Решение № 336 от 13.10.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Р., 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., п. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Йордан Дамаскинов

Васил Петков при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско дело № 20264500500586 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ „Въззивно обжалване” от ГПК.

Р.нският районен съд с решение № 682/13.05.2026г. по Гражданско дело № 20254520107542 по описа за 2025 година признава за установено по отношение на Ю. Ю. М. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Р., ул. „Т.“ **********, че М. И. З. ЕГН ********** с адрес гр. Ц.К., ул. „Т.“ ** е собственик на 1/2 идеална част от следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда или съоръжение на техническата инфраструктура с идентификатор ************** по одобрените със Заповед № РД-18-18 от 16.05.2007г. на ИД на АГ по кадастрална карта и кадастрални регистри на град Р., община Р., област Р., последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелният обект: няма извършено изменение на КККР със заповед, с административен адрес: град Р., улица „Т.“ **********, самостоятелният обект се намира на етаж 1, в сграда с идентификатор **********, с предназначение: Жилищна сграда - 1 многофамилна, брой етажи: 8, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор **********, със застроена площ от 76.67 кв.м., предназначение: Жилище, а. - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, прилежащи части: Изба 13, 1.340% ид.части от общите части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта:

**********.4, ************. Със същото решение съдът отменя Нотариален акт за собственост на недвижим имот, № ***, *****, рег. №*****, дело №********* на нотариус И.К. с район на действие РС - Р., в частта, с която Ю.

Ю. М. ЕГН********** е признат за собственик на идеална част от описания в акта имот като придобит по давност.

Производството пред Р.нски окръжен съд е образувано по въззивна жалба от Ю. Ю. М. ЕГН ********** чрез адвокат М. Д. срещу решението, което счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли окръжния съд да го отмени изцяло и да постанови ново решение, с което да отхвърли предявените искове и да присъди разноските по делото.

М. И. З. ЕГН ********** чрез пълномощник адвокат С. Б. подава отговор, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна. Моли окръжния съд да потвърди решението на районния съд.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Предмет на делото е иск е иск, предявен от М. И. З. съдът да установи по отношение на Ю. Ю. М., че М. И. З. е собственик на 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************** в гр. Р., улица „Т.“ ********** и за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, № ***, *****, рег. №*****, дело №********* на нотариус И.К. с район на действие РС - Р., в частта, с която Ю. Ю. М. е признат за собственик на идеална част от описания в акта имот като придобит по давност.

А.** на п. етаж в жилищен блок „К.“ по ул. „Т.“ ** е придобит от Ю. Ю.

2

М. по време на брака му с М. И. М. (З.) с нотариален акт за покупко-продажба № **********, *** дело **** на нотариус Ц.М. при Р.нски районен съд.

Бракът на страните е прекратен с решение № 146/10.11.2009г. по гр. д. № 4189/2009г. на Р.нски районен съд. Съдът е утвърдил споразумение, съгласно което семейното жилище – а. в гр. Р., ул. „Т.“ ********* след прекратяване на брака остава в съсобственост между страните при равни права и ще се ползва от Ю. Ю. М..

На 12.12.2023г. с Нотариален акт за право на собстевност върху недвижими имот № ***/12.12.2023г. ***** рег. № ***** дело № *******. на нотариус рег. № ***Ю. Ю. М. е признат за собственик на ½ ид. ч. от горния а. въз основа на покупка по време на брака и прекратена съпружеска имуществена общност и на ½ ид.ч. по давност.

Въззивникът поддържа, че решението на Р.нски районен съд за уважаване на иска е неправилно и необосновано, тъй като съдът не е оценил правилно свидетелските показания. Позовава се основно на разказания от свидетеля П.И. случай от 2005 г., когато според съобщеното му от Ю. последният не допуснал М. в жилището. Счита, че това поведение, заедно с последващото обитаване, ремонтиране и поддържане на а.а, установява владение върху целия имот за срок, достатъчен за придобиване по давност.

Изходното правно положение е съсобственост между бившите с. при равни права. С утвърденото при прекратяване на брака през 2009 г. споразумение страните са уговорили процесният а. да остане съсобствен между тях, а ползването му да бъде предоставено на Ю.. С констативния нотариален акт от 12.12.2023 г. ответникът е признат за собственик на целия имот, включително на другата 1/2 идеална част на основание придобивна давност.

Уговорката за предоставяне на ползването не означава прехвърляне на собствеността. Напротив, изричното запазване на съсобствеността показва признаване от всяка страна на правата на другата. При тълкуване на двете уговорки във взаимната им връзка действителната обща воля е жилището да се използва от Ю., без М. да изгубва своя дял. Не може от предоставеното ползване да се извежда съгласие а.ът да стане изключителна собственост на ответника. Следователно след развода Ю. упражнява фактическа власт върху собствената си идеална част като владелец, а върху идеалната част на М. — 3 като държател на основание постигнатото споразумение. Именно това основание, а не обстоятелството кой фактически обитава жилището, е определящо за първоначалния характер на фактическата власт.

Правният интерес на ищцата от установителния иск произТ. от оспорването на собствеността чрез снабдяването на ответника с нотариален акт за целия имот.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС собствеността върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. За това е необходимо не само упражняване на фактическа власт, но и намерение вещта да се държи като собствена по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Продължителното държане само по себе си не изпълнява този фактически състав. Според Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, презумпцията по чл. 69 ЗС е приложима и между съсобственици, но в тази хипотеза съсобственикът трябва да докаже превръщане на държането на чуждата идеална част във владение чрез явни и недвусмислени действия, отричащи правата на другия съсобственик и доведени до неговото знание.

Изискването не предполага задължително писмено уведомление или определена форма. Промяната може да се прояви чрез фактически действия, включително отказ за достъп, когато от съдържанието и обстоятелствата им недвусмислено се установява, че ползващият вече отрича чуждите права, а не само упражнява предоставеното му ползване. Не е необходимо съсобственикът да се съгласи с това поведение, но трябва да е доказано, че противопоставянето е достигнало до знанието му. Началното основание след развода изрично признава правата на М. З., а местоживеенето в Б. не доказва само по себе си обективна невъзможност за уведомяване. Данните за поддържани контакти между страните и близките им, както и твърдението за изпращане на пари чрез посредник, не подкрепят такава невъзможност. При установеното право на ищцата и основанието, на което ответникът ползва нейния дял, в тежест на Ю. М.е да докаже конкретните действия по превръщане на държането, момента на противопоставянето им на М. З. и последващо непрекъснато владение за изискуемия срок.

От показанията на свидетелите се установява, че Ю. М. е обитавал а.а, извършвал е ремонти и е ползвал и други имоти. Тези обстоятелства обаче не доказват сами по себе си, че е завладял дела на М. З.. Свидетелят Ф.З. сочи, че 4 при връщанията си в България ищцата и д. са отсядали в процесното жилище, като отнася последното пребиваване на М. приблизително към 2022 г. Свидетелят Е.М. също съобщава за нейни посещения с д. и отрича да е възприемал поведение, при което Ю. единствено ползва а.а и не я допуска в него. Двамата свидетели съобщават и за обсъждано намерение жилището да остане за д., а не за договореност делът на М. да бъде придобит от Ю. срещу плащане. Родствената връзка на Ф. с ищцата налага внимателна преценка, но не е основание показанията му да бъдат изключени. Същото се отнася и за Е., който е п. на ответника. Показанията им се оценяват съобразно конкретния източник на сведенията и във връзка с останалите доказателства, като се отчита възможната заинтересованост по чл. 172 ГПК. Въззивното оплакване, че тези свидетели излагат само чужди разкази, докато П.И. пресъздава изцяло непосредствени впечатления, не съответства на съдържанието на показанията.

Ф.З. съобщава и собствени наблюдения и познава жилището, а Е.М. ясно посочва кога сведенията му произТ.т от телефонни разговори. От своя страна П.И. не е непосредствен очевидец на твърдения отказ за достъп, а възпроизвежда последващо изявление на Ю. М.. П.И. изрично признава, че не е виждал М. при случая от 2005 г., не е разбрал съдържанието на чутия разговор на турски език и е научил от ответника, че тя дошла да вземе децата и не била допусната в а.а. Следователно непосредствено възприети са гласът на Ю. и изнасянето на багаж, но не и самият отказ, неговото съдържание и противопоставянето му на ищцата. Не може да се приеме и че липсата на наблюдавани от П.И. посещения установява липса на такива посещения въобще. Свидетелят е отсъствал от дома си поради работа, няма пряка видимост към входната врата на съседния а. и заявява, че не наблюдава съседите. Поради това неговото непознаване на посещенията не опровергава категорично сведенията на останалите свидетели. Дори да се приеме, че през 2005 г. е имало отказ за достъп, този единичен случай не доказва противопоставено владение след прекратяването на брака през 2009 г.

Обстоятелствата преди развода не са лишени от всякакво доказателствено значение, но трябва да бъдат преценени заедно с последващото споразумение.

През 2009 г. Ю. изрично е приел а.ът да остане съсобствен при равни права и да го ползва на това основание. Това признание не позволява от предходен конфликт автоматично да се изведе непрекъснато изключително владение върху дела на М. и след развода. Не са установени последващи конкретни 5 откази за достъп или други действия, с които ответникът да е съобщил на ищцата, че вече отрича собствеността . Изявлението пред с., че тя няма да влезе без разрешението му, не доказва само по себе си нито какво е било заявено на М., нито че след споразумението от 2009 г. ответникът е упражнявал фактическа власт на различно основание. Следователно не е доказан начален момент на владение върху чуждата идеална част, от който да бъде изчислен десетгодишният давностен срок.Обитаването на жилището от Ю. М. е съвместимо с предоставеното му ползване. Ремонтите, поддръжката и плащането на консумативи и данъци също могат да бъдат извършвани от ползващия съсобственик, без да отричат правата на другия. Те могат да имат значение за вътрешните имуществени отношения, но не водят сами по себе си до придобиване на чуждия дял. Тези действия не са изначално негодни да участват в доказването на владение, но следва да бъдат свързани с други установени обстоятелства, показващи недвусмислено завладяване на чуждата част. Поради това нито отделно, нито в съвкупност установените обитаване, ремонти и разходи доказват превръщанве на държането във владение.

Не е установено Ю. М.да е заплатил на М. З. 12000 евро за откупуване на нейната 1/2 идеална част. Свидетелят Ю.С. съобщава за пренасяне на две суми, посочени приблизително като 10000 евро и 2000 евро, но признава, че не ги е броил. Съществено е и че не знае какви уговорки са имали страните и дали парите са били за а.а, за придобиване на къща в Б. или с друго предназначение. Първоначалното му предположение за основанието на плащането е ограничено от последващите изрични уточнения, че не е запознат с него. Дори показанията да бъдат ценени относно фактическото предаване на пари, те не установяват точния размер, общата воля на страните и приемането на сумата от М. З. като цена на нейния дял. Свидетелите Ф.З. и Е.М. също не потвърждават договореност за откупуване. Следва да се разграничат доказването на договор и доказването на фактическо предаване на пари. За установяване на договор на твърдяната стойност между бивши с. е приложимо ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, освен при изрично съгласие по ал. 2. Решаващата доказателствена недостатъчност тук обаче остава и независимо от това ограничение — свидетелят не установява уговорката и предназначението на парите. Самото плащане не би прехвърлило собствеността без договор в необходимата нотариална форма.