Определение № 24 от 05.01.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. София, 05.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Г.П. като разгледа докладваното от П. Г.П. Частно наказателно дело № 20211110211266 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Постъпила е жалба от Р. В. Х. ЕГН ********** чрез адв. Д. срещу постановление на СРП от 01.07.2021 г. за прекратяване на наказателното производство на осн. чл. 243, ал.1, т.1 от НПК, образувано и водено срещу неизвестен извършител по досъдебно производство № 225 ЗМК - 447/20г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № *****/19г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, поради липса на осъществен състав на престъпление.

Жалбоподателят моли постановлението да бъде отменено, като съдът даде задължителни указания относно прилагането на закона и повдигане на обвинение спрямо съответните лица. Сочи се, че от доказателствата се установява, че Р. Х. е закупил процесното МПС от автокъща в Германия и съответно липсват доказателства, че К. К. е закупил автомобила със свои средства. Излагат се доводи, че всички документи за автомобила са на името на Р. Х.. Намира за необосновани изводите на СРП, че се касае за бизнес отношения и не е изяснена собствеността на автомобила.

Сочи, че у К. има пряк умисъл да обсеби процесния автомобил.

Жалбата е подадена от субект с нужната процесуална легитимация, доколкото според данните по делото Р. Х. е пострадал от престъпление от общ характер по чл.

206, ал.1 от НК. Доколкото с Определение от 15.11.2021г. по ВНЧД 3861/2021г по описа на СГС, НО жалбата е приета за подадена в срок, същата се явява допустима.

Разгледана по същество е и основателна.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното 1 постановление, намери за установено следното:

Досъдебното производство е образувано на 21.02.2020 г. с постановление на СРП по реда на чл.212, ал.1 от НПК при наличие на достатъчно данни и законен повод и е водено за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК. Към наказателна отговорност няма привлечено лице.

С постановление на СРП от 01.07.2021 г на осн. чл. 243, ал.1, т.1 от НПК, наказателното производство по досъдебно производство № ДП № 225 ЗМК - 447/20г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № *****/19г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, е прекратено поради липса на осъществен състав на престъпление.

В хода на проведените процесуално-следствени действия са проведени редица разпити на свидетели, изготвена е СГрЕ, приобщени са редица писмени доказателства, приобщени са писма и отговори от ДМОС.

По досъдебното производство са проведени множество разпити на свидетели по реда на НПК, включително и на пострадалия. Разпитани са и свидетелите Р. Х., К.

К., В. И., Л. Т., В. О., М. М., И. Й., М. Й.. Извършена е и очна ставка между свидетелите Х. и К..

Съдът констатира, че са налице противоречия в показанията на част от свидетелите и в частност на Х. и К. досежно намеренията за закупуване на процесното МПС М. С. 513 ЦДИ, като също се наблюдават и вътрешни противоречия между показанията и на двамата свидетели, които ще станат предмет на по-подробен анализ по-долу.

Приобщени по делото са редица фактури, договор за продажба на немски език, документи на румънски език, част от които липсват в превод на български език.

От назначената и приета по делото СГрЕ на подпис и почерк в документ декларация от 24.09.19г. от К. К. - приложение 2 към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6. от Наредба № 1-45/24.03.2000г., според заключението на която почеркът и подписът принадлежат на св.К.

Приложена е справка за съдимост на К. К.. Били са изискани справки от ДМОС и са приобщени отговорите. Приложена е справка от ОПП-СДВР относно собствеността върху т.а.“М. 513 ЦДИ С. 36“ с посочен номер на рама за период - от първоначалната му регистрация до последната. Изготвена е била експертна справка за истинността на немско свидетелство за регистрация на МПС-голям и малък талон.

Приложена е декларация от 24.09.19г. от К. К. - приложение 2 към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6. от Наредба № 1-45/24.03.2000г. за регистриране , отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване 2 на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, договор от 24.09.19г. за покупко-продажба на МПС, договор от 30.09.19г. за покупко-продажба на МПС. Приложено е копие на документ - извлечение от банкова сметка на св.Х. (на немски език)

На база на така приобщените по делото доказателства и доказателствени средства СРП е приела следната фактическа обстановка:

Свидетелите Р. В. Х. и К. А. К. се познавали от около 2018г., когато започнали и съвместна дейност по закупуване на автомобили от чужбина и продажбата им на българския пазар. Тъй като св.В. живеел преимуществено в Германия, св.К. му се обаждал по телефона да коментират обява за продажба на автомобил, като св.В. трябвало да преговаря да цена, да се информира за техническото състояние на колата и пр. Между двамата не били подписвани каквито и да са споразумения, не били съставяни никакви разписки, а всеки отделен случай се решавал конкретно и индивидуално, вкл.кой каква сума да инвестира в сделката, каква да е комисионната, на каква цена да се пусне за продажба и пр.

На 19.03.2019г. св.К. пристигнал в Германия заедно със св.В. И. - техен общ познат. Докато св.К. обикалял по автоборсите да търси автомобили, св.Х. и св.И. отишли до автокъща „Фрерикс“ на холандско-германската граница, където св.Х. закупил за сумата от 10 500 евро т.а. “М. 513 ЦДИ С. 36“-платформа, с номер на рама WDB******** N*******, сив на цвят. Свидетелят Х. извадил временни номера за износ за автомобила. По твърдения на св.Х. МПС-то било закупено с негови лични средства, тъй като намеренията му били да го регистрира и да работи с него. В показанията си, св. К. твърди обратното - че парите били негови, като част от сумата е предал на св.Х. в България, а остатъка - в Германия, както и че св.Х. е следвало да получи само комисионна за сделката. СРП приела, че за предаване на пари между двамата в РБългария свидетелства и св.М. Й., живуща на семейни начала със св.К., която обаче не може да даде повече конкретика относно това за покупка на какъв автомобил е била предназначена сумата, какъв е бил нейния размер, кога точно се е състояла срещата и пр.

Свидетелят Х. тръгнал за България сам, а свидетелите И. и К. заедно, като св.И. шофирал закупеният от св.Х. М. 513 ЦДИ С. 36“, а св.К. карал бус, на който бил качил закупени от него автомобили. На 22.03.2019г. на ГКПП Видин-Калафат, румънските гранични власти намерили нередности в документите на МПС-то, шофирано от св.И. (т.а. “М. 513 ЦДИ С. 36“-платформа, с номер на рама WDB********N*******) при което го конфискували, взели транзитните му номера, малкия талон за автомобила и шофьорската книжка на св.И. и образували наказателно производство № 407437/22.03.2019г. Свидетелят К. отишъл с автовоз на границата, 3 откъдето прибрал автомобила и го закарал в гр.Кюстендил, където живеел.

След като прибрал инкриминирания товарен автомобил в Кюстендил, св.К. се свързал по телефона с автокъщата в Германия, откъдето св.Х. бил закупил МПС-то, и помолил да му изпратят дубликат на малкия талон. След като го получил, св.К. се обадил на негов приятел - св.Л. Т., като го помолил за извади транзитни номера за товарния автомобил “М. 513 ЦДИ С. 36“. В гр.София, св. К. предал на св.Т. документите за МПС-то. На 24.09.2019г. св.Т. отишъл в КАТ-София и извадил транзитни номера на автомобила -229М255, на свое име. След това св.Т. предал документите на св.К.. След около седмица св.К. се срещнал със св.Т. и го помолил да прехвърлят МПС-то на св.В. О.-негов кум. На 30.09.2019г. бил съставен договор за покупко-продажба на МПС, с който св.Т. прехвърлил собствеността върху товарния автомобил на св.О.. Въпреки, че документално собствеността върху платформата принадлежала на св.О., фактически ползвател на МПС-то бил св.К.. След като регистрирал платформата в КАТ с рег.№ СВ **** РА, автомобилът останал във владение на св.К., който го ползвал и към момента.

СРП приела, че индикация за съществуващи бизнес отношения между свидетелите Х. и К., е и съдържащата се информация в справка за пътуване на лице български гражданин, от която е видно, че на 20.08.2019г. св.Х. и св.К. са напуснали заедно границата на РБългария с т.а.с рег.№ КН 6160 ВС.

За да прекрати наказателното производство, държавното обвинение приело, че в конкретния случай не е изяснена собствеността върху процесния автомобил, че отношенията между св.Х. и св.К. са облигационни по характера си, породени от устни договорки по повод осъществяване на съвместна дейност по закупуване на автомобили от Германия и продажбата им на територията на РБългария. ПРБ счела, че конкретиката относно начина на участие /със съответните парични квоти/ в бизнеса, както и размера на комисионните, начина на разпределение на печалбата от реализацията на продажните сделки, са въпроси, които се определят по свободната воля на страните, и ако някоя от тях счита, че са накърнени правата й, следва да заяви претенциите си пред компетентния граждански съд. В заключение е прието, че от материалите по досъдебното производство се установява липса както на обективния, така и на субективния елемент на състава на престъплението „обсебване”, а също и на друго престъпление по НК.

С оглед така приетата фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съдът, запознавайки се с материалите, събрани в хода на досъдебното производство и постановлението на СРП, намира, че атакуваният акт е необоснован и незаконосъобразен.

Следва да се има предвид, че в рамките на настоящия последващ контрол върху действията на прокурора в досъдебната фаза на наказателния процес се проверява единствено обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В конкретния случай настоящият състав следва да прецени дали разследването е едностранно и формално извършено, дали 4 съществува преодолима непълнота на събрания към момента доказателствен материал, допуснати ли са съществени процесуални нарушения, които могат да бъдат отстранени при евентуалната отмяна на прекратителното постановление. Съдът проверява и дали са обсъдени само част от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. При проверка на законосъобразността на прокурорския акт съдът следи дали е спазен материалният закон, съответно -дали правилно е приложен процесуалният. Постановеният прокурорски акт следва да отговаря на изискванията за изчерпателност на мотивите и съответно същите следва да са непротиворечиви.

В случая изискванията на закона не са спазени. Това е така, защото държавният обвинител в хода на разследването в досъдебната фаза на наказателния процес, съобразявайки фактите и обстоятелствата, които подлежат на доказване с оглед правната квалификация на престъплението, за което е образувано досъдебното производство, е провел едно непълно разследване, което н е е подчинено изцяло на основаните принципи в наказателния процес, установени от законодателя в разпоредбите на чл. 13, ал.1 и чл. 14, ал.1 от НПК. Това води до извода за допуснато съществено процесуално нарушение. Според настоящия състав в хода на досъдебното производство органите му не са събрали всички възможни, относими и допустими доказателства и доказателствени средства, така че фактическата обстановка да е изяснена в пълнота и това да позволява на прокурора в стадия след разследването да направи обоснован извод за това кое от правомощията си да упражни.

Съдът има правомощието в процедурата по контрол върху прекратителното постановление на прокурора да проверява неговата законност, съответно непълнотата на доказателствения материал, което да е следствие, пряк резултат от допуснато съществено процесуално нарушение. Така в решение №568 от 2002 на ВКС, 2ро н.о. е прието, че съдът не само има право, а е и длъжен да извърши цялостна проверка на доказателствата по делото и да даде указания какви точно процесуални действия следва да бъдат извършени. Съдът проверява за наличие на пропуски при събирането на доказателства и може да дава указания на прокурора, която теза е приета и в Решение №438 от 2011г. на 3то н.о. на ВКС, както и в Решение №510 от 2010г. на 3то н.о. на ВКС. Прието е, че такива указания са именно по прилагането на закона. Така в Решение №438 от 2011г. на ВКС, 3то н.о. е прието, че съдът контролира и извършено ли е всеобхватно разследване в светлината на разпоредбите на чл.2 вр. чл.1 от Европейската конвенция за правата на човека. Съответно съдът следва да провери и дали съществува непълнота в доказателствения материал, дължаща се на допуснато съществено процесуално нарушение. В случая съдът констатира, че е налице такава.