 1 220 кв.м, номер по предходен план ***, кв.
18, парцел III, при съседи: ***,***, ***, ***, ***, ***, ***. Излага се, че с влязла в сила заповед № 74 от 02.02.1975 г. на кмета на община А. е одобрен ПУП-ПРЗ, съгласно който част от ПИ № *** е включен в УПИ III ***, кв.18 по плана на село Г. К., но сметките по регулация не са уредени по отношение на придаваемото общинско място, като за част от ПИ № *** с площ 230 кв.м в разписния лист е записан на името на П. И. К., но липсват данни за документ за собственост, поради което с последващ нотариален акт НА/, вписан в Службата по вписванията – Варна с вх.рег.№ 13803 от 30.04.2024 г., акт № 200, том № 34, ищецът се снабдил с документ за собственост за 440 кв.м идеални части от процесния имот на основание наследство и давностно владение.
Поддържа се, че от смъртта на майка му през 2007 г. той владее целия процесен имот от 1 220 кв.м, като присъединява владението на неговите наследодатели от 1991 г. Навежда се довод, че съседният на ищеца имот е дворно място и жилищна сграда, съставляващо имот пл.№ *** и празно дворно място, съставляващо парцел *-*** с идентификатори № *** и № *** собственост на неговия вуйчо Т. П. К., придобил го също от дядо му и баба му - П. И. К. и Н. П. К.. Излага се, че тъй като всички имоти са съседни, вуйчото на ищеца Т. живеел в единия, отглеждал животни и поискал от ищеца да ползва и неговия имот. Той се съгласил, нямал нищо против да се сее там царевица, люцерна за храна на животните. Ищецът също имал домашни животни, но много по-малко от него и, когато станела люцерната за косене, се редували да я косят, като всеки си взимал, колкото му трябва. Двамата имали различна земеделска техника и всеки ползвал това, което му е необходимо.
През **** г. на ищеца му трябвал малък камион, какъвто има неговият син П.
Т. К. и му го дал да си свърши работата. Пояснява се, че ответникът Т. П. Т. е син на П. Т. К. и внук на Т. П. К.. Двете семейства винаги били в добри роднински отношения и имали достъп до имотите по всяко време, като вуйчото на ищеца никога не му е оспорвал собствеността. Ползвал го е, но е знаел, че ищецът е собственик на имота, а един ден дошъл на работното му място и му казал, че внукът му „крои“ нещо, има някакви планове за имота на ищеца. Т. П. К. починал през месец май **** г. Сочи се, че с писмо изх.№ 9400-1144 от 24.04.2024 г. община А. уведомила ищеца, че е започнало административно производство за заверка на молба-декларация за издаване на удостоверение за снабдяване с констативен НА по обстоятелствена проверка за ПИ № *** по КККР на село Г. К., община А. с площ 2 100 кв.м. Това била къщата на вуйчото на ищеца и той не възразил, но не получил уведомление за започналата процедурата на неговия имот. Учудил се обаче, когато получил от СГКК - Варна уведомление изх.№ 24-21985 от 16.07.2024 г., че е започнало административно производство по заявление с вх.№ 01-368805 от 05.07.2024 г. от ответника, с което иска изменение на кадастрални данни в КРНИ, изразяващо се във вписването му като собственик на неговия ПИ, съгласно 3 представен вече КНА № ** от 28.03.2024 г. и заличаването на ищеца като такъв. От направена справка в СВ-Варна ищецът установил, че ответникът се е снабдил с КНА за придобиването на неговия имот по давност. Обърнал се към инженер –геодезист, за да му покаже имота и да измери къде са границите му. На място видели ответникът, който ги изпреварил - били поставени маркиращи знаци /колчета/, имало поставена оранжерия и започвал да огражда имота. Ищецът го попитал на какво основание загражда имота му, а ответникът му отговорил, че той е собственик, че има НА, карали се, но това било безсмислено и си тръгнали. Ищецът поддържа, че това, че ответникът счита целия имот за свой, не е достатъчно, за да се приеме, че промяната на намерението му е доведена до неговото знание. Той не е предприел каквито и да е действия, с които да отрече неговото право на собственост, като недопускане в имота или други подобни действия. Ищецът счита, че всяко пасивно поведение или скрита дейност създава съмнение и неопределеност в основанието и намерението му, поради което той не владее за себе си имота, а е негов държател, както и неупражняването на фактическа власт върху собствения му имот само по себе си не представлява отказ от права.
При тези съображения предявява срещу Т. П. Т. иск за приемане за установено, че е собственик по наследство от неговите родители Й. П. Й., починала на **.**.**** г., и Е. Н. И., починал през **** г., и въз основа на осъществено давностно владение, считано от 2007 г., както и да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху следния недвижим имот: ПИ с идентификатор № ***, одобрен със заповед № РД-18-112 от 01.07.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ 1 220 кв.м, номер по предходен план ***, кв. 18, парцел III, при съседи: ***,***, ***, ***, ***, ***, ***; както и за отмяна на КНА, на който ответникът основава правата си – НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност № ***, том I, peг.№ 1035, дело № 115 от 2024 г. на нотариус Д. Б., вписан в Служба по вписванията - Варна с вх.рег.№ **** от 28.03.2024 г., акт № **, том 23, дело 5411/2024 г.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на член 131 от ГПК, ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Като аргумент за недопустимост на иска по член 108 о т ЗС излага, че той, а не ищецът, е собственик на процесния имот въз основа на давностно владение, което никога не е губил. Оспорва всички изложени в исковата молба твърдения. Навежда доводи, че ответникът е установил собствеността си след необезпокоявано давностно владение продължило повече от 10 години пред нотариус по реда на член 587, алинея 2 от ГПК и се е снабдил с документ - НА № **** от 28.03.2024 г., акт № **, том ХХIII.
Твърди, че спорният имот заедно с други два съседни имота в същия кв.18 и в непосредствена близост до регулацията на село Г. К. е бил собственост на прадядото на ответника - П. И. К., за който същият е притежавал документ за собственост - НА № *** том 10, дело № 5666 от 1990 г. на варненски нотариус, като удостоверяването на имота в документа за собственост е било по регулационните линии на действалата тогава регулация на населеното 4 място и е както следва: празно дворно място с площ от 780 кв.м идеални части, включено в парцели II-*** и III-*** в кв.18, находящо се в село Г. К., община А., който имот бил прехвърлен на дъщерята на П. И. К. - Й. П. И. на 13.03.1991 г. Поддържа се, че на същата дата срещу задължение за гледане и издръжка П. И. К. и Н. П. К. са прехвърлили на дядото на ответника - Т. П. К. и техен син -, другите два имота, описани в НА, а именно: празно дворно място с площ от 850 кв.м в село Г. К. представляващо парцел I-*** в кв.18 по плана на селото и съседният имот, представляващ дворно място с площ от 1,500 дка на селото с пл.№ ***, заедно с построената в него жилищна сграда и стопански постройки. Излага, че Т. П. К., съвместно с неговата съпруга и баба на ответника - К. К. - живеят и ползват имотите, като полагали грижи за родителите на Т. К. - П. и Н., като последната повече от пет години лежала на легло преди да почине. Тяхна грижа бил и дядо П., който се е споминал през **** г. Семейството на Т. К. стопанисвало двора, в който се отглеждали животни - овце, кокошки и други. Дворът бил цял и голям в обхват на обособените по-късно с регулационния план на селото от 1961 г. парцели.
Разпечатката съдържа 23 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/521a8bc4-ecd8-47ac-9a19-cf7dd68a1c26