Решение № 1076 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1076 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.А при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело № 20251110130853 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която М. С. М., ЕГН: **********, с адрес: **********************************, е предявил срещу *************, ЕИК:

**************, със седалище и адрес на управление: *****************************, в условията на обективно съединяване следните искове: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 /противоречие със закона/, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 796035 от 12.01.2023г., съединен при условията на кумулативност с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 563 лв., представляваща платена при изначална липса на основание сума по Договор за кредит № 796035 от 12.01.2023г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 12.01.2023 г. е сключил със ************* Договор за потребителски кредит № 796035, по силата на който му бил отпусната заемна сума в размер на 1 000 лв. при посочен ГЛП 40.05 %, ГПР – 48.62 % срещу насрещното задължение да върне заемната сума. Сочи, че в чл. 3, т.

10 от процесната сделка била предвидена такса за експресно разглеждане на кандидатурата в размер на 512,94 лв. Поддържа, че така сключеният договор за кредит е нищожен поради противоречие със закона, тъй като уговорената лихва надвишавала трикратния размер на законната лихва за забава. Счита, че сделката е недействителна и поради това, че липсва ясно разписана методика как се формира ГПР – не са посочени компонентите, които се включват в тази величина. Навежда доводи, че клаузата, уреждаща таксата за експресно разглеждане, е нищожна поради противоречие с чл. 10а ЗПК, а нейното кумулиране към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита, в резултат на което нараства ГПР. Поддържа, че по естеството си това вземане не представлява услуга, а е свързано с усвояването на кредита. Допълва, че тази уговорка представлява и неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП. Твърди, че е погасил напълно дължимите суми по кредитното правоотношение. Счита, че сумата от 563,00 лв., включваща договорната лихва и таксата за експресно разглеждане, е заплатена при начална липса на основание, поради което в негова полза е възникнало притезание за тяхното възстановяване. Моли за уважаване на исковите претенции.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който 1 излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва дължимостта на претендираните суми с аргументи, че потребителят е упражнил правото си да погаси главницата в гратисния период, поради което в негова тежест не е възникнало задължение за договорна лихва и за таксата за разглеждане /посочено като довод за недопустимост/.

Твърди, че на 20.01.2023г. ищецът е платил сумата от 1 000 лв., която съответствала с чистата стойност по кредита. Релевира възражение, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК, като твърди, че клаузите са индивидуално уговорени.

Поддържа, че кредитополучателят сам е избрал услугата за експресно разглеждане, която не била задължително условие за възникване на кредитното правоотношение, и не се е възползвал от правото си да развали договора в 14-дневен срок. Не оспорва, че таксата за експресно разглеждане не е включена в ГПР. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Претендира разноски.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован в открито съдебно заседание, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 356471/31.10.2025г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

Ответникът *************, редовно призован в открито съдебно заседание, не изпраща представител. С молба с вх. № 354711/30.10.2025г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове намират своето правно основание, както следва: установителният иск в нормата на чл. 26, ал.1, пред.1 от ЗЗД, като този иск е съединен с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, като съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца бе да докаже основанието на което твърди, че процесния договор е нищожен, съответно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на 512,94 лв. без да е имало основание за извършване на престацията.

Не е спорно между страните, че на 12.01.2023г. между тях е сключен договор за паричен заем Кредирект с посочване, че са налице индивидуални условия на договора № 796035, по силата на който ответното дружество е отпуснало на ищеца заемна сума в размер на 1000,00 лева, при ГЛП от 40.05% и ГПР от 48,62%, срещу насрещното задължение ищецът да върне заемната сума на 1 погасителна вноска в размер на 1050,06 лева, на падеж – 26.02.2023г. В чл. 3, т.10 от договора, приет по делото, страните уговорили, че заемателят следва да заплати и такса за експресно разглеждане в размер на 512,94 лева, като общата за връщане сума на падежа е 1563,00 лева. В чл. 5.2 от договора страните уговорили гратисен период, за времето от датата на сключване на договора до датата, предхождаща падежа, при фиксирана лихва от 0% и ГПР от 0%, като е посочено, че ако заемателят върне заемната сума след падежа, се прилага ГПР, посочено в чл. 3.5 и фиксирания годишен лихвен процент, посочен в чл. 3.7 от договора, като същите са дължими от датата на неговото сключване. В чл. 5.3 от договора е доуточнено, че гратисен период по смисъла на договора, е определен от страните период от време, изчислен от датата на сключване на договора до датата предхождаща падежа, през който, съобразно конкретните условия на договора, заемателят може да върне получената заемна сума при фиксиран лихвен процент от 0% и ГПР от 0%, както и без да дължи заплащане на допълнително заявените услуги.

Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която се кредитира от съда, като съотносима на останалия, приет по делото доказателствен материал установява, че посочения в договора ГПР от 48,62% е изчислен при включени дължими суми за главница от 1000,00 лева и възнаградителна лихва в размер на 50,06 лева и срок на кредита от 30 дни. Също така установено е че ищецът в изпълнение на задълженията си по договора е заплатил единствено сумата в размер на 1000,00 лева за главница на 20.01.2023г.

Отделно вещото лице е посочило, че ако при изчисление на ГПР се вземе предвид размера на сумата по кредита за главница и лихва от 1050,06 лева и дължимата такса за експресно 2 разглеждане от 512,94 лева и срока на кредита от 30 дни, ГПР ще възлиза на сумата от 3643,03%.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че в процесния договор се съдържат клаузи, установяващи допълнителни задължения за заемополучателя за заплащане на такса за експресно разглеждане, което задължение представлява допълнително установено възнаграждение за заемодателя. В тази връзка не се споделят възраженията за недопустимост на установителния иск поради заплащане на главничното задължение по време на гратисния период, като последното се установи по делото. Следва да се посочи, че процесния договор е с потребителски характер и клаузите в него не са индивидуално уговорени. Последното следва при тълкуване на отделните клаузи и на целия договор, като в чл. 9 от договора е посочено, че приложими за договора са и ОУ на договора за заем. Уговорката между страните относно гратисния период до който следва да бъде изпълнено задължението в случая е ирелевантен факт за дължимостта на вземанията за експресно разглеждане, тъй като същите не обвързват действително страните. Гратисният период в разглеждания случай има значение само за дължимостта на уговорените лихвени проценти върху главното задължение, които до 26.02.2023 г. са 0%, а след това са в посочените в договора размери, считано от датата на сключване на договора и обстоятелството, че ищецът е заплатил сумата за главница в рамките на гратисния период, не означава, че той като лице със засилена защита, като потребител, няма правен интерес да предяви иск за прогласяване нищожността на процесния договор с оглед правна сигурност и препятственост на бъдещи противоречия и неоснователно разместване на блага. По изложеното така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма за улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Съдът констатира, че на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК недействителна е уговорката по чл.3.10 от процесния договор за кредит за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 512, 94 лева /повече от 1/2 от главницата/, тъй като противоречи на изискванията на ЗПК. Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона и добрите нрави. Услугата "експресно разглеждане" е във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че попада в приложеното поле на чл. 10а, ал.1 от ЗПК. Поради това нейното претендиране от потребителя противоречи на забраната на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита.

Същевременно стойността не е взета предвид при изчисление на годишния лихвен процент и следователно е налице противоречие и с чл. 19, ал.4 от ЗПК.

В заключение съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1,т.10 от ЗПК, поради наличието на описаната по-горе клауза, която не е взета предвид при изчисление на ГПР, и следователно на основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, която в случая е върната от него в рамките на гратисния период.

По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД.

Съгласно задължителните постановки на ППВС № 1 от 28.05.1979 г. фактическият състав на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо 3 при начална липса на основание, тоест когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съдът следва да установи наличието на следните предпоставки: 1) получаването на процесната сума в размер от 563, 00 лева от обогатилото се лице – ответника, която е дадена от обеднялото лице - ищецът и 2) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД тази липса следва да е начална, каквито са и твърденията, въведени от ищеца в настоящото производство. По отношение на първата предпоставка съдът намира, че не се установи в производството, че процесната сума е заплатена. Изслушаната ССчЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на приетия по делото доказателствен материал установява, че ищецът не е заплатил тази сума, а единствено сумата за главница, представляваща чистата стойност по кредита. По изложеното този иск следва да бъде отхвърлен, независимо, че се установи втората предпоставка от предмета на доказване.