Решение № 159 от 28.11.2019, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 159 28.11.2019 г. град Стара Загора

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На 29 октомври Година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

КРАСИМИРА ДОНЧЕВА

СЕКРЕТАР К.Ц.

ПРОКУРОР ВЕРОНИКА КАРАКОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА

ДОНЧЕВА

ВНОХД № 1201 по описа за 2018 година, и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Делото е образувано след като с Решение №

128/17.09.2018 г. постановено по н.д. № 442/2018 г. на ВКС е отменена Присъда № 8/26.03.2018 г., постановена по ВНОХД № 1098/2017 г. по описа на ОС – Стара Загора и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Отменената осъдителна присъда е била постановена като нова присъда по въззивно наказателно общ характер дело, образувано по протест на РП-Стара Загора и по въззивна жалба на гражданския ищец и частен обвинител А.Д. против Присъда № 45 от 23.02.2017 г. по НОХД № 1508/ 2015 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. С тази присъда подсъдимият Г.К.Г., ЕГН ********** е признат за невинен в това, че на 12/13.04.2011 г. в гр. Сливен, се съвкупил с лице от женски пол А.М.Д.,***, привеждайки я в безпомощно състояние, като изнасилването е извършено от две лица - с подсъдимия Т.Г.Т. и е оправдан по обвинението по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.3 от НК. Подсъдимият Т.Г.Т., ЕГН ********** също е признат за невинен в това, че на 12/13.04.2011 г. в гр. Сливен, се съвкупил с лице от женски пол А.М.Д.,***, привеждайки я в безпомощно състояние, като изнасилването е извършено от две лица - с подсъдимия Г.К.Г. и е оправдан по обвинението по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.3 от НК.

С присъдата съдът е отхвърлил предявения граждански иск от А.М.Д. против подсъдимите Г.К.Г. и Т.Г.Т. солидарно за сумата 80 000 лева, обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане - 12.04.2011 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.

В срока по чл. 319 от НПК против посочената присъда са подадени протест от прокурор при Районна прокуратура - Стара Загора и въззивна жалба от А.М.Д. чрез повереника й адв. Е.М..

Във възззивния протест се развиват доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Искането до въззивния съд е да отмени оправдателната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимите за виновни в извършване на престъпленията, в които са обвинени и предадени на съд и да им наложи справедливи наказания.

Оплакванията във въззивна жалба са за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и обхващат както наказателната, така и гражданската й част. Искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Стара Загора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на РП – Сливен за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, които не са посочени конкретно.

В съдебно заседание протеста се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура – Стара Загора.

Поддържа се и въззивната жалба от гражданския ищец и частен обвинител А.Д. и поверениците й адв. Е.М. и адв. В.Д..

В хода на съдебните прения представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора развива съображения за доказаност на обвиненията срещу подсъдимите Г. и Т.. Моли за отмяна на атакуваната оправдателна присъда и постановяване на нова въззивна такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъплението по повдигнатото обвинение, като на всеки от тях бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Пледира за това предявеният граждански иск да бъде уважен в размер на 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди така, както е било присъдено с предходна осъдителна присъда, постановена по делото.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител А.Д.

- адв. Е.М. изцяло се присъединява към становището на представителя на ОП – Стара Загора. Поддържа искането си обжалваната присъда да бъде отменена и вместо нея постановена нова осъдителна присъда, като на подсъдимите да бъдат наложени справедливи наказания, а гражданския иск – да бъде уважен до размер, в който е присъден при предходното разглеждане на делото.

Становището на адв. П.Н. - упълномощен защитник и на адв. М.Р. – назначена за резервен защитник на подсъдимия Г.К.Г. е, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. От адв. Н. се развиват подробни съображения за недоказаност на обвинението срещу подзащитния му Г., с искане въззивният съд да потвърди обжалваната оправдателна присъда.

Подсъдимият Г. поддържа становището на защитниците си, като в последната си дума моли да бъде оправдан.

Адв. М.М. - упълномощен защитник на подсъдимия Т.Г.Т. заема становище, че обжалваната оправдателна присъда е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена. В хода на съдебните прения развива подробни съображения за недоказаност на обвинението срещу подзащитния му Т., с искане въззивният съд да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда. Резервният защитник адв. Г.М., поддържа становището на адв. М. и моли за потвърждаване на постановената срещу подсъдимия Т. оправдателна присъда.

Подсъдимият Т. поддържа пледоариите на защитниците си, като в последната си дума заявява, че не е извършил това, в което е обвинен и моли да бъде потвърдена присъдата, с която е оправдан.

Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл.

314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите основания в протеста и във въззивната жалба, прие следното:

По внесен в Районен съд - Сливен обвинителен акт срещу

Г.К.Г. и Т.Г.Т. за престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.3 от НК е образувано НОХД № 1224/2012 г. по описа на РС - Сливен. С Присъда № 1020/20.11.2013 г. по посоченото дело подсъдимият Г.Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.3 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6 /шест/ години при първоначален строг режим на изтърпяване. Със същата присъда подсъдимият Т.Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.3 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6/ шест/ години при първоначален “строг” режим. Съдът на основание чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение определеното общо наказание по влезли в сила присъди по НОХД № 5171/2010 г. и № 1340/2010 г. на Софийски районен съд, а именно 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, като било постановено активираното условно наказание да се изтърпи при първоначален “общ” режим.

Двамата подсъдими били осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец А.М.Д. сумата от 20000 /двадесет хиляди/ лева - обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 13.04.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1500 лева -разноски по водене на делото, като до пълния предявен размер от 80 000 лева гражданският иск бил отхвърлен като неоснователен.

По жалба на подсъдимите е образувано ВНОХД № 37/2014 г. по описа на ОС - Сливен, приключило с постановяване на Решение № 68/27.06.2014 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

По искане на подсъдимите Г.Г. и Т.Т. за възобновяване на наказателното производство на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК пред ВКС е образувано производство по реда на Глава ХХХШ от НПК. С Решение № 438/25.11.2014 г. по к.д. № 1312/2014 г., ВКС, I н.о. отменил изцяло по реда на възобновяването въззивното решение на ОС - Сливен и потвърдената с него първоинстанционна присъда, като върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание. В решението на касационната инстанция са констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразили се в неизясняване на обстоятелствата по чл.102 от НПК, неизпълнение на задължението за мотивираност на съдебните актове, както и тези във връзка с обхвата на въззивния контрол. Дадени са насоки във връзка със събирането и проверката на доказателствените източници, както и са констатирани пороци в оценъчната дейност на съдилищата по отношение на тях.

След възобновяване на наказателното производство, на основание чл.43, т.3 от НПК, с Определение № 63/22.06.2015 г., постановено по ЧНД № 909/2015 г. на ВКС делото било изпратено за разглеждането и решаването му на Районен съд - Стара Загора. С Присъда № 45 от 23.02.2017 г., постановена по образуваното НОХД № 1508/2015 г. Районен съд - Стара Загора е признал подсъдимия Г.К.Г. за невинен в това, че на 12/13.04.2011 г., в гр. Сливен се съвкупил с лице от женски пол - А.М.Д.,***, привеждайки я в безпомощно състояние, като изнасилването е извършено от две лица - с подсъдимия Т.Г.Т., поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.3 от НК. Със същата присъда е оправдал и подсъдимия Т.Г.Т. по същото обвинение - за това, че в съучастие с подсъдимия Г.К.Г. на горепосочената дата и място се е съвкупил с лице от женски пол - А.М.Д.,***, привеждайки я в безпомощно състояние, като изнасилването е извършено от две лица. С присъдата, първоинстанционният съд е отхвърлил и предявения солидарно срещу двамата подсъдими - Г. и Т., граждански иск за претърпени неимуществени вреди от пострадалата А.Д., в размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева.

По протест на прокурор от РП - Стара Загора и жалба от частния обвинител и граждански ищец А.М.Д. чрез повереника й адв. Е.М., било образувано ВНОХД № 1098/2017 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, приключило с нова Присъда № 8 от

26.03.2018 г., с която въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда и признал подсъдимите Г.К.Г. и Т.Г.Т. за виновни, както следва:

- подсъдимия Г.Г. - за виновен в извършване на престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.3 от НК, като при условията на чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода" в размер на 5 /пет/ години и 6 /шест/ месеца, при първоначален „строг" режим на изтърпяване;

- подсъдимия Т.Т. - за виновен в извършване на престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.3 от НК, като при условията на чл.54 от НК му наложил наказание “лишаване от свобода” в размер на 5 /пет/ години и 6 /шест/ месеца, при първоначален „строг" режим на изтърпяване.

С посочената присъда Окръжен съд - Стара Загора осъдил подсъдимите Г. и Т. да заплатят солидарно на гражданския ищец А.М.Д. обезщетение за причинените й с деянието неимуществени вреди в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния му предявен размер от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева гражданският иск бил отхвърлен, като неоснователен.

В тежест на подсъдимите били възложени разноските по делото, включително тези, направени от частния обвинител и граждански ищец, както и държавната такса върху уважения граждански иск. На основание чл.53, ал.1, б.„а" от НК съдът се разпоредил с приложените веществени доказателства.

Тази присъда по касационни жалби, подадени от подсъдимите и техните защитници е била отменена изцяло с Решение № 128 от 17.09.2018 г. по н.д. № 442/2018 г. на Върховен касационен съд на Република България, като делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. В мотивите е прието, че въззивният съд не е проявил дължимата активност по чл.13 от НПК да разкрие обективната истина в пълнота, както и да осъществи действие за събиране на доказателства, както и за проверка на приетите като достоверни доказателствени източници. ВКС е приел, че се касае за съществени нарушения на съдопроизводствените правила при установяване на значимата за процеса фактология, което по необходимост обуславя отмяната на атакувания съдебен акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд, като са дадени подробни указания във връзка със събирането и проверката на доказателствата, които бяха изпълнени в хода на проведеното по настоящото дело въззивно съдебно следствие.