Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6230 от 08.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 19528/2023
Вид
Решение № 6230
Подписан
08.04.2024
Състав
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6230 гр. С., 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110119528 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу Ц. Б. К., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи в качеството си на наследник на лицето Ф.Г.К., с ЕГН:

**********, починала на 28.04.2021 г., на ищеца сумата от общо 2096.67 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № *** находящ се в гр. С., общ. Овча Купел, ж.к. Овча Купел 2, бл. *** вх. *** ет. *** от които 1/ главница за топлинна енергия в размер на 1750.05 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и 305.58 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 15.11.2022 г., 2/главница за услугата дялово разпределение в размер на 33.61 лева за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и 7.43 лева – обезщетение за забава за периода от 01.12.2019 г. до 15.11.2022 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.

№ 66657/2022 г. на СРС – 06.12.2022 г. до окончателното плащане на сумите.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с 1 потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване, а от ФДР е извършвана услугата дялово разпределение. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. Уточнява се, че такова задължение ответникът имал като наследник на първоначалния собственик на процесния имот – доколкото предишният собственик е почнал само два дни преди края на процесния период.

С исковата молба са представени: Решение № 3149/08.04.2022 г. по гр.д.

№ 28373/2021 г. на СРС, удостоверение за наследници на Ф.Г.К., нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 97, том ІІ, рег. № 3937, н.д. № 256/2002 г. от 19.04.2002 г., справка НБД „Население“, удостоверение за отказ от наследство от 15.09.2021 г., заявление декларация за откриване на партида, удостоверение за идентичност на адреси, извлечение от сметки и съобщение към фактури, договор между СЕС и ФДР, протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР, договор между ищеца и ФДР, копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация С.“ ЕАД от 11.07.2016 г.

Препис от исковата молба е връчен на ответника Ц. Б. К.. От процесуалния представител на същия адв. М. П. в срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват по основание и размер. В тази връзка на първо място се релевира възражение за погасяване на част от сумите по давност – като се посочва, че сумите от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. били погасени по давност, предвид датата на подаване на заявлението по заповедното производство.

Оспорва се и наличието на облигационно отношение между страните въз основа на ОУ на ищцовото дружество. Твърди се, че нямало данни ответницата да е единствен наследник на майка си, нито единствен собственик на имота. Сочи се, че нямало доказателства отказът от наследство на другия наследник да уголемява именно дела на ответницата.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално частично отхвърлени.

С определение № 26555/28.07.2023 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисиз“ ЕООД. Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение – 2 броя изравнителни сметки и 2 броя талони за отчет.

Изготвена и приета е и съдебно техническа експертиза с вх. № 241759/09.08.2023 г. Представено е удостоверение за наследници на лицето Ф.Г.К..

В съдебно заседание, проведено на 12.03.2024 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

Ответницата, чрез адв. П. изразява писмено становище за цялостно предвид възражението за липса на облигационна връзка евентуално частично 2 отхвърляне на исковете предвид възражението за давност и за недоказаност на качеството едноличен собственик.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спора.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 659/08.01.2023 г. по ч.гр.д. № 66657/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника.

По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация С.“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 97, том ІІ, рег. № 3937, н.д. № 256/2002 г. от 19.04.2002 г. се установява, че на 19.04.2002 г. лицето Ф.Г.К. е придобило чрез покупка собствеността върху процесния имот – апартамент № *** находящ се в гр. С., общ. Овча Купел 2, ж.к. Овча Купел 2, бл. 9 г-*** вх. *** ет. 3. От удостоверение за идентичност на административни адреси се установява, че стари адреси: ж.к. Овча Купел 2, бл. 9АБ, бл. 9В и бл. 9Г-З са идентични с ж.к. Овча Купел, бл. *** вх. А, Б, В, Г, Д, Е, Ж и З – по сега действащия административен план.

От своя страна видно от удостоверение за наследници на Ф.Г.К., с ЕГН:

********** – същата е починала на 28.04.2021 г. – като е оставила за наследници двете си деца – ответницата Ц. Б. К. /дъщеря/ и Даниела Б. К.

/дъщеря/. Последната обаче се е отказала от наследството на майка си – което се установява от удостоверение за вписан отказ от наследство от 15.09.2021 г. по ч.гр.д. № 52771/2021 г. на СРС. Така единствен наследник на майка си – остава ответницата Ц. Б. К..

От представено по делото съобщение към фактура се установява, че титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. С., общ.

Овча Купел, ж.к. Овча Купел 2, бл. *** вх. *** ет. *** ап. 112 е майката на ответницата лцето Ф.Г.К. /доколкото през 2002 г. последната е подала заявление за откриване на партида/.

От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния период.

От договор между СЕС и ФДР от 09.09.2002 г. и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР от 09.09.2002 г. се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово 3 разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем сървисиз“ ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР. Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период.

Налице е и договор /№ Д-0-67 от 03.06.2020 г./ между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години – действал от 01.05.2020 г.

Видно от документите, представени от ФДР за процесния имот са изготвяни редовно изравнителни сметки като до имота е осигуряван достъп за действителен отчет. Предоставяна е и услугата дялово разпределение.

По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза, от която се установява, че в имота и сградата не се ползва топлинна енергия за отопление, а само за битова гореща вода – доколкото отоплителната инсталация е прекъсната още 2010 г. Установява се също така, че за част от процесния период – от 06.10.2019 г. до 11.03.2020 г. – няма данни дали топломерът в абонатната станция е бил изправен /доколкото годността му е изтекла на 05.10.2019 г., а е подменен с нов на 11.03.2020 г./. Поради това в.л. не потвърждава сумата от 408.08 лева.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

На последно място, видно от приложено на л. 37 от делото извлечение от сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер 1750.05 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 914.83 лева /отразена към м.

07.2020 г./, две допълнителни изравнителни сметки за същия отоплителен сезон – възлизащи на 0.20 лева и 1.22 лева /отразени към м. 09.2020 г./ и изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., възлизаща на 833.80 лева /отразена към м. юли 2021 г./.

За отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. НЕ Е представена справка към обща фактура с начислените прогнозни суми по месеци.

Доколкото обаче съгласна СТЕ сумите са само за БГВ без топлинна енергия за отопление, то съдът приема, че през всеки от 12 месеца от периода е ползвано еднакво количество.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 7*** ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена 4 топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 659/08.01.2023 г. по ч.гр.д. № 66657/2022 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между ищеца по делото и наследодателя на ответницата е била налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.

Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 15*** ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.