Решение № 92 от 24.03.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Карлово, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20225320100149 по описа за 2022 година

ПРОИЗВОДСТОВТО е по иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „С.-К.“ АД твърди, че на 08.02.2021г. между „С.-К.“ АД в качеството си на кредитор и Б. Д. И. в качеството й на потребител по смисъла на Закона за потребителски кредит (ЗПК) е сключен Договор за потребителски кредит № 670051 (наричан за краткост Договора), по силата на който, кредиторът следвало да предостави на ищеца заемна сума в размер от 400.00лв. (четиристотин лева), а потребителят се задължил да върне сумата заедно с дължимото възнаграждение за нейното ползване, съгласно Погасителен план. В изпълнение на своето договорно задължение на 08.02.2021 г., „С.-К.“ АД превело на ищеца посочената в договора сума, за което предоставя по делото платежно нареждане.

Договорът бил сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора и при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). От отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние. Редът за организиране на системата бил посочен в общите условия, уреждащи отношенията между „С.-К.“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството финансови услуги (заеми) от разстояние (наричани за краткост ОУ), неразделна част от индивидуалните договори за кредит. ОУ се намирали и 1 били общодостъпни на уебсайта на „С.-К.“ АД, находящ се на адрес: www.stikcredit.bg. Съгласно приложимите към момента на сключване на договора с ищеца ОУ (утвърдени с протокол от заседание на Съвета на директорите на „С.-К.“ АД от 29.05.2020г.) - страните ползвали Интернет (и по-точно размяна на електронни съобщения от и до електронна поща, както и уебсайта на „С.-К. АД“, находящ се на адрес: www.stikcredit.bg) и/или телефон (чрез гласови услуги или кратки текстови съобщения/ CMC) като средство за комуникация и извършване на правни изявления.

Комуникацията между страните се осъществила по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Съгласно чл.5 от ОУ, кандидатстването можело да се извърши по някой от следните начини: 1) чрез попълване на електронна Заявка за кредит, намираща се на уебсайта на кредитора - www.Stikcredit.bg, като заявяването на кредит се извършва след създаване на Профил на потребителя по реда на раздел V от общите условия или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване, потребителят предоставял на кредитора своите телефон (т.нар.

Идентификационен номер) и електронна поща (имейл).

В раздел II. „ТЕРМИНИ И ПОНЯТИЯ“ от ОУ било посочено, че „Идентификационен номер” представлява телефонен номер, посочен от ПОТРЕБИТЕЛЯ при подаване на Заявката за кредит, с който ПОТРЕБИТЕЛЯТ създал профил в уебсайта на КРЕДИТОРА и чрез който Страните по договора ще осъществяват комуникация. Страните се съгласявали, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи), изявленията, направени до дружеството от този идентификационния номер са изявления на заемателя - чл. 54 от ОУ.

Съгласно раздел II „ТЕРМИНИ И ПОНЯТИЯ“ от ОУ,

„ПРОФИЛ/ЕЛЕКТРОНЕН ПРОФИЛ“ представлявал „обособено виртуално пространство в Уебсайта на КРЕДИТОРА, достъпно единствено за ПОТРЕБИТЕЛЯ, което последният достъпва чрез въвеждане на ЕГН и временен код за достъп, представляващ 6-цифрен код, който се генерира и изпраща автоматично от КРЕДИТОРА до посочен от ПОТРЕБИТЕЛЯ идентификационен номер, с който ПОТРЕБИТЕЛЯТ е регистриран в системата. Профилът се използвал за получаване на информация и документация от ПОТРЕБИТЕЛЯ, в това число, но не само, стандартен европейски формуляр, общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между страните, договор за потребителки кредит, погасителен план и др., за осъществяване на комуникация между страните по договора, както и за извършване и получаване на изявления свързани със сключването и изпълнение на договора за кредит от и до потребителя“.

В допълнение, в чл.51, ал. 4 от ОУ било посочено, че „Страните се съгласяват, че Идентификационният номер, Електронната поща Електронният профил, представляват електронен подпис по смисъла на чл.13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ и ползването им е равностойно на саморъчен подпис на ПОТРЕБИТЕЛЯ“ (т.е. ПОТРЕБИТЕЛЯТ е титуляр на електронния подпис).

Сключването на договора било инициирано от ищцата с попълването на „Заявка за кредит“ от 08.02.2021г., в която тя попълнила 2 своите три имена, ЕГН, адрес (постоянен и настоящ), данни по лична карта, мобилен телефонен номер, желания продукт, за който кандидатства, в това число заемната сума и срока, за който желае да бъде разсрочено връщането й, електронна поща, банкова сметка и други. След като попълнила заявката за кредит, ищцата натиснала бутона „Подай заявка“, с което същата изразила своето недвусмислено искане да й се отпусне желания кредит. На тази страница на ищцата бил предоставен стандартен европейски формуляр, който същата можела да изтегли. След натискане на бутон „Подай заявка“ на ищцата била предоставена възможност да изтегли проекта на договора за кредит. Тъй като И. била съгласна с неговото съдържание, последната натиснала бутона „Подпис“, с което действие същата изразила своето недвусмислено съгласие със съдържанието на договора и неговото сключване.

Като допълнително средство за потвърждение на заявката, включително относно размера на кредита, срока на неговото изплащане и месечната погасителна вноска, чрез обаждане до идентификационния номер бил проведен телефонен разговор с ищцата. По време на разговора със служител на „С.-К.“ АД, тя потвърдила, че кандидатства за потребителски кредит съгласно който кредиторът ще предостави на ищцата заемна сума под формата на кредитна линия в размер на 400 (четиристотин) лева със срок на ползване 12 (дванадесет) месеца, а тя се задължила да ползва кредита за лични нужди и да го върне заедно с дължимата лихва и другите разходи по кредита в сроковете и при условията на договора и погасителния план. В рамките на срока на ползване на кредита, кредитополучателят можел многократно да усвоява суми по кредитната линия (траншове) до максимално разрешения лимит, като необходимо условие за усвояване на следващ транш от кредита било кредитополучателят да е погасил изцяло всички свои задължения по усвоен предходен транш по кредита, да не е настъпила промяна в декларираните обстоятелства, довели до отпускането на кредита и след одобрение от страна на кредитора.

На така подадената заявка бил поставен идентификационен номер № 159409 и след одобрение от страна на „С.-К.“ АД за отпускане на сумата, на посочената от заявителя електронна поща ****, били изпратени автоматично договор за потребителски кредит № 670051/08.02.2021г. с приложение № 1 (погасителен план) към него и стандартен европейски формуляр (СЕФ) и общи условия (ОУ). Процесните документи съдържали необходимата преддоговорна информация за желания кредит, предоставени били в ясен и четим вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към него били посочени дължимите от ответника суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвения процент по кредита. ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение.

Неразделна част от договора представлявало приложение № 1 погасителен план, в което било разписано, че кредитът се предоставя за срок от 12 месеца, при краен срок за погасване на първи транш - 10.03.2021г., при общ размер на задължението от 412.00 лева, от които 400 лева главница, възнаградителна лихва от 12.00 лева, а в хипотезата на чл. 20 от договора – 520 лева, от които 400 лева главница, възнаградителна лихва от 12.00 лева и 3 неустойка за непредоставено обезпечение – 108 лева, с годишен лихвен процент от 36.00%. и годишен процент на разходите (ГПР) 42.58%. Срокът, за който бил сключен договорът бил една година, като потребителят се задължил да погасява сумите по всеки транш в срок до 30 дни след тяхното усвояване. След запознаване с всички условия във връзка с кредита на 08.02.2021г. (денят на кандидатстване), Б. И. изразила своето съгласие за сключване на договора за кредит чрез кликване от нейна страна на бутона „Подпис“ от нейния Профил, находящ се в уебсайта на „С.-К.“ АД.

Изразеното по този начин съгласие се отнасяло за договора за кредит и приложенията към него (вкл. общите условия). Съгласно чл. 32, ал. 2 от ОУ „страните приемат, че с кликване върху бутон „Подпис“ ПОТРЕБИТЕЛЯТ подписва всеки един от горецитираните документи със своя електронен подпис“.

В резултат на това между „С.-К.“ АД и ищцата като кредитополучател, на 08.02.2021 г., бил сключен във формата на електронен документ договор за потребителски кредит № 670051/08.02.2021г.

Сключването на договора във формата на електронен документ било съобразено изцяло със закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), ЗПК и с другите приложими нормативни актове.

По процесния договор е заплатена единствено сумата от 240 лева, като с посочената сума били погасени други задължения по договора като задължението за главница в размер на 400 лева оставало изцяло непогасено.

Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Предвид на това и предвид факта, че всички суми по договора са падежирали, главницата по договора била дължима на основание чл. 23 от ЗПК, независимо дали искът за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка ще бъде уважен.

Предявява частичен иск за сумата от 160 лева, представляваща частично дължима сума от главницата в размер на 240 лева.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 160 лева, представляваща част от главницата в размер на 400 лева, дължима по договор за кредит № 670051 от 08.02.2021г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 08.11.2021г. до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.

В УСЛОВИЯТА на евентуалност, предявява същия иск при условията на неоснователно обогатяване.

В ХОДА на делото е поискано и допуснато, на основание чл. 214 от ГПК изменение в размера на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата от 400 (четиристотин) лева.

Ответницата Б. Д. И. оспорва иска като неоснователен.

Възразява срещу дължимостта на посочените в исковата молба суми.

1. Счита, че договор за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД) и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с 4 произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр. 3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практика на ВКС. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата, чрез която бил прокаран този принцип била чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД.