Решение № 12 от 25.08.2025, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Чепеларе, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Сона В. Гарабедян при участието на секретаря Е. К. С. в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Административно наказателно дело № 20255450200062 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от "*********" ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. "***********" № **, ет. **, обект **, секция **, представлявано от *** Д. Д. С. – Е., чрез адвокат И. А., против наказателно постановление № 21-2500044 от 05.06.2025 г., издадено от и.д. директор на Дирекция "Инспекция по труда" – С., с което за нарушение на чл. 152 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл.

414, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбоподателят счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено при съществено нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила. В депозираната жалба са изложени оплаквания, че не са спазени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като в АУАН и НП липсвало пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при което се твърдяло да е извършено.

Не ставало ясно как е установено същото да е извършено на 04.02.2025 г., т.е. повече от месец преди проверката. АНО не се е мотивирал защо не приема случая за маловажен.

Подаденото от жалбоподателя възражение срещу АУАН само било описано, но не било обсъдено в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Твърди, че били спазени изискванията за работното време на служителката, съгласно изискването на чл. 152 от КТ, тъй като в комплекса била въведена система с дигитално меню за времето от 20.00 часа до 22.00 часа.

Нарушението било констатирано единствено по документи и не било безспорно установено при проверка, извършена на дати 03.02.2025 г. и 04.02.2025 г. Поради това проверяващите достигнали до погрешни и недоказани изводи. Неправилно в АУАН и НП било прието, че нарушението е извършено на 04.02.2025 г., тъй като естеството на нарушението не предполагало то да бъде извършено в един ден, предвид разпоредбата на чл. 152 от КТ. На следващо място, счита, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават проведеното производство. Актът бил съставен в отсъствие на представител на дружеството, без да има данни дали същият преди това е бил надлежно поканен по реда на чл. 40 от ЗАНН за съставянето му. Неясно било качеството на свидетелите, подписали акта. В нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН актът бил подписан от свидетеля С. М. едновременно като свидетел, присъствал при установяване или извършване на нарушението, и като свидетел, присъствал при съставяне на акта. Актът бил подписан и от свидетеля И. Ч., присъствал при съставяне на акта. Законът позволявал актът да бъде подписан от свидетели при неговото съставяне, само когато липсват свидетели при извършване или установяване на нарушението. Счита, че дори да се приеме за извършено 1 вмененото нарушение, няма пречка случаят да се приеме за маловажен, като на дружеството не се наложи санкция или се наложи такава в по - нисък размер в съответствие с чл. 415в от КТ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който от негово име поддържа жалбата. В хода на съдебните прения моли за отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.

Представя списък на разноските и преводно нареждане за извършен превод на сумата в размер на 540 лева с ДДС по ДПЗС.

Административнонаказващият орган /АНО/, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който от негово име оспорва жалбата. В хода на съдебните прения моли за потвърждаване на оспореното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, в случай че жалбата се счете за основателна, прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

РП - Смолян, ТО - Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя с известие за доставяне на 06.06.2025 г. Жалбата е подадена чрез АНО на 18.06.2025 г. Ето защо настоящият състав прие, че срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалване на НП е спазен, доколкото същото е връчено на санкционираното лице.

Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 07.03.2025 г. по работни места на обект комплекс "****", находящ в к.к. П., стопанисван от "*********" ООД, ЕИК ******, и на 19.03.2025 г. по документи в офиса на Дирекция "Инспекция по труда", гр. С. от инспектори при ГД "Инспекция по труда" - гр. С. свидетелят А. Х. П., свидетелят С. С. М. и Д. А. Д. била извършена проверка, при която установили, че горепосоченото дружество, в качеството му на работодател, е допуснал А.

М., ЛНЧ ******, на длъжност "*****" в комплекс "*****", к.к. П., да работи на 03.02.2025 г. с продължителност на работната смяна от 08:00 часа до 10:00 часа и от 16:00 часа до 22:00 часа, и на 04.02.2025 г. от 08:00 часа до 10:00 часа, без да й е осигурена непрекъсната междудневна почивка не по - малка от 12 часа. Нарушението било установено на 04.02.2025 г. в комплекс "******", к.к. П. и било констатирано по документи на 19.03.2025 г. в офиса на Дирекция "Инспекция по труда", гр. С..

При проверката по работни места на 07.03.2025 г. проверяващите предоставили на ********* М. А., която била на лоби бара, *********************., бланка на декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на ******* език, която последната попълнила собственоръчно, като декларирала, че работи за "****************" ООД по трудов договор от 11.12.2024 г. на длъжност *******, с място на работа кафе - аперитив комплекс "******", П., с основно задължение да приготвя кафе и напитки, с работно време 08:00 часа - 10:00 часа и 16:00 часа - 22.00 часа и работна заплата 1070 лева.

При проверката по документи на 19.03.2025 г., включително по представените от пълномощника на дружеството Е. Д. Л. график Рецепция за м. февруари 2025 г., форма 76 за м. февруари 2025 г. и трудов договор № ********/11.12.2024 г., сключен между дружеството и М. А., проверяващите констатирали допуснатото нарушение на чл. 152 от КТ по 2 отношение на М. А.. За извършената проверка бил съставен протокол № ПР2509726 от 19.03.2025 г., в т. 14 от който е обективирана горната констатация. Протоколът е подписан от проверяващите, като препис от същия е връчен на упълномощеното лице Л. на 20.03.2025 г.

На същата дата - 20.03.2025 г. е била изготвена покана на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН до дружеството - жалбоподател за явяване на 31.03.2025 г. в 10.00 часа в Дирекция "Инспекция по труда", гр. С. за съставяне на акт за установяване на нарушение на трудовото законодателство, а именно за процесното нарушение, която е връчена срещу разписка на пълномощника Л. на 20.03.2025 г.

На 31.03.2025 г. в ДИТ - гр. С. не се явил законен или упълномощен представител на работодателя и свид. А. П. съставила АУАН № 21-2500044 в присъствието на свидетелите:

С. М. и И. С. Ч., в отсъствието на нарушителя в условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, за следното нарушение: При извършена проверка по работни места на 07.03.2025 г. на обект на контрол: комплекс "******", к.к. П., стопанисван от "****************" ООД, ЕИК ********* и при проверка на документи на 19.03.2025 г. в офиса на Дирекция "Инспекция по труда", гр. С. е установено, че дружеството, в качеството му на работодател, е допуснал А. М., ЛНЧ **********, на длъжност "*******" в комплекс "******", к.к. П., да работи на 03.02.2025 г. с продължителност на работната смяна от 08:00 часа до 10:00 часа и от 16:00 часа до 22:00 часа, и на 04.02.2025 г. от 08:00 часа до 10:00 часа, без да й е осигурена непрекъсната междудневна почивка не по - малка от 12 часа. Нарушението било извършено на 04.02.2025 г. в комплекс "******", к.к. П. и било констатирано по документи на 19.03.2025 г. в офиса на Дирекция "Инспекция по труда", гр. С., с което бил нарушен чл. 152 от КТ.

АУАН е връчен на работодателя с известие за доставяне на 03.04.2025 г., който по реда и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е подал възражение по него, като е оспорил същия с доводи, аналогични на част от изложените в настоящата жалба.

Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 152 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл. 416, ал. 5 жт КТ, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А. П. и С. М., които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен от оправомощено за това лице. Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" /приет с ПМС № 313 от 05.10.2022 г., обн. ДВ, бр. 81 от 11.10.2022 г., изм. и доп. ДВ, бр. 45 от 28.05.2024 г./. При съставянето на акта са спазени процесуалните изисквания на ЗАНН, като същият съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Извършеното нарушение е описано обстоятелствено и е квалифицирано правилно. Наказателното постановление е издадено в съответствие с административнопроизводствените правила от лице, снабдено със съответната материална компетентност за това - и.д. директор на Дирекция "Инспекция по труда", гр. С., съгласно чл. 20, ал. 2, т. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" /приет с ПМС № 313 от 05.10.2022 г., обн. ДВ, бр. 81 от 11.10.2022 г., изм. и доп.

ДВ, бр. 45 от 28.05.2024 г./ и заповед № ЧР-164/24.02.2025 г. на изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда". Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, позволяващо на санкционирания субект да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като от събраните по делото 3 доказателства е видно, че на 20.03.2025 г. на упълномощеното от жалбоподателя лице е връчена покана за датата, часа и мястото на съставянето му, но негов законен или упълномощен представител не се е явил.

Обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствието на свидетеля С. М., която го е подписала едновременно като свидетел на установяване или извършване на нарушението и като свидетел на съставянето на акта, и в присъствието на свидетеля И. Ч., който го е подписал като свидетел на съставянето на акта, не е съществен порок. Видно от протокола за извършена проверка от 19.03.2025 г., свидетелят С. М. е свидетел на установяване на нарушението. По време на проверката е присъствало упълномощено от дружеството лице и протоколът е връчен на пълномощника, поради което не е налице каквато и да е неяснота относно това в какво качество свидетелят М. е подписала акта. Същата е свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта. В чл. 40, ал. 1 от ЗАНН законодателят е използвал понятието "свидетели" в множествено число не защото изискването е тези свидетели задължително да са повече от един. Задължението АУАН да бъде съставен в присъствието на двама свидетели е в случаите по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, когато липсват свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението или когато не е възможно да се състави акт в присъствието на такива свидетели. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Следователно дори АУАН да беше подписан само от свидетеля М., това не би опорочило проведеното производство и не би направило НП незаконосъобразно на това основание. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая наличието на двама свидетели, подписали акта, единият от които е присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на акта, не е накърнило правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.