Решение № 3150 от 11.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3150 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Ив. Кратункова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Гражданско дело № 20231100106258 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на М. Г. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, район „Красно село”, ул. „********, действаща чрез процесуалния си представител - адв. С. Д. от САК, л. № ********, със съдебен адрес за призоваване: гр. София, ***, ет. 1 – надпартерен, ап. 6, тел.: ******** против Л. И. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „********, ап. 12, Д. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, като се иска съдът да приеме за установено, че имотите, предмет на изпълнителното дело, срещу което ищцата желае да се защити, не са собственост на длъжника по изпълнителното дело и изпълнението е неправилно насочено срещу недвижими имоти, принадлежащи на ищцата, която не е длъжник по това изпълнително дело.

Ищцата сочи, че предмет на изпълнението по изп. дело № 20228490400068/2023 г. на съдебен изпълнител А. П., рег. № 849, с район на действие Софийски градски съд, са следните имоти, собственост на ищцата:

А) Апартамент № 4 с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „Красно село“, в сградата на ул. „********, със застроена площ от 75,82 кв.м, заедно с мазе № 4 с площ 2,62 кв.м, както и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж;

Б) Гараж № 27 с идентификатор ***, със застроена площ 16,94 кв.м, заедно с прилежащо мазе с площ 4,31 кв.м и съответните идеални части.

Ищцата твърди, че на 01.09.1999 г. е сключен предварителен договор за покупкопродажба на недвижими имоти между Л. И. И. като продавач и М. Г. К. като купувач. С договора е заплатен задатък в размер на 7 000 щатски долара. Владението върху имотите било предадено на същата дата. Твърди се, че в продължение на години ищцата е упражнявала непрекъснато и необезпокоявано владение, извършвала е ремонтни дейности и подобрения, като единствено тя е разполагала с ключовете за имотите. Сочи, че през 2019 г. ищцата узнала, че Л. И. се е разпоредил с имотите в полза на Т. И.а И., за което е съставен нотариален акт от 2012 г. Впоследствие ищцата предявила иск за установяване на правото си на собственост по давност, по който е образувано гр. д. № 4126/2019 г. по описа на Софийски градски съд. Ищцата посочва, че с Решение № 7395/01.11.2019 г., постановено по 1 гр. д. № 4126/2019 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, съдът уважава иска и признава за установено по отношение на Л. И. И. и Т. И.а И., че М. Г. К. е собственик чрез оригинерен придобивен способ – на основание давностно владение – на описаните недвижими имоти. Твърди се, че цитираното съдебно решение е влязло в сила на 05.12.2019 г., като е извършено съответното отбелязване по вписаната искова молба в книга „Отбелязвания”, вх. рег. № 85341/16.12.2019 г., том LIX, акт № 52/2019 г.

След постановяване на решението М. К. е считала въпроса за собствеността за окончателно разрешен. Твърди се, че на 29.03.2022 г. същата е била посетена в жилището си от ЧСИ А. П., който я е уведомил, че ще извърши опис на апартамент № 4 и гараж № 27, тъй като върху тях е наложена възбрана за задължения на Л. И. И., въпреки че има влязло в сила съдебно решение, признаващо К. за собственик. Въпреки представеното решение, описът е извършен, като тя е назначена за пазач на имотите и са съставени съответните протоколи.

В законоустановения 14-дневен срок М. К. е обжалвала действията на ЧСИ по изп. дело № 68/2022 г., включително налагането на възбрана и извършения опис. По образуваното частно гражданско дело № 20221100505197 по описа на СГС е поискано и спиране на изпълнителните действия, но с Определение № 5153/03.06.2022 г. съдът е отказал спирането. На 27.06.2022 г. К. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост № 145, том III, рег. № 6756, дело № 508/27.06.2022 г. на нотариус М. И..

Счита, че вписаните обезпечения върху имота са непротивопоставими и принудителното изпълнение, насочено срещу имоти нейна собственост, е незаконосъобразно, като излага подробни съображения. Направени са искания за събиране на доказателства. Претендират се и разноски.

Ответникът Л. И. И. е подал писмен отговор в срока по чл. 367 и чл. 373 ГПК.

Изразява становище, че предявеният иск се явява допустим и основателен.

Ответникът Д. А. К. е подал писмен отговор в срока по чл. 367 и чл. 373 ГПК.

Същият оспорва представителната власт на адв. С. Д. от САК по изготвянето, подписването и депозирането на процесната искова молба. Оспорва представените от ищцата документи.

Счита, че исковете са недопустими, тъй като вече е налице влязло в сила решение по положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК (гр.д. № 4126/2019 г. на СГС), с което ищцата е призната за собственик на имотите спрямо ответниците. Сочи, че принудителното изпълнение не е насочено срещу имущество на длъжника, тъй като той се е разпоредил с имотите още през 2012 г., когато ги е дарил на Т. И.. Твърди, че насочването на изпълнението върху тези имоти е резултат от уважен иск по чл. 135 ЗЗД, предявен от взискателя. Сочи, че принудителното изпълнение е в резултат единствено на успешно проведения от взискателя по изпълнителното дело Д. К. иск по чл. 135 от ЗЗД в производството по гр. д. № 11602/2014 г. по описа на СГС, ГО, I-1 състав. В този смисъл е представено и Решение № 1178/08.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 20221100510939 по описа за 2022 г. на СГС, ЧЖ-I-А състав, образувано по частна жалба на ответника Д. А. К. срещу отказ на ЧСИ да насрочи публична продан на имотите.

Твърди, че към момента на налагане на възбраните по изпълнителното дело (през 2022 г.), извършването на опис и оценка на недвижимите имоти, същите не са собственост на длъжника по изпълнителното дело Л. И.. Счита, че висящият съдебен процес е симулативен – исковете са привидни и целят да увредят правната сфера на К., като го поставят в невъзможност да реализира по принудителен ред вземането си срещу длъжника Л. И..

Сочи се, че независимо от проведения иск по чл. 124 ГПК, принудителното изпълнение не може да бъде осуетено, тъй като вписванията в полза на К. предхождат тези на ищцата. Оспорват се твърденията на ищцата за владение от 01.09.1999 г. Оспорва се истинността на предварителния договор от 01.09.1999 г.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата моли съда да уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан.

Ответникът И. изразява становище за основателност на иска, като сочи, че по делото безспорно е установено упражняваното от ищцата владение върху процесните имоти.

2

От своя страна процесуалният представител на ответника Д. К. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта:

Съгласно Тълкувателно решение №3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК, искът по чл.440, ал.1 ГПК е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението, като е без правно значение дали третото лице владее вещта. Съдът намира, че в процесния случай са налице всички изискуеми се предпоставки, поради което и така предявените искове са допустими.

От фактическа страна:

По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба от 01.09.1999 г., сключен между Л. И. И. и М. Г. К., по силата на който Л. И. се задължава да продаде на купувача М. К. следните недвижими имоти: апартамент № 4, мазе № 4 и гараж № 27, находящи се в гр. София, район Красно село в сграда на ул. „********.

Видно от Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 146, том II, рег. № 3546, нот. дело № 321/2012 г., вписан в Службата по вписванията-гр. София, вх. № 32467/25.07.2012 г., том 74, акт № 2, от които се установява, че на 25.07.2012 г. длъжникът Л.

И. И. е дарил на сестра си Т. И.а И. следните свои собствени недвижими имоти: 1) апартамент № 4, находящ се в гр. София, район Красно село в сграда на ул. „********, със застроена площ от 75,82 кв.м., заедно с мазе № 4 със застроена площ от 2,62 кв. м.; 2) гараж № 27, находящ се на 1 вия етаж в сградата, със застроена площ от 16,94 кв.м., заедно с прилежащото му мазе № 15 с врата към гаража, с площ от 4,31 кв.м., и със съответните идеални части от общите части на сградата и 0,570% идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, съставляващ УПИ VI432,433,433а в квартал 288 по плана на гр. София, бул. „България-Мотописта“, целият с площ 1651 кв.

От обезпечителна заповед от 04.08.2014 г., вписана в Службата по вписванията- гр.

София, вх. № 39356/07.08.2014 г., том 16, акт № 30, се установява, че въз основа на определение на СГС от 31.07.2014 г., е допуснато обезпечение на предявения от Д. А. К. срещу Л. И. И. иск по чл. 135 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху апартамент № 4 и гараж № 27, находящи се в гр. София, район Красно село в сграда на ул. „********.

Установява се по делото, че вписаната на 24.10.2014 г. искова молба е във връзка с предявен от Д. А. К. срещу Л. И. И. и Т. И.а И., иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на Д. А. К., сключения договор от 25.07.2012 г., обективиран в нотариален акт № 146, том II, рег. № 3546, нот. дело № 321/2012 г., с който Л. И. И. дарява на сестра си Т. И.а И. следните свои собствени недвижими имоти: апартамент № 4, и гараж № 27, находящи се в гр. София, район Красно село в сграда на ул.

„Борово“ № 57 59, бл. 2, който с влязло в сила на 03.12.2021 г. решение е уважен.

Установява се от вписаната на 19.04.2019 г. искова молба е във връзка с предявен от М. Г. К. срещу Л. И. И. и Т. И.а И. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на Л. И. И. и Т. И.а И., че М. Г. К. е собственик на основание давностно владение на процесните недвижими имоти - апартамент № 4, и гараж № 27, находящи се в гр. София, район Красно село в сграда на ул. „********, който с влязло в сила на 05.12.2019 г. решение е уважен.

От представеното по делото влязло в сила Решение №7588/08.11.2019г. на СГС се установява, че е уважен предявен от Д. К. срещу Л. И. и Т. И. иск по чл.135 ЗЗД за признаване за относително недействителен спрямо ответниците сключеният межу тях Договор обективиран в НА №146, том II, рег №3546, дело №32182012г. с който Л. И. е дарил 3 на Т. И. процесните недвижими имоти. Решението е влязло в сила на 03.12.2021г.

От представено удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, издадено от Агенцията по вписванията на 21.02.2022 г., по отношение на апартамент № 4, находящ се в гр. София, район „Красно село“, Столична община, в сграда на ул. „********, се установява, както следва: вписване на договор за дарение на 25.07.2012 г.; вписване на възбрана върху имота на 07.08.2014 г.; вписване на искова молба на 24.10.2014 г.; вписване на искова молба на 19.04.2019 г.; вписване на възбрана върху имота на 18.02.2022 г.

Видно от представено по делото Решение по гр.д. 4126/2019г. по описа на СГС М. Г. К. е призната за собственик на процесните имоти по предявен срещу Л. И. И. и Т. И.а И. установителен иск за собственост. Решението е влязло в сила на 05.12.2019г.

С нотариален акт за собственост № 145, том III, рег. № 6756, дело № 508/2022 г., вписан в Службата по вписванията-гр. София, вх. № 47281/27.06.2022 г., том 19, акт 40, на основание чл. 587, ал. 1 ГПК М. Г. К. е призната за собственик на основание давностно владение на процесните недвижими имоти: апартамент № 4, и гараж № 27, находящи се в гр. София, район Красно село в сграда на ул. „********.