Определение № 1867 от 15.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1867 гр. Бургас, 15.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500831 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба, подадена от И. А. Х., ЕГН ********** против Заповед №3879/20.12.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч.гр.д. №7698/2023г. по описа на Районен съд Бургас в частта, с която в полза на заявителя „Юробанк България“ АД е присъдено адвокатско възнаграждение за сумата над 50лв.

Твърди се, че присъденото възнаграждение в размер на 480лв. не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, което не се отличава от сходни такива дела, с малкия материален интерес – 663, 87лв. на делото, както и с обстоятелството, че банката е инициатор на множество такива производства, в които се представлява от назначени юрисконсулти, възнагражденията на които се определят по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на от 50 до 180лв. и че в случая не се налагало ангажирането на юрист извън служителите на банката. Сочи се, че представляването от адвокат с този размер на възнаграждението генерирало по-големи разноски в тежест на длъжника и водело до неоснователно разместване на блага. Позовава се на Решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело С-438/2022г., съгласно което е посочено, че съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/2004г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Иска се отмяна на заповедта в частта за разноските за сумата над 50лв. до пълния присъден размер от 480лв.

С отговора на частната жалба заявителят „Юробанк България“ АД и оспорил частната жалба като неоснователна по съображения, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с минимума по НМРАВ, поради което и е законосъобразно изчислен. Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение.

При извършената проверка, съдът констатира, че частната жалба е редовна и допустима – депозирана е в указания от съда срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт –заповедта за изпълнение подлежи на обжалване само в частта за разноските (чл. 413, ал.

1

1 от ГПК).

Производството пред Районен съд Бургас е образувано въз основа на подадено от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694779 чрез адв. Светозар Златанов, САК заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците И. А. Х., ЕГН ********** и Й. П. Х., ЕГН **********, двамата с адрес: *** за следните вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит

FL701312/21.08.2013г., а именно: главница 478,94лв. за периода от 21.04.2022г. до 11.12.2023г., възнаградителна лихва от 31,92лв. за периода от 21.04.2022г. до 21.08.2023г., мораторна лихва от 153,01лв. за периода от 21.04.2022г. до 11.12.2023г. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането или общо сумата от 663,87лв. Със заявлението е поискано и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480лв., за което са представени и доказателства за заплащането му.

Със Заповед №3879/20.12.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, Бургаският районен съд е разпоредил длъжниците да заплатят солидарно на кредитора всички посочени в заявлението суми, включително и претендирания адвокатски хонорар.

Предмет на обжалване с настоящата частна жалба е именно присъждането на пълния размер на претендираното със заявлението адвокатско възнаграждение.

На първо място следва да се посочи, че представителството на юридическите лица от юрисконсулти в съдебните производства е само една възможност и липсва правна или от друго естество пречка при за защита интересите на същите да бъде упълномощен адвокат, който да осъществява защитата им пред съд. В този смисъл неоснователно са явява оплакването, че било ненужно заявителя да ползва услугите на адвокат, при наличие на юристи-служители на банката, тъй като това е въпрос на конкретно извършена преценка от страна на представляващите заявителя и същата не подлежи на коментар от съда.

Въпреки горното, настоящият съдебен състав намира, че искането в частната жалба за намаляване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение се явява основателно до размера на сумата от 100лв.

Съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС, което е задължително за всички национални съдилища, съдът не е обвързан от размерите в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото такава обвързаност нарушава забраната по чл. 101, пар. 1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. По тази причина настоящият състав на съда следва да съобрази произнасянето си не с действащата редакция на НМРАВ, а с действителната фактическа и правна сложност на спора, обема на извършената работа и размера на защитавания интерес. В конкретния случай се касае за едностранно заповедно производство, което действително не се отличава с фактическа и правна сложност от други водени от заявителя производства по този ред, а обемът на извършените процесуални действия се заключава в попълване и подаване на заявление за вземания, обективирани в приложеното извлечение от счетоводните книги на банката с кратко описание на основните параметри на договора за кредит в обстоятелствената част на заявлението. Материалният интерес на защитата възлиза на 663,87лв. и той също следва да бъде отчетен при съобразяване размера на адвокатския хонорар, който се равнява на близо 2/3 от него и в този смисъл се явява 2 превишен. Като коректив за определяне на възнаграждението в заповедното производство следва да послужи и Наредбата за заплащането на правна помощ, приета с Постановление на министерския съвет, в чл. 26 на която е посочено, че за правна помощ в производство по издаване на заповед за изпълнение възнаграждението е от 50 до 180лв.

При съобразяване на горепосочените обстоятелства, настоящия съдебен състав намира, че уговореното и заплатено адвокатското възнаграждение в размер на 480лв. се явява завишено и несъобразено с процесуалните действия, които пълномощникът на заявителя е извършил в заповедното производство и тяхната фактическа и правна сложност, поради което действително следва да се намали. От друга страна обаче минимално предвидения в наредбата размер, за който претендира жалбоподателят, не би съответствал напълно на оказаната в конкретния случай защита, доколкото все пак същата е осъществена от лице със съответна правна квалификация и юридическа подготовка и в този смисъл трудът му не следва да се обезценява. Ето защо, според настоящия съдебен състав справедливо и разумно по размер възнаграждение, с оглед изложените по-горе доводи би било такова в размер на 100лв., а за разликата до присъдения размер от 480лв. заповедта за изпълнение следва да бъде отменена.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед №3879/20.12.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч.гр.д. №7698/2023г. по описа на Районен съд Бургас в частта, с която в полза на заявителя „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление е присъдено адвокатско възнаграждение за сумата над 100лв.

Определението на съда е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3