Определение № 2779 от 21.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2779 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110154485 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, заведена пред Районен съд Исперих, подадена от Н. С. Х., чрез адв. Й., срещу „К ЕООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *******.

Делото е изпратено на настоящия съд по подсъдност с определение от 25.09.2025 г., постановено по гр. д. № 650 по описа за 2025 г. на Районен съд – Исперих. Изпращането на делото по подсъдност е мотивирано с разпоредбата на чл. 108 ГПК, като е посочено, че искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище.

С Определение № 51588 от 18.12.2025 г. настоящият съдебен състав е приел, че не е местно компетентен да се произнесе по предявения иск, като предвид обстоятелството, че делото е било препратено по подсъдност от друг съд, то СРС е приел, че е налице основание за повдигане на спор за подсъдност с Районен съд - Исперих, от който му е препратено делото, поради което е повдигнал спор за подсъдност пред Софийски градски съд между Софийски районен съд и Районен съд - Исперих, който да определи компетентния съд за произнасяне по предявения иск от Н. С. Х. срещу „К ЕООД.

С Определение № 1046 от 15.01.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 14551/2025 г. по описа на СГС, ГО, III – „В“ въззивен състав е върнато делото на СРС за упражняване на правомощията по чл. 118 ГПК и изпращане на делото на Районен съд – Варна.

С оглед на гореизложеното и предвид указанията на СГС, настоящият съдебен състав приема, че производство следва да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено на Районен съд – Варна, като аргументите за това са следните:

Съгласно чл. 113 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Или в случая се касае за задължителна местна подсъдност, за която съдът следи служебно.

В случая в правоотношението с ответника ищецът безспорно има качество 1 потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно цитираната разпоредба, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Потребителската защита и в частност благоприятната за потребителя специална местна подсъдност по чл. 113 ГПК, ще намери приложение не само когато е предявен иск, произтичащ директно от правата в ЗЗП, т. е. само когато спорът произтича от уредените изрично възможности с ЗЗП. Потребител по договор за кредит, какъвто очевидно е настоящият ищец, може да се ползва от особената местна подсъдност. Аргумент съдът намира и в това, че съгласно общите принципи на ЗЗП и общностните актове, е предвидена засилена защита на правата на потребителите, вкл. по съдебен ред. Израз на тези принципи е и нормата на § 1 от ДР на ЗЗП (при противоречиви разпоредби се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите). Поради това, с оглед изложените в исковата молба факти и обстоятелства, съставляващи основанието на иска, ищецът води иска срещу ответника именно в качеството си на потребител на финансова услуга като страна по сключен с кредитна институция договор за кредит по смисъла на пар. 13, т. 1 вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП. В този смисъл, релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на ищеца на потребител на финансова услуга. Подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители (в този смисъл са Определение №241/05.04.2013 г. по ч.т.д.№1395/2013 г. на ВКС-ІІ т.о., Определение №1019/09.11.2012 г. по ч.т.д.№783/2012 г. на ВКС-II т.о.

Определение № 607/23.11.2015 г. по ч. т. д. № 2314/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., както и Определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о., ГК).

В случая от извършената справка за адресна регистрация се установява, че настоящият адрес на ищеца е в гр. Варна.

Ето защо и съобразно чл. 113 ГПК производство следва да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено на Районен съд – Варна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 54485/2025 г., по описа на Софийски районен съд, I ГО, 167 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Варна.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Районен съд – Варна.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2