Решение № 100 от 02.08.2021, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Провадия , 02.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М. Янч. М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20213130200134 по описа за 2021 година Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К. ЯНЧ. К., ЕГН ********** против Електронен фиш серия Г № 0019868 на ОД на МВР –Варна, с който на основание чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ на осн. чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, ал. 1 от КЗ на К. ЯНЧ. К., ЕГН **********, законен представител на ЕТ „К.Я.“ е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивната страна иска отмяна на НП. Сочи се, че с ЕФ е била ангажирана административнонаказателната отговорност на ЕТ „К.Я.“, в качеството му на собственик на лек автомобил „Ситроен Берлинго“, рег.

№***, като към настоящия момент търговеца не е бил собственик на автомобила, а само негов притежател на свидетелството за регистрация, което обстоятелство при издаването на ЕФ не е било взето предвид. В тази връзка моли за отмяна на обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание, редовно призована, въззивната страна се представлява от адв. Ч., който изразява становище ЕФ да бъде отменен на 1 основанията, изложени във въззивната жалба. Прави искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 24.07.2020 г. в 10. 50 часа, автомобил "Ситроен Берлинго" с рег.

***, собственост на ЕТ „К.Я.“, бил управляван в с.в., обл.Варна по ул.“Иван Вазов“ на място с GPS координати: 43,187065, 27, 257710.

Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство и бил издаден обжалваният ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – материалите по АНП, вкл. Копие на регистрационен талон на процесното МПС, удостоверение от ШОС-Фирмено отделение и други.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Възраженията на жалбоподателя са несъстоятелни.

Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено 2 нарушението, което е сторено. Следва да бъде съобразено естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Чл. 189, ал. 7 от ЗДвП е израз на волята на законодателя с ЕФ да се налага наказание не само на физически, но и на юридически лица. Става ясно, че наказанието е наложено на юридическото лице, тъй като същото е посочено като собственик на управляваното МПС.

Техническото средство е представлявало е одобрен тип средство за измерване, видно от приложеното удостоверение, както и че е преминало последващ метрологичен контрол, видно от приложения протокол от 18.10.19 г.

Според приложения протокол от проверка на БИМ, техническото средство е преносима система за контрол. За използването на същата е бил съставен протокол от 27.07.20 г., с което е било спазено правилото на чл. 10 от Наредба 8121з-532/12.5.2015 г.

На кадрите от снимковия материал, се наблюдава ясно автомобила, визиран в електронния фиш. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно доказателствено средство в административно наказателния процес.

Видно от приложеното по делото копие на регистрационен талон на лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№*** същото е собственост на ЕТ „К.Я.“ със законен представител К. ЯНЧ. К., ЕГН **********.

ЕФ е издаден срещу собственика в съответствие с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Чл. 189, ал. 5 предвижда анулиране на ЕФ, ако в 14 дневен срок собственикът посочи лицето, на което е предоставил автомобила.

Въззивниата страна не е посочила в 14 дневен срок друго лице да е управлявало автомобила, поради което дружеството би могло да бъде 3 наказано както за неизпълнение на задължението си да застрахова МПС, така и за управлението на превозното средство.

По делото е представено и удостоверение от ШОС-Фирмено отделение от което е видно, че ЕТ „К.Я.“ е заличен от търговския регистър на основание параграф 5, ал.1 от ПЗР на ЗТР, считано от 01.01.2012г.

Това обстоятелство дава основание на съда да приеме, че процесния автомобил не е собственост на въззивника. Видно от приложение по делото талон за регистрация на процесното МПС, същото е собственост на въззивника, като законен представител на ЕТ „К.Я.“. След заличаването на ЕТ „К.Я.“, автомобила е продължил да се ползва от въззивника, което не се оспорва от него.

Доказателствата са достатъчни за изясняване на фактическата обстановка и не се налага събирането на други такива.

Според изложеното в ЕФ, търговеца е наказан за нарушение на чл.

483, ал. 1, т. 1 от КЗ на осн. чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, ал. 1 от КЗ .

Чл. 638, ал. 4 от КЗ категорично предвижда, че "когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1". Нормата е специална по отношение на нормата на чл. 638, ал. 1 от КЗ и изрично разпорежда, че наказанието се налага на собственика, когато се установи управление на МПС, за което няма сключен договор за застраховка ГО.

Собственик в конкретни случай се явява ЕТ „К.Я.“, който обаче е заличен от търговския регистър на основание параграф 5, ал.1 от ПЗР на ЗТР, считано от 01.01.2012г.

В конкретния случай съдът счита, че възраженията на въззивника са основателни, тъй като имуществената санкция е наложена на ЕТ, заличен към датата на нарушението и едноличния търговец не се е явявал собственик на процесното МПС.

Въззивника обаче, би следвало да носи отговорност за факта, че не е 4 пререгистрирал автомобила след заличаването на търговеца, което не е предмет на настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер на 370 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие е удостоверено, че възнаграждението е заплатено в брой. Като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, това, че същото е приключило в рамките на едно съдебно заседание, както и имуществения интерес, съдът намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение, който се явява съобразен и с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на именно на претендираната сума от 370 лв.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г № 0019868 на ОД на МВР –Варна, с който на основание чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ на осн. чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т.

2 вр. чл. 461, ал. 1 от КЗ на К. ЯНЧ. К., ЕГН **********, законен представител на ЕТ „К.Я.“ е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР –Варна да заплати в полза на К. ЯНЧ. К., ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370. 00 / триста и седемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 5

6