Решение № 260005 от 06.07.2020, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 260005

06.07.2020г. град

Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 16.06.2020г., в следния състав:

Председател

: Методи Величков

Членове : Рени Ковачка

Димитър Ковачев

При секретар Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 127 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В.Б. чрез адв. К.П. срещу Решение № 1797 от 08.12.2019г., постановено по гр. д. № 3644/2019г. по описа на Пернишки районен съд с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „Кредит инкасо инвестмънтс бг“АД отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК с предмет недължимост на суми, за които има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.

8010/2010г. на ПРС и е образувано изпълнително дело 1425/2016г. на ЧСИ А.В..

С жалбата моли решението да бъде отменено и да се уважат исковете по чл. 439 ГПК.

Изтъкват се съображения за неправилност поради нарушение на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК- ответника бил признал иска.

Релевира неправилност на фактическите и правни изводи на ПРС и неправилно прилагане на института на погасителната давност. посочва, че между влизането в сила на заповедта за изпълнение на 29.09.2010 и датата на образуване на изпълнителното дело са изтекли повече от пет години и всички вземания са погасени по давност. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

Не се отрича, че е признат иска, но се посочва, че решение при признание на иска може да се постанови само ако ищецът направи изрично искане, а такова искане в случая няма.

Счита за правилни изводите на ПРС за прекъсване на давност на 17.03.2018г. с налагане на запор.

При проверка по чл. 269 ГПК Пернишки окръжен съд констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение неговата правилност ПОС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

От фактическа страна по делото се установява, че изпълнителното дело е образувано на 04.08.2016г.

Между страните няма спор, че Изпълнителен лист е издаден на 13.04. 2011г. въз основа на заповед за изпълнение по дело от 2010г. на ПРС и за вземания срещу ищеца, посочени по периоди и размери в исковата молба и възникнали от договора за кредит описан в нея. Извода за безспорност се базира на липсата на оспорване от ответника на твърденията изложени в исковата молба и неоспорването на доклада на първата инстанция, в който това е обявено за безспорно между страните. В подкрепа на този извод е и представената молба до ЧСИ от 04.08.2016г. и изпращаните запори и съобщения за насрочване на опис до длъжника, също прието по делото.

При тези данни решението се явява неправилно. Основателни са оплаквания свързани с прилагането на института на погасителната давност.

За безспорно по делото е прието, че изпълнителен лист е издаден на 13.04.2011г., въз основа на заповед за изпълнение издадена през 2010г. по дело 8010/2010г. на ПРС. Заповедта е била по чл. 410 ГПК, което следва по аргумент, че ако бе по чл. 417 то изпълнителен лист би бил издаден едновременно със заповедта, тоест през 2010г. Щом е издаден изпълнителен лист по заповед по чл. 410 ГПК, то тя е влязла в сила най-късно на датата на издаването на ИЛ. Няма и спор по влизането ѝ в сила. При това положение с влизане в сила на заповедта давността се прекъсва- в случая на 13.04.2011г.

Правилно ПРС е приел, че в хипотеза на влязла в сила заповед новата давност е 5 години по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Неправилно обаче е приел, че давността е била прекъсната с издаване на изпълнителен лист на 29.09.2019г.-тази дата не е ясно откъде е установил ПРС след като е отделил за безспорно с определението си по насрочване на делото, че лист е издаден на 13.04.2011г. Именно на последната дата е прекъсната давността и е изтекла на 13.04.2016г. – много преди образуването на изпълнителното дело по молбата от 04.08.2016г. Следователно иска е основателен изцяло. Образуването на изпълнително дело след като вземането е погасено по давност е незаконосъобразно и действията по него не могат да прекъсват давностен срок, защото няма как да се прекъсва срок който е вече изтекъл.

Предвид горното решението следва да се отмени и искът да бъде изцяло уважен.

По разноските:

При този изход на делото на жалбоподателя – ищец се дължат разноски за двете инстанции, като направеното искане от ответника (и пред двете инстанции) разноските да се възлагат на ищеца поради липсата на поведение от ответника, което да е дало повод за иска е неоснователно.

Ответника е подал молба за конституирането му като взискател - в качеството на цесионер и е поискал извършване на изпълнителни действия, което без съмнение са действия даващи повод на ищеца да предяви иска и дори при признание на иска в такава хипотеза освобождаване от отговорност за разноски по делото не е възможно.

Ищецът е доказал разноски в размер на 950,00 лева за първа инстанция, от които 50,00 лева за държавна такса и 900,00 за адвокатски хонорар. Налице е направено възражение за прекомерност на хонорара, което ПОС намира за основателно. Делото не е нито от фактическа, нито от правна сложност, протекло е в едно заседание и при налична молба от ответника, че признава иска.

При това положение следва да се уважи възражението на ответника по чл. 78, ал.

5 ГПК и да се присъди хонорар за първата инстанция в полза на ищеца в размер на 304,02 лева. (чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004г. на Висш адвокатски съвет в редакцията преди обявяването ѝ за нищожна с решение на Върховен административен съд и при материален интерес от 1057,44, лева).

За въззивна инстанция се дължат 325,00 лева- от които

300,00 за адвокатски хонорар и 25,00 лева държавна такса.

Въззиваемия ответник няма право на разноски.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение

№ 1797 от 08.12.2019г., постановено по гр. д. № 3644/2019г. по описа на Пернишки районен съд, с което е отхвърлен предявения от В.Б. срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД (като цесионер) отрицателен установителен иск по чл.

439 от ГПК с предмет недължимост на суми, за които има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 8010/2010г. на ПРС и е образувано изпълнително дело 1425/2016г. на ЧСИ А.В. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА

УСТАНОВЕНО в отношенията между В.А.Б. с ЕГН ********** и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД с ЕИК ********* като цесионер, че В.А.Б. с ЕГН ********** и адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, , р-н Люлин, бул. „Панчо Владигеров“21, Бизнес център „Люлин“6, ет. 2 поради погасяването им по давност в периода 13.04.2011г. -13.04.2016г. следните суми:

781,03 лева –главница по договор за потребителски кредит с номер ***, сключен между В.А.Б. и „БНП

Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД

151,41 лева- мораторна лихва за периода 29.08.2008г. – 29.09.2010г.

100,00 лева разноски за процесуално представителство по ч.гр.д. 8010/2010г. и 25,00 лева държавна такса по същото дело на Пернишки районен съд, ЗА КОИТО СУМИ Е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 8010/2010г. на ПРС и е образувано изпълнително дело 1425/2016г. на ЧСИ А.В. с рег. N. *** на КЧСИ.

ОСЪЖДА „КРЕДИТ

ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА В.А.Б. с ЕГН ********** сумата от 629,02 лева разноски за двете инстанции за адвокатски хонорари и държавни такси.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.

О.М.