Решение № 55 от 11.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. София, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20221100900871 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Л. БГ” ООД срещу „А.А.П.” ЕООД и Б. Й. И. за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответниците дължат солидарно сумата от 1 352 000 лева – част от взeмане по запис на заповед от 23.12.2019 година с издател А.А.П. ЕООД и авалист Б. Й. И., ведно със законната лихва от 16.11.2021 година /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК/, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по гр.д. № 65400/2021 година на Софийски районен съд, 62 състав, в което производство са постъпили в срок възражения от двамата длъжници и в изпълнение указанията на съда, ищецът е предявил настоящите субективно съединени искове.

Ищецът твърди, че на 23.12.2019 г. ответникът „А.А.П.” ЕООД е издал в негова полза запис на заповед, с който безусловно се е задължил да му заплати сумата от 2 352 000 лв., с уговорен падеж на 09.01.2020 година. Посочва, че записът на заповед е авалиран от ответника Б. Й. И. и е предявен за плащане на датата на падежа – 09.01.2020 година.

Твърди, че поради липса на плащане от който и да е длъжниците на падежа, е подал заявление и съдът е издал заповед за незабавно изпълнение срещу тях за част от вземането по процесната ценна книга и претендира изпълнение на това задължение.

Във връзка с възраженията на ответниците, в допълнителната искова молба ищецът поддържа, че длъжниците по записа са индивидуализирани в достатъчна степен, че документът съдържа всички задължителни реквизити, поради което е действителен, както и 1 авалът. Сочи, че лицето Б. И. е подписал ценната книга в качеството на законен представител на юридическото лице - издател и в лично качество като авалист. Възразява и да е налице неяснота и нарушение на императивно установен реквизит относно мястото на издаване или падежа по ЗЗ, като твърди и записът да е предявен за плащане и на двамата длъжници /което е удостоверено с подписа на И./. Заявява и че е налице основно правоотношение между страните, във връзка с което е издаден записът на заповед, а именноза обезпечение на вземания на ищеца по облигационно правоотношение по договор за доставка на материали на цена от 2 352 000 лева, заплатена от него авансово на трето за спора търговско дружество- А.А. ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е Б. И..

Претендира законните последици, вкл. разноските, сторени в настоящото и заповедното производства.

Ответникът А.А.П. ЕООД оспорва предявения иск. Твърди, че записът на заповед не му е предявен, както и че е антидатиран в частта относно отразената дата на предявяване за плащане. Счита издаденият запис на заповед за нищожен поради липса на индивидуализирани и съществуващи субекти на правото, посочени в ценната книга като издател и авалист, като оспорва да е издател по него с оглед индивидуализацията чрез ЕИК и наименование в същия. Същото твърди и по отношение на физическото лице, чийто посочен в записа номер на лична карта не съществува.

Оспорва записът да съдържа всички изискуеми от закона реквизити, поради което го намира за недействителен. Оспорва и истинността на документа, като сочи, че подписите от името на Б. И. върху ценната книга, не са положени от това лице. Възразява между страните да са налице каузални правоотношения, които да са станали причина за издаване на записа на заповед, като оспорва от името на юридическото лице да е изразена воля за задължаване по него. Наличието на облигационни отношения между ищеца и трето на спора юридическо лице намира за неотносими към предмета на доказване. На следващо място, оспорва и фактически да е получил посочената в записа на заповед сума или равностойна услуга/стока.

Счита предявените искове са злоупотреба с право от страна на ищеца, тъй като липсва съгласие за задължаване по записа на заповед и основание за това.

Ответникът Б. И. оспорва исковете по идентични съображения. В допълнение сочи, че и авалът е недействителен, тъй като не е спазена предписаната от закона форма за поемане на задължението, както и поради липсата на отразена дата /препятстващо преценка дали е извършен преди или след възникване на задължението на издателя обстоятелство/.

Счита, че единствен резултат от предявените искове би било неоснователно обогатяване на ищцовата страна, тъй като българското право не познава абсолютно абстрактните сделки.

И двамата ответници оспорват да са били налице облигационни отношения между тях и ищеца, вкл. поето задължение за поръчителство по друг договор и във връзка със задължения на трети лица. Оспорват твърденията на ищеца, че е налице връзка между договора, сключен между ищеца и А.А. ЕООД и издадения запис на заповед. В обобщение, поддържат липсата на основание, кауза за поемане на задължението по ценната книга, като 2 допълнение сочат, че поради липсата на идентитет между страните по т.нар. каузално правоотношение и менителничното – погасяване на вземанията по едното нямат отношение към дължимостта на вземанията по другото. Отделно намират и че не съществува договор за поръчителство или друг такъв, във връзка с който да е поето менителничното задължение.

Евентуално възразяват и към датата на издаване на ценната книга да е доказана изискуемост на вземанията по каузални правоотношения, което би отрекло обезпечителния характер на ценната книга. Допълнително намират и че в представения от ищеца договор за доставка на материали не е предвидено връщане на цялата сума по него, поради което и такова плащане не е дължимо по каузалната сделка, а съответно – и по абстрактната.

При така заявените от ищеца обстоятелства съдът намира, че е сезиран със субективно съединение установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл.

538 ТЗ и чл. 485, ал. 1 ТЗ.

По така предявените искове и при съобразяване възприетото в т. 17 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4/2013 година на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, ищецът следва да докаже следните факти: 1) наличието на валидно издаден от „А.А.П.” ЕООД запис на заповед за сумата от 2 352 000 лв., в писмена форма и съдържащ всички законово изискуеми реквизити; 2) че записът на заповед е авалиран от ответника Б. Й. И.; 3) че записът на заповед обезпечава вземане по конкретното, посочено от ищеца каузално правоотношение между страните и неговото съдържание, вкл. че изискуемостта на кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение е изискуемо към същия момент като задължението по ценната книга, в случай на заявени правопогасяващи или правоизключващи възражения на ответниците по каузалното правоотношение, относими към погасяване на вземането по процесния запис на заповед /за които тежест носят ответниците/.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Видно от изготвения служебно препис от писмените доказателства, съдържащи се в преписката по ч. гр. дело № 65400/2021 г. на Софийски районен съд, 62 състав /заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, копие от запис на заповед от 23.12.2019г. и заповед по чл. 417 ГПК/, срещу „А.А.П.” ЕООД и Б. Й. И. и в полза на „Л. БГ” ООД е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 1 352 000 лв. – дължима сума по запис на заповед от дата 23.12.2019г., ведно със законната лихва за периода 16.11.2021г. до изплащане на задължението и сумите от 27 040 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 18 060 лева– разноски по заповедното производство.

Във връзка с твърдените от ищеца каузални правоотношения по делото е представен договор за проектиране и изпълнение от 23.12.2019 година между ищеца и трето по делото лице – Министерство на отбраната, от който се установяват облигационни отношения след 3 проведена обществена поръчка - по договор за изработка, по който ищецът в качеството на изпълнител се е задължил да изготви проекти и изпълни СМР по договора при обща стойност на последния до 4 998 906,00 лева с ДДС, платима авансово. Представен е и договор от 23.12.2019 година между Л. БГ ООД, ЕИК: 1**** – като възложител и А.А.

ЕООД – изпълнител, съгласно който последното юридическо лице се е задължило да достави материали във връзка с изпълнение по договор за обществена поръчка с предмет „Проектиране и изграждане на обект „Ремонт на сгради във ВР 1348 за настаняване наличен състав от в.ф. 2258“ с Министерство на отбраната на Република България, при договорено възнаграждение по договора от 2 352 000 лева с ДДС, дължимо авансово. За посочената сума са представени и издадена на 27.12.2019 година фактура с посочено основание – авансово плащане по цитирания договор и платежно нареждане за същата сума, наредена за превод към ищеца на 30.12.2019 година.

В писмо от 26.10.2022 година на НАП е посочено, че в ИС на НАП, за период м.

12.2019 г. - м. 09.2022 г. няма данни за издадени фактури за покупки/продажби между Л. БГ ООД с БУЛСТАТ 1**** и А.А.П. ЕООД с БУЛСТАТ ****.

Ищецът е отправил изявление за разваляне на договора с третото лице А.А. ЕООД от 23.12.2019 година с представеното по делото писмо и на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД - поради виновно неизпълнение задълженията на А.А. ЕООД и безполезност на изпълнението /междувременно завършване на обекта/, като е отправил и покана за връщане на авансово заплатената цена, в 7-дневен срок. Представено е удостоверение, с оглед установяване на факта, че имейлът, съдържащ цитираната покана е отворен и адресатът му се е запознал със съдържанието на 09.09.2022 година.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като мотивирано и пълно, изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице и след анализ на приложените по делото документи се установява, че сумата по фактура № 0000000118 от 27.12.2019 г. с доставчик „А.А.“ ЕООД и получател „Л. БГ“ ООД, с основание - 100% авансово плащане по договор от 23.12.2019 година, е заплатена от „Л.

БГ“ ООД на „А.А.“ ЕООД на 30.12.2019 г. и е постъпила по сметка на „А.А.“ ЕООД в „Първа Инвестиционна Банка“ АД. С получените парични средства в размер на 2 352 000,00 лева „А.А.“ ЕООД е извършил плащания към „С.****“ ЕООД по фактура 2018000045 от 30.12.2019 г.; към „А.Е.“ ЕООД - с основание „заем“; изтеглени са пари на каса от Б. Й. И.; извършен е превод към „И.Б.“ ЕООД по фактура 00000010008 от 30.12.2019г.

При извършената от вещото лице проверка в счетоводствата на „Л. БГ“ ООД и „А.А.П.“ ЕООД се установява, че за периода от м.12.2019 г. до м.09.2022 г. между страните не са издавани фактури, първични и/или други счетоводни документи, като нито по партидата на „Л. БГ“ ООД, нито по тази на „А.А.П.“ ЕООД при НАП се констатира в същия период да са включени фактури за покупки/продажби в дневниците по ЗДДС. Вещото лице сочи и че не е установило никакви счетоводни записи при двете дружества, показващи наличие на търговски отношения между търговските дружества „Л. БГ“ ООД и „А.А.П.“ ЕООД, както и в счетоводните записи на Л. БГ ООД не се установява отразено задължение 4 на „А.А.П.“ ЕООД към ищеца за сумата, посочена в запис на заповед.

Заключението на вещото лице по приетата съдебно- почеркова експертиза, съдът кредита като мотивирано и пълно, изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице.

Същевременно и в зала, вещото лице изрично уточнява, че изследването е върху представено копие от документ и всички изводи се отнасят по отношение на него, но са неотносими към оригинала на документа, тъй като такъв не е изследван. При тези уточнения се установява, че подписите в съответните графи за „Издател“, „Авалист“ и за „Предявяване“ в представеното по делото копие на запис на заповед от 23.12.2019Г., за сумата от 2 352 000 лв. /два милиона триста петдесет и две хиляди лв./ са копия на подписи, които в оригиналния им вид са положени от Б. Й. И.. Вещото лице поддържа и че ръкописният текст „Б. Й. И.“ под подписа за „Издател“ в ценната книга е копие на ръкописен текст, който в оригиналния вид е написан от Б. Й. И., както и по отношение на изписване на датата „09.01.2020г.“. Вещото лице е категорично, че времето на полагане на подписите не може да бъде установено без изследване на оригинала на документа, но дори и при наличието му - не е възможно да се установи каква е поредността на полагана на подписа за „Издател“, ръкописно изписаните имена, датата на предявяване и отпечатване на текстовете. Според вещото лице, трите подписа в процесния запис на заповед и ръкописно изписаните три имена са изпълнени от едно и също лице - Б. Й. И..