Акт от 23.03.2016, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Плевен, 23.03.2016 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд, V гр. състав, в публично заседание на 23.02.2016г., в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БИЛЯНА ВИДОЛОВА при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия ВИДОЛОВА гр.д.№ 3639/2014г., за да се произнесе, взема предвид:

Искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Възражение за придобИ.е на имот по давност на осн. чл. 79 ал.1 от ЗС.

В ПлРС е постъпила молба от П.И.Д., представляван от съпругата си М.Г.Д., с която са предявени два субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост – първия срещу М.П.Г. и В.П.М., а втория – срещу М.М.Т.. В хода на делото като ищци са конституирани и изявилите желание и приподписали исковата молба Р.Д.Й., А.И.К., и Р.В.Т.. В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Р. Ц. Т., на които, с Решение № 18-6/10.09.1992г. на ПК Плевен е признато за възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници на два имота – лозе от 24.5дка и овощна градина от 0.5дка в м. Кайлъка, попадащи в обхвата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Твърдят, че със Заповед РД 15-6536 / 26.09.1998г. на Кмета на Община Плевен, е признато правото на ползвателя Т. И. В. за придобИ.е на собственост върху предоставения за ползване земеделски имот, понастоящем с идентификатор ***, за който впоследствие е представена скица от СГКК-гр.Плевен. Твърдят, че по отношение на наследодателя на ответниците – П. Т. В., впоследствие

Т. В., впоследствие ответниците М.П.Г. и В.П.М., не са налице основания да придобият право на собственост върху имота, т.к. са налице множество нарушения на процедурата по закупуването по реда на ЗСПЗЗ. Развити са съображения, че са налице три самостоятелни основания, поради които ответниците М.П.Г. и В.П.М. не са можели да станат собственици по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на процесния имот: че процесния имот е бил предоставен на наследодателя на ответниците като член на ТКЗС, защото не съществуват документи, удостоверяващи предоставеното му право на ползване с решение но ИК на ОбНС-Плевен по някое ПМС; че не било възможно да се подадат отново документи за придобИ.е на право на собственост през 1997г., защото това е била възможност за ползватели, пропуснали да направят това, а техния наследодател го е сторил през 1992г. и тя не е била удовлетворена; ответниците не са станали собственици и защото за ответницата М.Г. това се явява втори имот, който тя иска да получи – веднъж като ползвател на имот 701.1460 от 924 кв.м. и втори път – като наследница на П. В. – за процесния имот 701.1468. Твърдят и че представеното от наследодателите на ответниците Удостоверение № 70/22.12.1985г., издадено от Община Плевен, е на базата на съответно решение на ИК на ОбНС Плевен, каквото обаче не съхранява в Държавен архив-Плевен. Оспорват неговото съдържание. По отношение на третия ответник твърдят, че същия е закупил от първите две ответници имота, съгл. н.а. № 18, т. 31, д.

6563/07.10.2009г., но не е станал собственик, т.к. го е закупил от несобственици. Молят съда да обяви този акт за нищожен. След изправяне нередовностите в исковата молба, е уточнено, че се претендира: да се приеме за установено по отношение на М.П.Г. и В.П.М., че същите не са станали собственици на процесния имот по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; по отношение на М.М.Т. – че не е станал собственик, защото е закупил имота от несобственици и не е добросъвестен владелец; уточнено е в първото по делото съдебно заседание, че последния иск е - да се отмени н.а. № 18, т. 31, д. 6563/07.10.2009г. на Служба по вписвания Плевен. Претендират направените по делото разноски.

Ответниците М.П.Г. и В.П.М. считат, че исковата молба е неоснователна и недоказана, че със Заповед № РД-12-1634 от 12.10.2007 г. на Община – Плевен е определена сума, която е следвало да бъде заплатена от тях като наследници на П. Т. В., и в съответния законов срок сумата е внесена.

Твърдят, че ищецът е жалил тази заповед, но с решение № 124 от 17.03.2009 г. по административно дело № 797/2007 г. на ПлАС, жалбата е отхвърлена и решението е потвърдено от състав на ВАС.

Ответникът

М.М.Т. е представляван по делото от назначен от съда особен представител – адв. М.К. от ПлАК, който оспорва иска срещу него като неоснователен.

Счита, че наследодателя на продавачите по нотариалния акт е отговарял на законовите изисквания, за да му се признае качеството на ползвател по смисъла на § 4а от ЗСПЗЗ и да придобие собствеността върху 600 кв.м. от ползвания от него имот. Сочи, че в имота е налице изградена вилна сграда. Счита, че в удостоверението от 1985г. е отразено предоставянето на наследодателя право на ползване и обстоятелството, че решението на ИК на ОБНС – Плевен не е намерено, не означава, че такова решение не е приемано. Счита, че процедурата пред административния орган е била правилно проведена. Счита, че ответницата М.Г. е придобила собственост върху този имот не в качеството на ползвател, а в качеството на наследник на ползвател, поради което е могла и на собствено основание да придобие собственост върху друг имот. Счита, че Заповед № РД-12-899 от 26.03.2009 г. е връчена на ищеца и няма данни същия да я е обжалвал по реда на АПК. Същевременно заявява и че в имота изградена вила, че ищецът не може да претендира да се прогласява нотариален акт за нищожен както по отношение на земята, така и на постройките върху нея, а че може да иска само земята си, но не и сгради, за които построилите ги лица имат правата по чл.72 от ЗС. Счита, че освен че ответника е придобил имота на основание валидна правна сделка, също така е придобил собствеността върху процесния имот на основание добросъвестно давностно владение, присъединявайки владението на своите праводатели, също добросъвестни владелци, и че към датата на подаването на исковата молба са изтекли 5 години добросъвестно владение.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от Решение № 18-6/10.09.1992г. на ПК гр. Плевен, че на наследниците на Р. Ц. Т. е признато правото на собственост върху следния имот - Лозе 24,500 дка., четвърта категория, находящо се в терен по параграф 4 на гр.Плевен, местност Стража и е отказано да бъде възстановено правото на собственост върху имота в стари реални граници, тъй като имота попада в територия по параграф 4 ЗСПЗЗ. От представеното удостоверение за наследници на Р. Ц. Т., б.ж. на гр. Плевен, се установява, че тя е починала на 29.08.1985г., и нейните наследници са ищците П.И.Д., Р.Д.Й., А.И.К., и Р.В.Т..

Видно от Удостоверение за наследници на П. Т. В., б.ж. на гр. Плевен, той е починал на 05.10.1994г., и е оставил наследници – съпруга Т. И. В., поч. на 26.06.2005г., и техните общи наследници – дъщери М.П.Г. и В.П.М..*** преписка за ПИ 701.1468, м. Стража, землище гр. Плевен, се установява, че на базата на Удостоверение № 70/20.12.1985г. на ОбНС за предоставено право на ползване и Строително разрешение № 17/14.02.1980г., на 15.12.1997г. е подадено заявление от наследниците на П. Т. В., с което е заявено, че се поддържа молба № 1106/30.06.1992г., за извършване на оценка и закупуване на ползваната от него земеделска земя по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Молба № 1106/30.06.1992г., не се съхранява в Община Плевен, съобразно отговора, прил. на л. 300 от делото, на изричното искане на съда за представянето ѝ. Със заповед № РД-15-6536/26.11.1998г., на осн. §61 ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ е признато правото на наследниците на ползвателя П. Т. В., в случая - Т. И. В., за придобИ.е на собственост върху предоставения за ползване земеделски имот парцел 609-7Б, в местността Стража, по реда на § 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ, в размер до 600кв.м. На 24.11.1998г. е изготвена пазарна оценка на зем. земя, и на

22.02.1999г. е подадена молба от Т. И. *** за одобрение на приложената оценка, като на 07.07.1999г. е изготвена и справка за измерената сграда на ползвателя, в която е изчислена и прогресивно нарастващата такса на квадратурата на надвишението на нормативно допустимата РЗП в размер на 0.68лв. Липсва Заповед на Кмета за одобряването на оценката, следващото изявление по преписката е на отв.

М.П.Г., входирано на 13.06.2007г., с което тя е представила удостоверения за наследници на наследодателите си П. Т. В. и Т. И. В. и е поискала отново оценка на земята. Такава е изготвена на 01.10.2007г. за сумата от 316лв. и одобрена от Кмета със заповед № РД-12-1634/ 12.10.2007г. Указано е на наследниците да се внесе сумата в тримесечен срок от влизане в сила на оценката, последиците от невнасянето на сумата и е наредено при внасяне, сумата да се изплати на собствениците – наследници на Р. Ц. Т.. Тази заповед е обжалвана от ищеца П.И.Д., като жалбата му е отхвърлена с решение на АС – Плевен по адм.д. 797/2007г./л.99-101/, потвърдено с

Решение № 15909/22.12.2009г. по адм. д. 6463/2009г. на ВАС /л. 188-190/. Още преди влизането на заповедта в сила, на 03.12.2007г., сумата по оценката е внесена в полза на Община Плевен. Издадена е Заповед № 1270 от 18.05.2009г. на Кмета на Община Плевен, съгласно която е наредено наследниците на П. Т. В. да придобият право на собственост върху новообразувания имот извън строителните граници, определени с ПУП с номер 1468, кад. Район 701, м. Стража, землището на гр. Плевен, с площ 600 кв.м., заедно с построените в него сгради. Заповедта е влязла в сила на 10.06.2009г. С протокол за въвод във владение на новообразуван имот от 23.06.2009г., в присъствието на собственика М.Г., наследниците на П. Т.

В. са въведени във владение на имот № 701.1468 по влезлия в сила план на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № РД-13-53/03.05.2007г.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 185, т. ІІ, д. 342/07.10.2009г. на нот. И. И., акт № 18, т. 31, д. 6563/07.10.2009г. на Служба по вписвания Плевен, ответниците М.П.Г. и В.П.М., са продали недвижимия имот с построените в него сгради на ответника М.М.Т.. От изготвената от НБД справка на л. 235 от делото се установява, че отв. Т. не е бил в брак към датата на покупката. На ищеца П.Д. са зададени въпроси по реда на чл. 176 от ГПК – дали е вярно, че ответниците са владяли необезпокоявано имота от 18.05.2009г. до датата на завеждане на исковата молба – 11.08.2014г., като са указани последиците на чл. 176 ал. 3 от ГПК. Този ищец не се е явил в с.з. за да отговори на въпросите и не е представил уважителни причини за това, като неговия пълномощник е заявил, че не са смущавали това владение.

От изготвеното по делото заключение на допуснатата съдебно техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява идентичност на имота по Заповед РД 15-6536 / 26.09.1998г. на Кмета на Община Плевен и прехвърления имот с н.а. № 18, т. 31, д. 6563/07.10.2009г. на Служба по вписвания, и че той е част от имота, признат за възстановяване с Решение № 18-6/10.09.1992г. на ПК Плевен.

Оспорени по делото са Удостоверение

№ 70/20.12.1985г. на ОбНС за предоставено право на ползване – по реда на чл. 193 от ГПК - относно неговото съдържание, и Строително разрешение № 17/14.02.1980г., относно неговата доказателствена сила, т.к. не е пълно. Строително разрешение № 17 /14.02.1980г., с което е дадено позволение на П. В. да строи сезонна постройка, е представено на л. 306 в заверен препис от Община Плевен с всички изискуеми реквизити, и в него е посочено, в липсващата част от първоначалния препис на л. 210, че заявлението е с вх. № 2653/1979г. и собствеността е констатирана с решение член на ТКЗС.

По откритата процедура по оспорване съдържанието на Удостоверение № 70/20.12.1985г., съдът е указал, че доказателствената тежест е на оспорилия документа ищец П.Д.. Твърдението му е, че на наследодателя П. В. не е издавано решение на ИК на ОбНС за предоставяне право на ползване на процесната земя. В подкрепа на своето твърдение, че съдържанието на документа е невярно, той е представил на л. 13 удостоверение от ДА Архиви, отдел Държавен архив – Плевен, че протокол на ИК на ОбНС Плевен, съдържащ Решение № 31/1974г., с което на работници и служители е предоставена земя за зем. ползване по ПМС №12 от 1971г. в м. Стража не е намерен. Представени са също така и писма от същия орган – л. 288 и 308, съгласно които за периода 1982, 1983, 1984 и 1985г., в отдел