Решение № 4653 от 31.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 31.07.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНА КОЛЕГИЯ, IІ А състав, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Йовчева

ЧЛЕНОВЕ: Мариана

Георгиева

Симона Углярова като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 13723 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 и чл. 251 ГПК.

Постъпила е молба за допускане на поправка на очевидна грешка и тълкуване на решение от 07.05.2020г., постановено по настоящото гр.д. № 13723/2018г. на СГС, ІІ А състав, от въззивницата – ищца А.Б.М..

Молбата е подадена в срок и е допустима.

Ответникът по молбатаГ.С.Д. и третото лице помагач З. „А.“ АД не заявяват становище по молбата.

По молбата с правно основание чл. 247 ГПК:

С молбата се иска допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение, в частта досежно диспозитива за потвърждаване на обжалваното решение на СРС, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 441 ГПК до размера на сумите 4 233. 60 лв. и 1500 лв., както и в частта, с която е прието, че решение от 17.08.2018г. по гр.д. №

53883/2014г. на СРС, 49 с-в по чл. 250 ГПК е влязло в сила като необжалвано.

Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК е налице при наличие на противоречие между формираната в мотивите и изявената воля на съда в диспозитива на решението. В случая не е налице такова противоречие. В мотивите на постановеното решение от 07.05.2020г. въззивният съд е изложил съображения, че е сезиран с жалба само срещу решението от 31.07.2017г. по гр.д. № 53883/2014г. на СРС, 49 с-в, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 441 ГПК до размера на сумите 4 233. 60 лв. и 1500 лв., а допълнителното решение от 17.08.2018г. на СРС, с което исковете са отхвърлени до пълните предявени размери, не е обжалвано и влязло в сила. В мотивите на постановеното по настоящото дело решение не е формирана воля на съда досежно исковете за разликата над сумите 4 233. 60 лв. и 1500 лв. Същата воля е изразена и в диспозитива на въззивното решение, поради което не са налице предпоставките на чл. 247 ГПК за допускане на исканата поправка.

Не са налице предпоставките и на чл. 251 ГПК за тълкуване на постановеното решение в частта досежно отбелязването в диспозитива му, че не подлежи на касационно обжалване.

Делото е гражданско и с цена на исковете до 5000 лв., поради което, на основание чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК, съдът е постановил, че не подлежи на обжалване пред ВКС. Следва да се отбележи, че допустимостта и редът на инстанционния контрол на съдебните актове са уредени императивно в ГПК и обжалваемостта на решението не зависи от волята на съда, респ. от нейното тълкуване. В случая отразената в диспозитива на решението липса на процесуална възможност за касационен контрол на въззивното решение е ясна и не подлежи на тълкуване.

По изложените съображения молбите с правно основание чл. 247 ГПК и чл. 251 ГПК следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ молбата на въззивницата

– ищца А.Б.М. за допускане на поправка на очевидна грешка, на основание чл. 247 ГПК и на тълкуване на основание чл. 251 ГПК, на решение от 07.05.2020г., постановено по гр.д. № 13723/2018г. на СГС, ІІ А състав, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.