Решение № 330 от 16.12.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Ямбол, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц. Х. Г. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20222300500342 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Х. П. от с. ******, обл.*****, подадена от процесуалния му представител адв.Т. З. САК, против Решение №55/05.06.2022г. по гр.д. № 291/2021г. на Елховски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от въззивника иск с правно основание чл.439, ал.1, вр. чл. 124, ал.1 ГПК против „Топлофикация София“ ЕАД гр.София за признаване за установено по отношение на ответното дружество - взискател по изпълнително дело №783/2015г. по описа на ЧСИ С. Я.

,рег.№*** в КЧСИ, с район на действие СГС, че поради погасяване по давност не дължи сумата от общо 2682.68 лева, от които 2140.62 лева за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.12.2009г. до м.04.2011г., ведно със законната лихва за периода от 09.08.2012г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 391.42 лева за периода от 31.01.2010г. до 25.07.2012г. и 150.64 лева разноски по делото.

Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния закон. Счита, че решението противоречи на събраните доказателства по делото и на преобладаващата съдебна практика по сходни казуси и неправилно ЕРС е отхвърлил направеното възражение, че процесните задължения се погасяват с тригодишна давност, приемайки, че в случая е приложима петгодишна давност, тъй като заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание. В тази насока сочи съдебна практика, вкл. на ВКС, според която заповедното производство не е приравнено на исковото и заповедта за изпълнение не формира сила на пресъдено нещо, а тя се ползва единствено с изпълнителна сила, поради което не може да се приложи по аналогия чл.117, ал.2 ЗЗД. Като неправилен е оспорен и другият решаващ извод на районния съд, че срокът за перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е започнал да тече от 27.04.2017г. (когато са връчени запорните съобщения от ЧСИ до банките, където длъжникът има банкови сметки, съгласно чл.450 от ГПК) и са изложени подробни аргументи в тази насока. Направено е оплакване, че описът на недвижимия имот не е протоколиран, поради което това изпълнително действие е нищожно и не следва да породи правни последици.

Въззивникът изтъква, че според съдебната практика разпоредбата на чл.434 от ГПК е императивна и посочва, че за всяко извършено действие от страна на съдебния изпълнител, 1 същият е длъжен да състави акт, с който да удостовери действието си, като протоколът следва да съдържа реквизитите, посочени в закона, а неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. Изразява и несъгласието си с извода на първоинстанционния съд, че единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право, като новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. В тази връзка сочи съдебна практика, според която с настъпването на перемпцията е налице забрана да се извършват последващи изпълнителни действия, но дори и да бъдат предприети такива, те се обезсилват по право и не могат да доведат до прекъсване на давността. Твърди, че всички извършени след 10.03.2017г. (две години след вписване на възбраната), алтернативно след 23.03.2017г. (две години след насрочване на описа) изпълнителни действия, които поначало са годни да прекъснат давността (наложени запори на банкови сметки от 19.04.2017 г.), не се породили този ефект, тъй като са били извършени след настъпилата по силата на закона перемпция на изпълнителното производство.

По тези съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение на ЕРС и за постановяване на решение от окръжния съд, с което да уважи предявения иск, с присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД гр.София, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт М.Н., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна, споделяйки изводите на първоинстанционния съд.

Навежда и доводи, че приложение намира Постановление №3 от 18.11.1980г. по гр.д. № 3/80г. на Пленума на ВС, което е отменено впоследствие с приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но посоченото ТР поражда действие от датата на обявяването на TP, като даденото с т. 10 от TP №2/26.06.2015г.на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това, като се позовава на Решение №170 от 17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017 г. , IV г.о. на ВКС и излага подробни съображения в тази насока.

В о.с.з. въззивникът и пълномощника му адв.З. не се явяват, като адв.З. депозира писмена молба с изложени доводи и искане за уважаване на въззивната жалба, сочейки и съдебна практика.

Въззиваемата страна, чрез юр.к.Ибрямова, депозира писмена молба, с която настоява за потвърждаване на решението на първата инстанция и за присъждане на разноските във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл.439 ГПК, предявен от Д. Х. П. от с. ******, обл.*****, против "Топлофикация София" ЕАД гр.София, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите: 2 140,62лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.12.2009г. до м.04.2011г., ведно със законната лихва върху сумата от 08.09..2012г., сумата 391,42лв.,55лв. - мораторна лихва за периода 31.01.2010г.-25.07.2012г. и сумата 150,64лв. - разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№17306/2012г. по описа на СРС и които са предмет на принудително изпълнение по изп.д.№783/2015г. по описа на ЧСИ С. Я, с район на действие съдебния район на СГС. Недължимостта на сумите ищецът е обосновал с погасяването на тези вземания на ответника по давност (независимо дали срокът на давността е 3г. или 5г.), като според него давността е започнала да тече след влизане в сила на заповедта за изпълнение и е изтекла в хода на изпълнителното производство.

Ответникът е оспорил иска с възраженията, че срокът на погасителната давност за задълженията на ищеца е 5-годишен на основание чл.117, ал.2 ЗЗД, че същият срок е бил прекъснат на 02.02.2015г. с образуването на изпълнителното дело и възлагането на ЧСИ правата по чл.18 ЗЧСИ, като давността е била прекъсвана многократно и след това и не е изтекла към датата на предявяване на иска, както и че към процесния случай намира 2 приложение ППВС №3/18.11.1980г. и от образуването на изпълнителното дело давност не е текла до 26.06.2015г., на която дата е постановено ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, същата правилно е разкрита от районния съд и е непроменена пред настоящата инстанция.

Установено е, че по подадено от ответното дружество "ТоплофикацияСофия"ЕАД заявление, по образуваното пред СРС ч.гр.д. №17306/2012г., СРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 01.10.2012г., с която е разпоредил на длъжника Д. Х. П., настоящия ищец, да заплати на „Топлофикация София" ЕАД сумата общо 2682.68лв., от която обща сума - 2140.62лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.12.2009г. до м.04.2011г., ведно със законната лихва за периода от 09.08.2012г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 391.42 лева за периода от 31.01.2010г. до 25.07.2012г. и 150.64 лева разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.1, вр. с ал.7 ГПК и е влязла в сила на 30.04.2013г., като на 03.06.2013г. е бил издаден изпълнителен лист в полза на кредитора „Топлофикация София"ЕАД за присъдените против Д. Х. П. суми.

По молба от 02.02.2015г. на "Топлофикация София"ЕАД и въз основа на издадения в негова полза изп.лист, против длъжника Д. Х. П. е образувано изп.дело №783/2015г. по описа на ЧСИ С. Я., с рег. №*** в КЧСИ и район на действие съдебния район на СГС. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определя начина на изпълнението.

По образуваното изп.дело ЧСИ е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение и с Постановление от 24.02.2015г. е наложил възбрана върху собствения на длъжника недвижим имот в гр.*****,ж.к.****, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, като възбраната е вписаната на 10.03.2015г. С Постановление от 23.03.2015г. ЧСИ е насрочил опис на имота за 23.04.2015г., като описът не е извършен.

На 19.04.2017г. ЧСИ е изпратил три запорни съобщения до три банки в страната за наложен запор на банковите сметки на длъжника Д.П. до размер на дължимите суми по изпълнителното дело. Запорните съобщения са връчени на 27.04.2017г. и всяка от банките е уведомила ЧСИ, че налага запор по наличната сметка.

На 06.11.2019г. взискателят „Топлофикация София" ЕАД е подал молба до ЧСИ, с искане да се направи справка в НАП и наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и да се насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника. На 20.01.2021г. с разпореждане ЧСИ е насрочил за 26.02.2021г. опис и оценка на движими вещи на длъжника, намиращи се в жилището му, а на 08.03.2021г. е изпратил запорно съобщение и до друга банка -"Райфайзенбанк България" за наложен запор върху банковата сметка на длъжника до размера на задължението.

При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЕРС е отхвърлил предявения иск по чл.439 ГПК като неоснователен, тъй като е приел, че на основание чл.117, ал.2 ЗЗД давността за вземането на кредитора-ответника е 5-годишна и същата е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение - 30.04.2013г.; че същата на основание чл.116, б."в" ЗЗД е била прекъсвана многократно - на 24.02.2015г. с наложената от ЧСИ възбрана върху недвижимия имот на длъжника, на 19.04.20117г. с наложените запори върху банковите сметки на длъжника, на 20.01.2022г. с насрочването на описа на движими вещи на длъжника и на 08.03.2021г. с наложения запор върху друга банкова сметка на длъжника, като от всяко прекъсване на давността е започвал да тече нов 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на предявяване на иска 01.03.2021г. Относно изтеклият срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и основанието за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция, съдът е изложил съображения, че перемпцията е без правно значение за давността, тъй като се касае за два различни правни институти и че независимо от настъпилото на 27.04.2019г. основание за прекратяване на изпълнението, след като пред съдебния изпълнител е направено искане за нов способ, той е бил длъжен да приложи новия способ, с който давността е прекъсната.

Обжалваното решение на ЕРС е валидно, допустимо и правилно.

В предмета на делото е отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника исковите суми.

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след 3 като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил тази защита на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По сегадействащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, при което разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило.