Решение № 41 от 06.03.2020, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Гражданско дело 898/2019
- Вид
- Решение № 41
- Подписан
- 06.03.2020
- В сила
- 06.03.2020
- Състав
- БОРИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ ЧЕРНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е гр.Елин Пелин, 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 898 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск на основание чл.240, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 ЗЗД, чл.99 ЗЗД.
С исковата молба се твърди, че на
10.10.2016 г. между „4финанс" ЕООД опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус" и ответника е сключен Договор за кредит №….. по реда на чл.6 от Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Договорът е оформен съгласно разпоредбите на чл.3 вр. чл.2 от ЗЕДЕУУ, като процедурата по сключването на договора е подробно описана в Общите условия на „4финанс" ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство.
Твърди се, че с подписването на Договора за кредит ответникът, като кредитополучател е потвърдил, че е прочел и приема условията по Договора за кредит и бланката на стандартния европейски формуляр и че желае да сключи този договор с кредитодателя. Предвид уговореното между страните, кредитодателят е отпуснал на кредитополучателя сума в размер на 350 00 лева за период от 30 дни с падежна дата 09.11.2016 г., която сума е преведена на името на кредитополучателя в „Изи Пей" на същия ден-10. 10 2016 г ..Ответникът не е погасил дължимите суми на датата на падежа - 09.11.2016 г., поради което и съгласно клаузите на договора от 10.11.2016 г. е изпаднал в забава. На длъжника са изпратени напомнителни писма от страна на кредитора, но ответникът не е погасил вземанията.
На 23 .11. 2018 г.
„4финанс" ЕООД в качеството си на цедент сключило с „Кредитреформ България" ЕООД в качеството му на цесионер Договор за прехвърляне на вземания №….. г. по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор за кредит № **********. Вземанията били подробно индивидуализирани в Приложение № 1, което е неразделна част от договора за прехвърляне на вземания. В чл.26 от Договора за цесия и приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му, поради което „Кредитреформ България" ЕООД е изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана писмена пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която върната с отметка „непотьрсена".
Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите: 350.00 лева -неплатена главница по Договор за кредит №…..; 72,24 лева- наказателна лихва за периода от 10.11.2016 г. до 22.11.2018 г., ведно със законната лихва считано от подаване на иска в съда, до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноските по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
На ответника е връчен препис от исковата молба с приложенията към нея, като са оказани и последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа. Въпреки това указание не е депозиран писмен отговор в предоставения от закона едномесечен срок. С призовката до ответника за съдебното заседание са оказани последиците в случай на неявяване за същото, в каквото проведено на 06.02.2020г. ответната страна не се е явила и не е изпратила процесуален представител. Ответникът не е направил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В с.з. ищецът, чрез пълномощника си по делото, е отправил искане до съда за произнасяне с решение по настоящото дело при предпоставките на чл.238 от ГПК.
Съдът счита исковата претенция за вероятно основателна като намира,че ответникът виновно не е изплатил претендираната сума.
По изложените по-горе съображения и на основание чл.238 ГПК съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, с което да осъди В.В.Я. ***, с ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата от 350.00 / триста и петдесет / лева- главница по Договор за кредит № ********** от 10.10.2016 година, законна лихва върху главницата, считано от 04.11.2019г. до окончателното изплащане; наказателна лихва за периода 10.11.2016г. до 22.11.2018г., както и разноските по делото - държавна такса – 100.00/ сто / лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 / сто и петдесет/ лева .
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.В.Я. ***, с ЕГН **********, да заплати на „Кредитреформ България" ЕОО-София, с ЕИК….., сумата от 350.00 / триста и петдесет / лева- главница по Договор за кредит № ….. година, законна лихва върху главницата, считано от 04.11.2019г. до окончателното изплащане; 72.24/ седемдесет и два лева и 24 стотинки/ лева - наказателна лихва за периода 10.11.2016г. до 22.11.2018г., както и разноски по делото - държавна такса – 100.00/ сто / лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 / сто и петдесет/ лева .
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: