Решение № 260134 от 22.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 15923/2019
- Вид
- Решение № 260134
- Подписан
- 22.02.2024
- Състав
- ЗЛАТКА НИКОЛОВА ЧОЛЕВА, ЕЛЕНА ТОДОРОВА ИВАНОВА, АДРИАНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.201,ал.2 · Кодекс на труда
- чл.32 · Конституция на Република България
Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№………………гр.София,
…………….г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ІV „В“ състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева мл.съдия Адриана Атанасова при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл. Чолева гр.дело № 15 923 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 56918 от 05.03.2019 г., постановено по гр.д. № 54341/2017 г. на СРС, II ГО,
66 състав, „Б.-**“ ЕООД е осъдено да заплати на И.С.С., както следва: 1/ на основание чл. 200 КТ - сумата от 20 000, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни в резултат на трудова злополука настъпила на 19.11.2016г. на територията на предприятието на ответника, ведно със законната лихва от 08.08.2017г.- до окончателното изплащане, както и сумата от 2 147,74лв.- обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение, импланти и лекарства/ , претърпяни вследствие на същата трудова злополука, ведно със законната лихва от 08.08.2017г.- до окончателното изплащане;
2/ на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД
– сумата от 1 455,56 лв. – мораторна лихва, натрупана върху вземането за обезщетение за неимуществени вреди за периода 19.11.2016г.- 07.08.2017г.
С решение е отхвърлен искът по чл.200 от КТ за разликата над уважения размер от 20 000,00лв.- до пълния предявен размер от 35 000,00лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука от 19.11.2016г., както и искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД – за разликата над уважения размер от 1 455,56лв.- до пълния предявен размер от 2 552,00лв., претендирана като мораторна лихва върху вземането за обезщетение за неимуществени вреди.
С решението „Б.-**“ ЕООД е осъдено да заплати на адв.В.Т.П. в качеството му на пълномощник на ищеца И.С.С. - сумата от 1 023,21лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА.
С решението „Б.-**“ ЕООД е осъдено да заплати по сметка на СРС сумата от 944,13лв.- за държавна такса и сумата от 356,73лв.- разноски за вещо лице, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
С решението И.С.С. е осъден да заплати на „Б.-**“ ЕООД сумата от 485,94лв.-разноски по делото на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението на първата инстанция се обжалва от двете страни по делото.
Въззивникът по първоначалната въззивна жалба-ответник по исковете „Б.2.“ ЕООД атакува първоинстанционното решение в частта на уважените искове по чл.200 от КТ – за сумите, присъдени на ищеца като обезщетения за претърпяни неимуществени и имуществени вреди, в частта на уважената претенция по чл.86,ал.1 от ЗЗД, както и в частта за разноските, които е осъден да плати с оглед изхода на делото пред СРС.
Въззивникът-ответник поддържа доводи за необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част. Счита, че то е постановено в нарушения на разясненията дадени с т.19 от ТР № 1/2001г.- на ОСГК на ВКС, относно съдържанието на мотивите на съдебното решение. Твърди, че обжалваното решение е постановено и в нарушение на процесуалното правило на чл.236,ал.2 от ГПК, поради липса на произнасяне по заявените от него възражения при определяне размера на обезщетението , свързани с показанията на св.А.и допълнителната СМЕ. Намира за неправилен извода на първата инстанция, с който е прието, че не е доказано наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. В тази връзка моли настоящата инстанция да съобрази факта, че по длъжностна характеристика ищецът не е имал възложено трудово задължение да извършва товоро-разтоварни дейности. Възразява, че не са доказани и твърдяните от ищеца болки и страдания под формата на неописуема болка, достигаща до степен на умопомрачение, дезориентация, основателен страх за инвалидизиране до края на живота. Твърди, че събраните доказателства, /епикризата, показанията на св.А.и допълнителната СМЕ/, опровергават тези твърдения на ищеца, както и твърдението му, че след операцията е продължим да изпитва болки в крайника и ограничена функция на ръката при сгъване и разгъване. Въззивникът-ответник поддържа , че от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че след операцията и приключването на лечението ищецът се е възстановил без дефицит нито при сгъването, нито при разгъването, нито при ротацията на ръката, както и че е могъл да вдига тежести и да управлява автомобил с тази ръка. Поддържа, че от определения размер на обезщетението следва да бъде приспаднато обезщетението, което ищецът е получил от държавното и обществено осигуряване, тъй като счита, че като работодател дължи само разликата между пропуснатото по-високо трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност. Счита, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчете, че през времето, през което ищецът не е бил на работа, той е получавал социални помощи или обезщетения от общественото осигуряване. Намира за неправилен извода на първата инстанция, с който е прието, че стойността на импланта не се покрива от здравното осигуряване на ищеца. На последно място твърди, че при спазване на принципа за справедливост, установен с чл.52 от ЗЗД , дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди не следва да бъде повече от 3 000,00лв. С изложените доводи въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за настоящото производство. Счита , че на ищеца не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, тъй като не му се следва безплатна правна помощ, както и поради липса на доказателства за реално направени разходи.
Въззивникът-ищец И. С.С. атакува решението на първата инстанция с подадена в срока по чл.263,ал.2 от ГПК насрещна въззивна жалба в частта на отхвърлената претенция по чл.200 от КТ – за обезщетението за неимуществени вреди за разликата над сумата от 20 000,00лв. – до пълния заявен размер от 35 000,00лв., както и в частта на отхвърления иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД – за разликата над сумата от 1 455,56лв.- до пълния предявен размер от 2 552,00лв.
Ищецът поддържа, че определеният от първата инстанция размер на обезщетението за претърпяните от него неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Счита, че претендираната от него сума от 35 000,00лв. покрива в цялост всички вреди, като в тази връзка се позовава на съдебна практика по дела , касаещи увреждане на здравето, подобни на неговите. Ето защо, ищецът заявява искане за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и вместо него-постановяването на друго, с което предявените искове за главницата - обезщетение за неимуществени вреди и за мораторни лихви върху тази главница да бъдат уважени в пълните им заявени размери. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Заявява при условията на евентуалност възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответника за въззивното производство.
По подадената от ответника първоначална въззивна жалба е постъпил в срока по чл.263,ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна по нея- ищеца по делото. С отговора жалбата е оспорена като неоснователна. Ищецът твърди, че доводите на ответника, с които се оспорват тежестта, интензитета и продължителността на болките и страданията му , се опровергават от събраните по делото доказателства, включително и от първоначалната СМЕ, неоспорена от ответника относно констатациите й касаещи тези факти. Счита за преклудирано заявеното от ответника възражение за проявена от него /ищеца/ груба небрежност.
По насрещната въззивна жалба на ищеца не е подаден писмен отговор от ответника като насрещна страна по нея в срока по чл.263,ал.3 от ГПК. В съдебно заседание ответникът оспорва жалбата като неоснователна.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
Съдът, при извършената проверка по реда на чл. 269, предл.1 от ГПК установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, с които се претендира обезщетение за претърпяни от ищеца неимуществени като последица от трудова злополука в размер на 35 000,00лв., както и обезщетение за претърпяни от същата трудова злополука имуществени вреди в размер на 2 147, 74лв. , включваща цена на заплатено от ищеца медицинско изделие /имплант/ в размер на 1 959,00лв., разходи за лекарство Fraxiparin от 137,94лв., разходи за превръзка от 45,00лв. и потребителска такса в размер на 5,80лв. Претендира и с иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД и мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди , натрупана за периода 19.11.2016г.- 07.08.2017г. в размер на 2 552,00лв.
По исковете с правно основание чл.200,ал.1 от КТ, с които се претендират обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, настоящата инстанция приема следното:
Между страните по делото няма спор, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № 1207 от 04.11.2016 г., в рамките на което ищецът е изпълнявал длъжността „заместник управител“. Видно от разпореждане №
20057 от 07.12.2016г. на НОИ, при подреждане на зеленчуков щанд в търговски обект на ответника ищецът се спънал и паднал, вследствие на което е получил изкълчване на главичката на лъчевата кост на дясната ръка. Тази злополука е призната за трудова с посоченото разпореждане, тъй като е настъпила през време и по повод на извършваната от ищеца работа.
С обжалваното решение исковата претенция по чл.200,ал.1 от КТ- за претендираното обезщетение за неимуществени вреди е уважена до размера от 20 000,00 лв., като е отхвърлена до пълния предявен размер от 35 000,00 лв., съответно- уважена е до размер на сумата от 1 455,56лв. претенцията за мораторна лихва, натрупана върху главницата от 20 000,00лв. за периода 19.11.2016г.- 07.08.2017г. , ведно със законната лихва върху тази главница от датата на предявяване на исковата молба /08.08.2017г./ - до окончателното изплащане. С обжалваното решение е уважена в пълния заявен размер претенцията по чл.200,ал.1 от КТ, касаеща обезщетението за имуществени вреди – за сумата от 2 147,74лв. С обжалваното решение е прието за неоснователно заявеното от ответника възражение за съпричиняване, основано на твърдението, че при настъпване на злополуката ищецът е изпълнявал дейност , извън кръга на възложените му с длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност. С решението претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над сумата от 20 000,00лв.- до пълния предявен размер от 35 000,00лв. и като последица от това е отхвърлена и претенцията за мораторна лихва върху тази главница-за разликата над уважения размер от 1 455,56лв.- до пълния предявен от 2 552,00лв.
В настоящото въззивно производство, с оглед доводите, заявени с въззивните жалби на страните, спорен е въпросът относно размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществените вреди, въпросът относно наличието или липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, както и относно дължимостта на претендираното обезщетение за имуществени вреди за сумата от 1 959,00лв., претендирана като цена на заплатена от ищеца стойност на медицинско изделие /имплант/.
По размера на обезщетението за неимуществените вреди, претърпяни от ищеца:
Съдът приема, че причинените на ищеца неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с трудовата злополука се установяват от представените по делото медицински документи /епикризи и болнични листове/ , както и от приетите по делото заключения на СМЕ и показанията на разпитаните по делото свидетели. Те се изразяват в претъпряни от ищеца физически и психически болки и страдания и неудобства в битов и социален план, Настоящият съдебен състав приема, че дължимото на ищеца обезщетение за претърпяните неимуществени вреди е в размер на 27 000, 00лв. При определяне на този размер при спазване принципа за справедливост, установен от нормата на чл. 52 от ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат зачетени следните правно-релевантни обстоятелства: характерът, видът и тежестта на причинената травма, тежестта, интензитета и продължителността на търпяните от ищеца болки и страдания в резултат на травмата, продължителността и резултата проведеното лечение и продължителността на възстановителния процес, както и бъдещата прогноза за здравето на ищеца. Съдът намира, че следва да бъде съобразен също така и моментът във времето , в който е настъпила травмата и социално-икономическата обстановка към този момент, възрастта на ищеца и отражението на претърпяната травма върху неговия битов и социален живот. Тези общи правно-релевантни факти намират конкретно проявление по настоящото дело, с оглед реализираното от ищеца доказване в съответствие с нормата на чл.154,ал.1 от ГПК , както следва: От писмените доказателства /медицинските документи - епикризи/ и приетите по делото заключения на СМЕ се установява, че причинената на ищеца в резултат на трудовата злополука травма е свързана с изкълчване на главичката на лъчевата кост , изкълчване на дясна лакътна става с фрактура на главичката на лъчевата кост. Установява се, че тази травма е наложила постъпване по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“ в деня на настъпването на травмата . Доказано е, че травмата е налагала извършване на оперативна намеса, като при операцията е извършена дезимпакция на фрактурата /възстановяване на смачканата главичка на радиуса чрез автопластика по съседство - с кост от хумеруса. При операцията освен автопластика е била извършена и остеосинтеза с плака и винтове. При операцията е установена пълна авулзия /отлепване/ на радиалния колатерален лигамент и авлузия на мускулите на екстензорната група от латералния епикондил. Тези увредени структури са възстановени като са обшити с помощта на анкер /пластмасов винт/ , който не се изважда. При операцията на ищеца е установена и нестабилност от медиално поради увреда на медиалния колатерален лигамент, за която от лекарите е взето решение да не се възстановява , тъй като не е било налице авулзия на лигамента. Постоперативно е поставена гипсова шина за 30 дни. От представените по делото медицински документи и първоначалната СМЕ се установява , че след около 6 месеца след първата операция, извършена на 25.11.2017г. - на датата 24.04.2017г. на ищеца е извършена втора операция - за изваждане на поставената при първата операция метална остеосинтеза, като при втората операция са отстранени и срастванията между главата на радиуса и капитулума. От първоначалното заключение на СМЕ се установява, че в резултат на травмата ищецът е търпял болки и страдания , наличен е бил отток и невъзможност за движение на ръката. Вещото лице по първоначалната СМЕ уточнява , че изпитваните от ищеца болки са били с особено силен интензитет до момента на наместване на ставата чрез операция. От представените по делото медицински документи, първоначалното заключение на СМЕ и представените фактури и касови бонове /л.38-л.41 от делото на СРС/ се установява, че за възстановяването на ищеца е била проведена рехабилитация в санаториуми в гр.Дупница и гр.Сапарева баня, както и медикаментозно лечение с
Разпечатката съдържа 37 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/52184096-afb5-49a4-8319-de6de2aa9702