Решение № 494 от 12.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Варна, 12.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20213100900158 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу Г. П. Г. и АТ. П. Г., двамата с настоящ адрес в гр. Варна, за осъждането им да заплатят солидарно на банката следните суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 45643-597/02.10.2008 г., както следва: главница в размер на 88 645.60 швейцарски франка, представляваща частичен иск от общо 107 814.10 швейцарски франка - сбор от вноските за непогасена главница за периода 10.12.2015 г. – 02.12.2020 г. и остатъка от падежиралата главница след предсрочно обявяване на кредита за изискуем, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; такси в размер на 1 013.20 швейцарски франка за периода 10.12.2017 г. – 02.12.2020 г.; застраховки в размер на 218.59 швейцарски франка за периода 10.04.2018 г. – 02.12.2020 г.; както и разноски по кредита в размер на 974.70 лева за периода 18.09.2018 г. – 02.12.2020 г.

В исковата си молба ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД твърди, че по силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 45643-597 от 02.10.2008 г. е предоставил на ответниците, в качеството им на кредитополучатели, кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 77 000 евро, по курс купува за швейцарски франк към евро на кредитора в деня на усвояване на кредита, от които равностойността в швейцарски франкове на 60 800 евро - за покупка на недвижим имот по чл. 1, ал. 1 от договора, както и равностойността в швейцарски франкове на 16 200 евро – за други разплащания, а кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Сочи, че в деня 1 на усвояване на кредита страните подписват и Приложение № 1 от договора, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарски франк на кредитора, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. Датата на усвояване на кредита също се удостоверява чрез подписване на приложение и в случая е 10.10.2008г. Приложимият към тази дата курс купува за швейцарски франк на кредитора към евро - 1,559366544, поради което и ищецът твърди, че предоставеният и усвоен от кредитополучателите кредитен лимит е 120 072 швейцарски франка.

Усвоеният кредит в шв. франкове по сметка на кредитополучателите, посочена в чл.2, ал.1, се превалутира служебно от кредитора в евро по курс „купува“ за шв. франк към евро на кредитора.

Сочи се, че за усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в уговорения размер, а към момента на сключване на договора БЛП на кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове е 5%. Лихва се дължи, считано от датата на усвояване на кредита, а при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Освен това, кредитополучателите дължат на банката и такси. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 324 месеца, считано от датата на усвояване на кредита (10.10.2008 г.), т.е. 10.10.2035 г., а погасяването следва да се извърши във валутата, в която същият е разрешен и усвоен швейцарски франкове. Излага, че падежът на всяка отделна вноска е всяко 10 - то число на месеца.

Освен изброените задължения, ищецът сочи, че кредитополучателите се задължават да направят застраховка на предоставения като обезпечение недвижим имот, която следва да бъде прехвърлена на кредитора, както и да се подновява ежегодно до окончателното издължаване на кредита. Съгласно постигнатите уговорки, непогасяването на която и да е вноска по кредита, както и неизпълнението на което и да е задължение по договора от страна на кредитополучателите е основание за обявяване на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита или на негова част по реда на чл. 18 от договора.

Изложено е, че с договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 14.11.2008 г., сключен между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, ЕИК 130950970 и ищеца, вземанията му по процесния договор за кредит, са прехвърлени на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, който ги е прехвърлил обратно на ищеца с Договор за цесия от 12.06.2017 г. Твърди се, че с покани, връчени на 02.07.2019 г. чрез ЧСИ Г.С., per. № 761 в КЧСИ, съответно лично на длъжника Г. П. Г., както и чрез друго лице – на АТ. П. Г., ответниците са уведомени, че вземанията по процесния договор за кредит са обратно прехвърлени на ищеца, както и че поради непогасяване на формираните просрочия, последният обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем.

Ищецът твърди, че към момента не са постъпили никакви плащания, както и не е осъществен контакт с длъжниците, а считано от 10.02.2015 г. са просрочени общо 70 вноски за главница и лихва. Претендира да се присъдят сумите в заявения размер, като отправя изявление за предсрочната им 2 изискуемост чрез исковата молба, поради преизчисляване на размера на задълженията по повод, постановени по спор между страните, съдебни решения.

С уточняващи молби по делото ищецът конкретизира отделните си претенции по период и основание, като сочи, че след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 02.12.2020 г. (датата на подаване на исковата молба) главницата не се дължи на отделни вноски до 2035 г., а като едно цяло, като от непогасена по давност главница общо в размер на 107 814.10 швейцарски франка за периода 10.12.2015 г. – 02.12.2020 г. ищецът предявява частична претенция за сумата от 88 645.60 швейцарски франка.

Претендираните непогасени по давност такси по договора в размер на 1 013.20 швейцарски франка за периода 10.12.2017 г. – 02.12.2020 г. ищецът сочи, че представляват такси/комисионни за управление на кредита в размер на 0.03 % върху размера на непогасената главница към датата на начисляването им (чл.4, т.2 от договора). Неизтеклите по давност застраховки в размер на 218.59 швейцарски франка за периода 10.04.2018 г. – 02.12.2020 г. се начисляват на основание чл.14 от договора. Претендират се и разноски по кредита в размер на 974.70 лева за периода 18.09.2018 г. – 02.12.2020 г., представляващи нотариална такса за подновяване на договорна ипотека, такса към АВ, такси за изготвяне и връчване на нотариални покани до длъжниците.

Правна квалификация на правата: чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Становището на ответниците, изразено чрез общия им пълномощник в депозирания отговор е за неоснователност на претенцията. Сочи се, че клаузите, даващи право на първоначалния кредитор да увеличава приложимия лихвен процент, както и да преизчислява размера на дължимите погасителни вноски през курса на швейцарски франк са неравноправни и като такива съответно са нищожни по ЗЗП предвид качеството потребител на кредитополучателите. Ответниците твърдят, че отпуснатият кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, е в размер на 77 000 евро, а при погасяването му кредитора преизчислява размера на отпуснатия кредит и месечните вноски в швейцарски франкове, като прилага определен от него курс на шв. франк, който от сключването на договора до момента се е увеличил значително.

Сочи, че банката събира под формата на месечни вноски сума многократно по-голяма от дължимата – договорена и усвоена в евро, в резултат на което главницата се е увеличила, вместо да намалява, а договорения лихвен процент е бил многократно едностранно увеличаван. В тази връзка са посочени конкретни клаузи от договора, свързани с предмета му, ползването и издължаването на кредита, превалутирането и дължимата лихва (чл.6.1-чл.6.8; чл.6.16-чл.6.18), за които ответниците твърдят, че са нищожни и не следва да се прилагат в отношенията между страните.

Претендират, че в качеството им на потребители в отношенията им с банката приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗП, като изброяват конкретните си основания за неравноправност на договорните условия, свързани основно с липсата на предоставена информация преди сключване на договора относно икономическите последици и риска, свързан с обменния курс. Сочи се също липса на съгласие за сключването на договора 3 относно размера на кредита в шв. франкове, тъй като на кредитополучателите и до момента е известна единствено отпуснатата сума в евро. Претендират, че е нищожно и съгласието за поемане на валутния риск, тъй като е получено вследствие въвеждане на потребителя в заблуда. Ответниците излагат, че банката им е предложила значително по-ниска лихва за кредит в шв. франкове без да им разясни очакваните курсови разлики и последствията от тях. Претендират, че следва да се приложи лихвен процент в размер на БЛП на кредитора за евро, а не за шв. франк, след като кредитът е отпуснат и усвоен в евро. Сочи се, че липсва предварително оповестяване на риска от курсовите разлики, респективно договарянето на валутно обвързано кредитиране не може да се приеме за индивидуално. В клаузата на чл. 23 от договора, представляваща предварително изготвена декларация за съгласие за носене на риска от повишаване на обявения от банката курс не са посочени факторите, от които зависи това увеличение. Относно неравноправния характер на клаузите, предвиждащи правото на банката едностранно, без договаряне с потребителя да променя лихвата на непредвидено в договора основание, ответниците сочат конкретно чл. 3, т.1 и чл. 3, т.5. Останалите клаузи, чиято нищожност се претендира, уреждат превалутирането на кредита и риска от промяната на приложимия курс – чл. 1, т.3; чл. 2, т.1; чл. 2, т.3; чл.

22, т.1 и т.2.

Предявяват и възражение за прихващане в случай, че съдът приеме дължимост на суми в полза на ищеца с надплатени суми по анюитетни вноски за главница и лихви следствие неправомерното превалутиране.

В съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуален представител поддържа собствените си аргументи по същество на спора.

Писмени защити в дадения от съда срок не са постъпили.

След съвкупен анализ на доводите на страните, очертаващи предметните предели на производството и доказателствения материал по делото, съдът по вътрешно убеждение приема за установено следното:

1. По валидността на договора и отделни негови клаузи.

Безспорно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, понастоящем „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, в качеството на кредитор и Г.Г. и А.Г., в качеството на кредитополучатели, са сключили помежду си Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 45643-597 от 02.10.2008 г., по силата на чл. 1 от който ищецът се задължава да предостави на ответниците кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 77 000 евро, по курс купува за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита.

Страните са подписали Приложение № 1 към Договора, в което удостоверяват датата на усвояване на кредита, а именно 10.10.2008 г., както и приложимия курс „купува“ за швейцарски франк към евро - 1, 559366544, като общата стойност на предоставения кредит се равнява на 120 072 швейцарски франка.

Според чл. 2 на сключения между страните договор, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя Г. в швейцарски франкове, като усвоеният кредит се превалутира служебно в евро по 4 търговски курс „купува“ швейцарски франк към евро в деня на усвояването, като сумата се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро. Уговореният лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 5 % плюс договорна надбавка 1 пункт, а срокът на издължаване е 324 месеца. Кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва, във валутата, в която същият е разрешен и усвоен, а именно швейцарски франкове.