Решение № 6102 от 30.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6102 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20221100509822 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 20045360 от 30.06.2022 г., постановено по гр. д. № 23407 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 59 състав, са отхвърлени предявените от „С.В.“ АД, с ЕИК **** искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи против И. Д. П., с ЕГН **********, от гр. София за сумата от 3 577, 52 лева (три хиляди петстотин седемдесет и седем лева и петдесет и две стотинки), представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 02.05.2018 г. до 22.06.2019 г., ведно със законна лихва от 31.07.2019 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 36, 39 лева (тридесет и шест лева и тридесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 02.06.2018 г. до 22.06.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 14.09.2019 г. по ч. гр. д. № 44658 по описа за 2019 г. на СРС, като неоснователни и е осъден ищецът да заплати на ответника сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „С.В.“ АД, с ЕИК **** с доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. На първо място се поддържа, че неправилен е изводът на съда относно липсата на доказателства относно 1 качеството на ответника – собственик или ползвател на имота е, каква е връзката му с водоснабдения имот, за който се търси процесната сума, т.е. за недоказаност на облигационната връзка. Сочи, че още с исковата молба е представил справка от имотния регистър по личната партида на ответника, от която било видно, че И. Д. П. е придобил процесния имот на 11.12.2007 г., като след това не е извършвал разпоредителни сделки със същия. На следващо място излага, че по делото е доказана извършената доставка на В и К услуги, а размерът на дълга е установен по безспорен начин с изготвената и приета съдебно-икономическа експертиза и представените фактури за процесния период. Предвид изложеното се твърди неправилност на извода на съда относно липсата на каквито и да било данни за процесното задължение.

Моли се за отмяна на обжалваното решение като неправилно и необосновано и уважаване на предявените искове в цялост. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника – И. Д. П.. В проведеното по делото съдебно заседание се представлява от пълномощник – адв. М.. Моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение. Не претендира разноски за въззивното производство.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението, което е обжалвано изцяло от ищеца, е валидно, но недопустимо в една част.

Със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44658/2019 г. на 59 с-в, СРС, в рамките на която се извършва проверката на съществуващите вземания срещу ответника от страна на СРС, е разпоредено длъжникът И. Д. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** да заплати на кредитора „С.В.“ АД, с ЕИК **** сумата от 3541, 13 лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода в имот на адрес: гр.

2

София, ж.к. **** през периода от 02.05.2018 г. до 22.06.2019 г., ведно със законна лихва от 31.07.2019 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 36, 39 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.06.2018 г. до 22.06.2019 г.

При подаване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът е поискал признаване за установено, че длъжникът И. Д. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** дължи на кредитора „С.В.“ АД, с ЕИК **** сумата от 3577, 52 лв., от които: сумата от 3541, 13 лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода в имот на адрес: гр. София, ж.к. **** през периода от 02.05.2018 г. до 22.06.2019 г., ведно със законна лихва от 31.07.2019 г. до изплащане на вземането, и сумата от 36, 39 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.06.2018 г. до 22.06.2019 г..

При постановяване на решението СРС е отхвърлил исковете против И.

Д. П., с ЕГН **********, от гр. София за сумата о т 3 577, 52 лева (три хиляди петстотин седемдесет и седем лева и петдесет и две стотинки), представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 02.05.2018 г. до 22.06.2019 г., ведно със законна лихва от 31.07.2019 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 36, 39 лева (тридесет и шест лева и тридесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 02.06.2018 г. до 22.06.2019 г.

Въззивният съд намира, че СРС се е произнесъл извън заявения размер по отношение на иска за главница за потребена вода през периода от 02.05.2018 г. до 22.06.2019 г., като е отхвърлил иска за сумата от 3 577, 52 лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 02.05.2018 г. до 22.06.2019 г., ведно със законна лихва от 31.07.2019 г. до изплащане на вземането, при заявена претенция за сумата от 3541, 13 лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода в имот на адрес: гр.

София, ж.к. **** през периода от 02.05.2018 г. до 22.06.2019 г., ведно със законна лихва от 31.07.2019 г. до изплащане на вземането. СРС се е произнесъл извън заявеното от ищеца искане – свръхпетитум. Решението над предявения размер до този, в който е отхвърлен искът следва да се обезсили.

Решението е недопустимо само в частта, в която съдът се е произнесъл свръхпетитум за сумата над 3541, 13 лева и в тази част – следва да се обезсили.

В останалата част решението е допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на обжалваното решение, въззивният съд намира следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о ЗВ, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода между страните по делото, в т. ч. и че ответникът притежава качеството „потребител“, обема на доставените В и К услуги през процесния период, както и размера на дължимата цена.

Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните 3 услуги, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващия на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

Въззивният съд намира, че ответникът има качеството на потребител на В и К услуги. В тази връзка следва да се посочи, че правото на собственост на ответника върху имота не е оспорено от последния. Ищецът е представил с исковата молба писмено доказателство - справка по лице от Служба по вписванията - София за периода 01.01.1992 г. до 21.05.2020 г., видно от която И. Д. П. е придобил процесния недвижим имот през 2007 г. Безспорно по делото е и обстоятелството, а същото се установява и от изготвената и приета от СРС съдебно - икономическа експертиза, че партидата при ищцовото дружество за процесния период е открита само на името на ответника. От страна на последния не са представени никакви доказателства, които да разколебават извода на съда за качеството му на потребител на В и К услуги.

С оглед изложеното съдът намира, че между страните през процесния период е съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на В и К услуги с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и съгласно Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „С.В.“ АД, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационните системи и от съответния регулаторен орган, в съответствие с чл. 8 от Наредба № 4. В случая е несъмнено, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4, съответно по чл. 11, ал. 8 ЗРВКУ, поради което следва да намери приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица – общите условия на ищеца са станали задължителни за ответника.

Независимо от извода за наличие на облигационно правоотношение между страните по доставка на В и К услуги през процесния период, настоящият съдебен състав намира, че предявената искова претенция е недоказана, тъй като не се установява по несъмнен начин, че дружеството ищец реално е доставило до процесния имот питейна вода, отговаряща на нормативните изисквания за качество и нейното количество, съответно че е предоставило В и К услуги по отвеждане на отпадни води.

Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от наредбата, а за сгради - етажна собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на 4 водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата. Съгласно чл. 32, ал. 4 от наредбата, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов представител, като потребителят е задължен да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора. Относно случаите, в които потребителят на В и К услуги не е изпълнил задължението си да осигури достъп до имота за извършване на отчет, редът за констатиране на това обстоятелство е определен в чл. 35, ал. 4 и 5 от Наредба № 4. Следователно доставянето на определени количества В и К услуги се установява с представяне на документи (карнети) за отчет на главния водомер на сградата и индивидуалния водомер в съответния имот и техните показания. В случаите на самоотчет следва да бъдат представени резултатите от самоотчета, а в случаите на служебно начисляване поради неосигурен достъп следва да бъде представен съответният протокол за неосигурен достъп, подписан от длъжностното лице и поне от един свидетел, на когото са посочени трите имена, единен граждански номер и адрес - чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4. С разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 4 е уреден въпросът по какъв начин се отчитат показанията на водомерите, кога и как операторът начислява служебно количество изразходвана вода, по какъв начин се осигурява достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, как се процедира и по какъв начин се констатира отказът на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера.