Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260677 от 04.03.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12013/2019
Вид
Решение № 260677
Подписан
04.03.2021
В сила
01.04.2021
Състав
МИХАЕЛА СВЕТЛОЗАР БОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 5 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25 ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260677 04.03.2021 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА при участието на секретаря

Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12013 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК ********* против Ч.К.Б., с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 9, чл.11 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 06.04.2015 г. между ответника и трето лице – кредитор „4финанс” ЕООД /с търговска марка на пазара „Вивус”/ бил сключен договор за кредит ****************, под формата на електронен документ по реда на ЗПФУР. Била предоставена сумата от 350 лева, която следвало да бъде върната в срок от 30 дни – 06.05.2015 г.

Въпреки настъпване на падежа и опитите за доброволно уреждане на отношенията, ответникът не погасил.

На 01.02.2018 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен.

Поради липсата на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4575/27.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 7862/2019 г. по описа на ПРС, I бр. състав, против която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се за уважаването му, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда до погасяването. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В молба за съдебно заседание и във възражението по чл. 414 ГПК – твърди, че е платил търсената сума, поради което моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 7862/2019 г. по описа на ПРС, I бр. състав, вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.

Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Твърденият договор за кредит е сключен по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат електронно. Сключването на договора става не чрез подписването му от кредитополучателя, а посредством електронно изявление, чрез активиране на изпратен линк за потвърждение. За да установи възникването на облигационното правоотношение, съгласно чл. 18, ал. 1, т.3 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора.

Съобразно ангажираните доказателства – договор, ОУ, разписка, СТЕ и ССЕ, които се кредитират изцяло от съда – като компетентно, ясно изготвени и неоспорени от страните, съдът приема, че соченото облигационно отношение е възникнало.

Тъй като договорът за кредит № ************* е сключен под формата на електронен документ, последният, ведно с ОУ, са представени по делото на хартиен носител, на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. В договора са посочени личните данни на кредитополучателя – ответник. Уговорени са – предоставена сума от 350 лева, начин на получаване – чрез Изипей, без дължимост на лихва и посочен срок за връщане – 06.05.2015 г.

В ОУ е регламентирано, че договорът се сключва по искане на кредитополучателя след регистрация в системата на www.vivus.bg или при налична регистрация, като последният се счита сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му от кредитора по електронна поща и извършване на паричния превод, след като кредитополучателят е приел договора на началната страница на дружеството, предоставящи финансови услуги от разстояние.

Според т. 3.1 ОУ - страните изрично се съгласяват - съобщенията по електронната поща да имат силата на саморъчни подписи по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП.

Прието е заключение на СТЕ, според което - след справка в електронната система за предоставяне на кредити на „4финанс” /с търговска марка „Вивус”/ - www.vivus.bg, е установено, че е наличен профил на ответната страна Ч.К.Б., с посочени лични данни, който е кандидатствал от същия за отпускане на кредит на стойност 350 лева на 06.04.2015 г.

След регистрация в системата, последната генерирала персонален идентификационен номер на потребителя. След попълване на формуляра за кандидатстване с избор на заемната сума и периода за връщане, се натискал бутон “продължи”, с който се преминавало към следващия етап от кандидатстването, където се изписвали параметрите на договора и условията към него. След запознаване с тях потребителят следвало да натисне бутон “подпиши”, с което изразявал своето съгласие за сключване на договора. Сочи, че системата е изградена по начин, според който – ако клиентът не е прочел всички условия /заредени СЕФ, ОУ и проект на договор за кредит/, нямало да бъде позволено да натисне бутона „подпиши“. След като изцяло отворил предоставените му документи, потребителят натиснал бутона за подписване и изпратил своята заявка. Така в системата на кредитора се отбелязвало, че клиентът е кандидатствал за кредит, което в случая – се състояло като процедура на посочената по – горе дата. В таблицата, обективирана в заключението, са посочени действията, които били извършени от потребителя и, които вещото лице е изследвало и установило, с посочване на идентификационния номер на операцията, описание на самото действие, дата и час на извършването му и IP адреса, от който това действие е осъществено. Заключението е ясно, подробно, безпристрастно изготвено и се кредитира изцяло от съда.

По делото е приета разписка в оригинал от

06.04.2015 г. от „Изи пей“ АД, в която е отразено, че кредиторът „Вивус“ е предоставил на ответника сумата от 350 лева с основание на превода – номера на процесния договор. Този документ съдържа подписа на ответника за клиент – получател, както и саморъчното изписване на имената му. Същият не е оспорен откъм авторство или съдържание. Той удостоверява по категоричен начин получаване на твърдяната заемна сума по договора от страна на ответника на сочената дата.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУЗ/, електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 5 ЗЕДЕП/.

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквото законът признава на подписания писмен документ.

Съдът намира, че процесният договор представлява електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕП. Независимо, че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС - Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г.о. и Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о., според която - “принципно представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя му, предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му”.

В случая оспорвания на самия договор и получаване на заетата сума липсват, при което на база писмените доказателства и СТЕ, съдът приема, че страните са сключили договор за кредит с посоченото съдържание.

Ответникът през системата на кредитодателя на сайта www.vivus.bg, е подал заявка за сключване на договора и е генерирал сключването чрез натискане на бутона „подпиши“. Заявката с посочване на параметрите на договора е направена от профила на потребителя Ч.Б., след което от този профил при следване на стъпките на системата, е бил генериран договор със съответните параметри, с който вещото лице се е запознало и, който е приет от потребителя с натискане на бутона “подпиши”.

Сключване на договора, с предоставени парични средства от 350 лева, се доказва по несъмнен начин и от разписката за получаване на уговорената сума, в която е обективиран номер на договора и фактическото предаване на средствата на ответника. Разпоредбата на чл. 240, ал.

1 ЗЗД установява, че договорът за заем има реален характер и се счита сключен в момента на получаване на сумата от заемополучателя, поради което следва да се приеме, че договорът е сключен, като за ответника е възникнало задължението за връщане на предоставения за временно ползване финансов ресурс в размер на сумата от 350 лв. при условията и за сроковете, установени в договора и общите условия към него.

Следователно, доказва се наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и първоначалния кредитор „4финанс” ЕООД. Последният е изправна страна, предвид предоставяне на уговорената парична сума.

От представените доказателства - договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г. и приложение №1 към него /л.16, в което фигурират вземанията към ответника под № 2150/ се установява, че между „4финанс” ЕООД и „Кредитреформ България” ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от договора за кредит. Такава възможност е предвидена изрично в чл. 13.2 б. „б“ от Общите условия, за което е налице изрично съгласие на насрещната страна. Ищецът е кредитор на ответника относно непогасените задължения по договора за кредит.

По делото е прието уведомително писмо от цедента „4финанс” ЕООД, съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно упълномощения за това цесионер /л.14/ за извършената цесия /л. 18/, адресирано до длъжника, което е получено лично от него преди процеса /л.19/. Ответникът следва да се счита редовно уведомен за сключването й и в хода на процеса, т.к.:

Изходящото от упълномощения-цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея /а в случая – и преди нея/, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право, извършеното и по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. С оглед горното, ищецът е титуляр на вземанията и надлежен кредитор.

Съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност - наличието на сключен договор за кредит, по който на ответника е предоставена паричната сума; валиден договор за цесия между стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемото процесно вземане за главница, както и, че длъжникът е уведомен за цесията.