Решение № 120 от 24.10.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. София, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов при участието на секретаря Анжела Д. Богданова като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Касационно гражданско дело № 20228002103915 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“- гр. Велико Търново, чрез адв. Д. Б., срещу въззивно решение № 207/07.06.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 158/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което като е потвърдено решение № 1344/01.12.2021 г. по гр. д. № 1321/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, са уважени предявените от Г. Н. Г. против касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „снабдител, доставчик“ в звено „Транспорт и материално-техническо снабдяване“ към отдел „Стопанско обслужване и транспортно осигуряване“ на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“; и за заплащане на обезщетение за периода на оставане без работа от 16.03.2021 г. до 16.09.2021 г. в размер на сумата 6 660,72 лева.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на 1 решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата – Г. Г., представляван от адв.В. Ш., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

С определение № 688/11.04.2023 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос - длъжен ли е работодателят да извърши подбор по чл. 329 КТ, когато се съкращава единствената щатна бройка за изпълняваната длъжност. По този въпрос настоящият състав споделя установената практика на ВКС (вж. - решение № 246/23.06.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г., III г.о.; решение № 492/21.01.2013 г. по гр. д. № 1696/2011 г., IV г.о.; решение № 23/08.04.2020 г. по гр. д. № 1853/ 2019 г., IV г.о., решение № 249/18.10.2017 г. по гр. д. № 540/2017 г., IV г.о. и др.), че подборът при уволнение, на основание закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата или при намаляване обема на работа, не е задължителен, когато се премахва единствената щатна бройка или всички щатни бройки за съответната длъжност. В този случай, работодателят може, без да е длъжен, да извърши подбор между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават с тези, чиито длъжности не се съкращават. За да бъде упражнено „правото на подбор”, трябва да има сходство между трудовите функции на съкращаваната и несъкращаваните длъжности. Ако правото на подбор е упражнено, то подлежи на съдебен контрол, но отказът да бъде упражнено това право не подлежи на съдебен контрол и не е основание уволнението на работника, заемащ единствената съкратена щатна бройка, да бъде обявено за незаконно. По различен начин стои въпросът със „задължението за подбор” – то става част от правото на работодателя законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение , когато се съкращават само част от бройките за заеманата длъжност. В този случай подборът е задължителен и неизвършването му обуславя незаконосъобразност на уволнението.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна, поради следните съображения:

Въззивният съд е посочил, че ищецът е заемал длъжността „снабдител, 2 доставчик“ в звено „Транспорт и материално-техническо снабдяване“ към отдел „Стопанско обслужване и транспортно осигуряване“ във ВТУ „Св. Св.

Кирил и Методий“. В отправено до служителя предизвестие от 09.03.2021 г., работодателят го уведомил, че във връзка с оптимизиране на вътрешната структура на учебното заведение и взето на 25.01.2021 г. решение на Академичния съвет за намаляване на щата, се съкращава щатната бройка за длъжността „снабдител, доставчик“ и трудовият му договор ще бъде прекратен. Със заповед № 785/16.03.2021 г., връчена на ищеца на същата дата, трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 16.03.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата. Подбор по чл. 329 КТ не е извършван, тъй като съкратената длъжност е била единствена по щатното разписание .

За да счете предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за основателни окръжният съд е приел, че съкращаването на щата е извършено от компетентен орган и е реално, но че щатното разписание включвало общо три шофьорски длъжности – две с наименование „шофьор“ и заеманата от ищеца длъжност „снабдител, доставчик“. В подкрепа на този си извод съдът посочил, че на ищеца, освен присъщите за длъжността „снабдител, доставчик“ отчетнически функции по закупуване, приемане и предаване на стоково-материалните ценности, работодателят бил възложил и изпълнението на допълнителни функции за длъжността „шофьор“, изразяващи се в поддръжка и експлоатация на автомобили и попълване на свързаната с това документация. Първоначално, съвместяването било изрично предвидено в трудов договор от 18.12.1991 г., а в последващите споразумения, макар да не било записано, работодателят продължил да възлага на служителя изпълнението и на допълнителни функции за длъжността шофьор. Прието е, че се касае за трайно възлагане на допълнителна трудова функция, която обезпечава както изпълнението на основната („снабдител, доставчик“) чрез транспорт и доставка на стоково-материални ценности с лекотоварен автомобил, така и превоз на пътници с лек автомобил. Предвид това, доколкото трудовите функции на съкратената длъжност включвали и тези за длъжността „шофьор“, работодателят е имал задължение да извърши подбор между ищеца и другите двама работници от съответното структурно звено, заемащи длъжността „шофьор”. Тъй като подбор по чл. 329 КТ не е извършен, съдът е приел, че уволнението е незаконосъобразно и са 3 основателни предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

При дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно – постановено е в противоречие с материалния закон и е необосновано.

Изводът, че щатното разписание при ответника включвало „общо три шофьорски длъжности” – две с наименование „шофьор“ и процесната, заемана от ищеца, „снабдител, доставчик“, е фактологично неверен и е в противоречие със събраните по делото доказателства. Видно от представените щатни разписания и длъжностни характеристики, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е заемал длъжност, за която щатът на ответника е предвиждал единствена щатна бройка.

Длъжностите „шофьор” и „снабдител, доставчик“ са различни не само по наименование, шифър по НКПД, по изисквания за заемането им, но и по функции, поради което те не могат да се считат за еднакви, нито за сходни. В този смисъл, дори на ищеца да са възлагани за изпълнение и допълнителни задачи, свързани с длъжността „шофьор”, това обстоятелство е без значение, тъй като то не води до еднаквост на изпълняваните трудови функции на съкратената и несъкратените длъжности. Основните функции и отговорности на длъжността „снабдител, доставчик“ са отчетнически и са свързани със закупуване, приемане, съхранение и предаване на стоково-материални ценности, графици за доставки, проучване на пазара, следене на количеството и качеството на стоките и др. Функции по управление на автомобил и извършване на транспортна дейност, които са основните за длъжността „шофьор”, не са предвидени в длъжностната характеристика на „снабдител, доставчик“, а възлагането на допълни задачи и оформянето на документи за превоз (което е свързано и с работата на снабдителя-доставчик) не променят същинската трудова функция, изпълнявана от ищеца, т.е. - това са длъжности, чиито трудови функции са съществено различни.

Както се посочи по-горе, задължението на работодателя да извърши подбор възниква, когато той трябва да бъде осъществен между работниците или служителите, които изпълняват същата или други несъществено различаващи се трудови функции. Когато р аботодателят упражнява правото си на подбор, той трябва да бъде осъществен между работниците или служителите, които изпълняват сходни трудови функции.

4

В случая, ищецът е заемал длъжност, за която щатът на университета е предвиждал единствена щатна бройка. При съкращаването на единствена длъжност работодателят има право, но не и задължение за подбор, а неизвършването на подбор тогава, когато той не е задължителен, не се отразява на законността на уволнението. Предвид изложеното, неправилен, формиран в нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, е изводът на въззивния съд, че уволнението е незаконно поради нарушение на изискването за провеждане на подбор. Дори да се приеме, че с оглед възлаганите на ищеца допълнителни задачи е налице известно сходство между неговата длъжност и несъкратените длъжности „шофьор”, това сходство евентуално би обусловило „право на подбор” за работодателя, като отказът да бъде упражнено също не подлежи на съдебен контрол и не съставлява основание за незаконност на уволнението на работника, заемащ единствената съкратена щатна бройка.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, на основание чл.293, ал. 2 ГПК, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. По съществото на гражданскоправния спор предявеният иск с правно основание чл. 344 , ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли. Трудовият договор с ищ еца е прекратен след реално съкращаване на щата за заеманата длъжност и при липса на задължение от страна на работодателя за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. С оглед обусловения им характер, като неоснователни, следва да се отхвърлят и исковете с правно основание чл. 344 , ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ - за възстановяване на заеманата длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225 , ал. 1 КТ.

С оглед изхода по делото, на касатора следва да бъдат присъдени направените за трите инстанции разноски, които възлизат на сумата 2 163,21 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 207/07.06.2022 г., постановено по възз.гр. д. № 158/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което 5 е потвърдено решение № 1344/01.12.2021 г. по гр. д. № 1321/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Н. Г., с ЕГН – **********, от гр. Велико Търново, ул. ... № , срещу Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“ - гр. Велико Търново, ЕИК 104025653, обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед № 785/16.03.2021 г . на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2-ро КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „снабдител, доставчик”; и за заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа в размер на сумата 6 660,72 лв. със законната лихва.

ОСЪЖДА Г. Н. Г., с ЕГН – **********, да заплати на Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“ - гр. Велико Търново, ЕИК 104025653, направените по делото разноски общо в размер на сумата 2 163,21 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6