Решение № 2560 от 17.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2560 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110109968 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост на адрес: гр.

София, ул. „Казбек“ № 7, вх. 1, действащи чрез председателя на Управителния съвет на етажната собственост Г.Н.Е., са предявили иск по чл.6, ал. 1, т.10 ЗУЕС срещу Р. Ц. П. за сумата от 760 лева незаплатени вноски за управление и поддържане на общите части на сградата за периода от м.04.2019г. до м.05.2022г., вкл., ведно със законна лихва от 24.06.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 34142/2022г. на СРС, 64 - ти състав.

В исковата молба се твърди, че ответницата е собственик на апартамент № 11 в сграда в режим на ЕС с административен адрес : гр. София, ул. „Казбек“ № 7, вх.1. Съгласно протокол № 1/17.12.2015г. собствениците на апартаменти в посочената сграда били длъжни да заплащат вноска от 20 лева на месец на етажната собственост, която сума съгласно т.3 от обявения дневен ред представлявала вноска за режийните разходи за асансьорен сервиз, електроенергия, почистване, управление и консумативи, които били по съществото си разходи за управление и поддържане съгласно пар.1, т.11 ДР на ЗУЕС. Дължимата месечна вноска се формирала с оглед броя на апартаментите в етажната собственост, а не била обвързана с броя на живущите, наемателите, ползвателите или обитателите в сградата съгласно приетото предложение по т.3 от обявения дневен ред. За периода м.04.2019г. – м.05.2022г., вкл. дължимите месечни вноски за режийни разходи не били платени от ответницата. С решение на етажната собственост, обективирано в протокол № 3/11.01.2022г., било взето решение да бъдат предприети действия по осъждането на ответницата за събиране на дължимата от нея сума за вноски за режийни разходи за периода м.04.2019г. – м.12.2021г., вкл., като й бил предоставен 5 – месечен срок за изплащане на натрупаните за посочения период задължения в общ размер от 660 лева, както и за плащане на дължимите за периода м.01.2022г. - м.05.2022г., вкл. вноски общо в размер на 100 лева. Плащане на дължимите вноски не последвало.

Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска.

Направила е възражение за недопустимост на иска, защото ищцовата страна – „етажната собственост“, няма правосубектност, като надлежна страна в настоящото производство можели да 1 бъдат само собствениците на самостоятелни обекти, представлявани от управителя. Оспорена е и представителната власт на Г.Н.Е.Н., като се поддържа, че не са представени доказателства същата да е избрана за управител на етажната собственост. Направено е възражение за погасяване на част от претендираните вноски по давност – за вноските до м.01.2020г., вкл., при приложение на тригодишния давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД, тъй като вноските за управление и поддръжка на общите части били периодични плащания. Възразява, че не е била надлежно уведомена за взето решение на етажните собственици на 17.12.2015г., въз основа на което се претендирали процесните суми. Освен това ответницата била закупила имота едва след вземане на твърдяното решение на ОС на ЕС. Събранието на 17.12.2015г. не било свикано надлежно, нито била обявена покана в законоустановения 7 – дневен срок. Оспорва съдържанието и автентичността на представения с исковата молба протокол от 17.12.2015г., като се твърди че обективираните в него решения не са вземани и съдържанието му не е обявено по реда на ЗУЕС. Представеният с исковата молба документ, озаглавен „протокол“, не произвеждал правни последици, защото не съдържал реквизитите, посочени в чл.16, ал.5 ЗУЕС. При това поддържа, че не е доказано надлежно вземане на решение за определяне на претендираните вноски. Решението било незаконосъобразно и поради това, че в нарушение на императивното правило по чл.51, ал.1 ЗУЕС било прието таксите за поддръжка на общите части да се определят на база самостоятелен обект, а не на база ползватели на обекта. Соченото решение нарушавало императивна правна норма, който порок бил съществен и поради това същото не следвало да бъде изпълнявано, независимо че не е било атакувано по съдебен ред в срока по чл.40 ЗУЕС.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По възражението на ответницата за недопустимост на иска поради липса на активна процесуална легитимация съдът намира същото за неоснователено по следните съображения:

В случая ищци по иска са собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, които се представляват от председателя на управителния съвет (управителя) или упълномощено от него лице ( етажната собственост е неперсонифицирана и не може да участва като страна в материални или процесуални правоотношения). Касае се за изрично предвидено в чл.41 ЗУЕС процесуално представителство на етажните собственици, при което изискването на чл.127, ал.1, т.2 ГПК се счита спазено, ако са посочени имена и адрес за призоваване на председателя на управителния съвет (управителя) на етажната собственост, без да е необходимо да се посочват имената и адресите на всички етажни собственици – в този смисъл е решение № 60167 от 6.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2021 г., I г. о., ГК, в което е разгледан иск по чл.40 ЗУЕС, но постановките, изложени в решението, следва да намерят приложение и в настоящия случай, при който ищци са етажните собственици.

От събраните по делото доказателства (протокол за проведено общо събрание от 18.01.2021г. – л.76 и сл. от делото) и предвид оттегленото оспорване от ответницата (видно от изявление на процесуалния представител на ответницата в открито съдебно заседание от 08.05.2024г. – л.107 – гръб), съдът приема, че към датата на завеждане на делото Г.Н.Е.Н. е председател на управителния съвет на етажната собственост на сграда в режим на етажната собственост с административен адрес : гр. София, ул. „Казбек“ № 7, вх.1.

Предвид горното неоснователни са възраженията за ненадлежно упражняване на правото на иск.

По същество по делото не се спори, а от събраните по делото доказателства (нотариален акт за продажба на недвижим имот № 37, том I, рег. № 1042, дело № 32 от 2016г. – л.9 от делото) се установява, че ответницата е собственик на апартамент № 11, находящ се в гр. София, ул. „Казбек“ № 7, вх.1 – сграда в режим на етажна собственост.

Като етажен собственик ответницата е задължена спрямо останалите етажни собственици да заплаща разходите за управление и поддържане на общите части на сградата – чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС. Размерът на паричните вноски за разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата се определя с решение на Общото събрание на собствениците – чл.10, ал.1, т.5 и чл.48, ал.8 ЗУЕС. Съгласно легалната дефиниция (пар.1, т.11, ред. до изм бр ДВ 82 от 2

2023г., ДР на ЗУЕС) "разходи за управление и поддържане" са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата. Нормата на чл.51, ал.1 ЗУЕС повелява, че разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.

С исковата молба е представен заверен от ищеца препис от протокол № 1/17.12.2015г., който впоследствие беше изключен от доказателствата по делото при приложение на чл.183, ал.1, изр. посл. ГПК, защото ищцовата страна, която беше задължена да го представи в оригинал или официално заверен препис при поискване от ответницата, не изпълни дадените в този смисъл указания. Твърденията на ищцовата страна са, че оригиналът на документа е в държане на бившия управител на етажната собственост – К. К., който е представил протокола в оригинал по заведено от него дело във връзка със заявена от него претенция срещу етажните собственици за неизплатено възнаграждение въз основа на горецитирания протокол. При задължаване на К. К. по реда на чл.192 ГПК да представи оригинал на протокола, същият отговори, че той не се намира в негово държание (декларация - л.101 от делото). Съдът прие, че се касае за хипотеза на нормата на чл.165, ал.1 ГПК и допусна свидетелски показания за установяване на обстоятелствата, за доказването на които закон изисква писмен акт (чл.164, ал.1, т.3 ГПК).

По делото като свидетел при режим на довеждане по искане на ответницата е разпитан О.

Й. (срещу него има заведено дело от етажните собственици за неплатени месечни вноски). Той заявява, че от края на 2016г. живее в процесната сграда. Посочва, че в виждал протокол от събрание на етажните собственици, което било свикано преди да закупи имот в сградата. Направило му впечатление, че от различни собственици се събирали различни по размер такси. Свидетелят бил закупил два малки апартамента, които впоследствие обединил в един. При зададен въпрос спрямо тогавашния управител – К. К., за размера на събираните такси, му било отговорено, че размерът на таксата за ателиетата е 10 лева, за двустайните апартаменти – 15 лева и за тристайните – 20 лева.

Притежаваният от свидетелят имот не попадал в нито една от споменатите категории, но му било заявено, че следва да плаща такса от 30 лева. Поискал да види протокола, като според протокола от 2015г. не били определяни месечни такси. Съгласно този протокол били взети решения за избор на управител, за упълномощаването му да представлява етажната собственост пред „Топлофикация София“ ЕАД, за определяне на вноска от 20 лева за присъединяване към „Топлофикация“, „В и К“ и „Енерго“. Било взето решение окончателният размер на вноската да се определи след присъединяване към „Топлофикация“. Решение имало и във връзка с чистачка и възнаграждение за управителя. При предявяване на протокола, представен в препис от ищеца към исковата молба, свидетелят потвърди, че това е протоколът, с който е бил запознат. Свидетелят многократно отправял питания към управителя К. К. за свикване на общо събрание по въпроса за определяне на месечна такса. Свидетелят спрял плащанията си на вноски за поддръжка на общите части, докато този въпрос не бъде решен.

По делото като свидетел е разпитан и К. К.. Той посочва, че през 2015г. било проведено „неформално“ общо събрание, като на него присъствали лицата, които към конкретния момент живеели в блока, както и представители на фирмата, която строяла блока, и на „САК Инженеринг“ ЕООД. Трябвало да се вземе решение за събиране на суми, за да се присъедини блокът към „В и К“, „Енерго“ и „Топлофикация“. Било взето решение да се събере еднократно сумата от 20 лева.

Свидетелят бил избран като управител. При предявяване на протокола на свидетеля в препис, приложен към исковата молба, св. К. потвърди, че това е протоколът, който бил съставен на събранието. След съставянето му протоколът останал в държане на свидетеля, като през 2019г. го представил пред Столична община. Заявява, че завел дело срещу етажните собственици, като по заведеното от него дело представил оригинала на протокола и няма представа дали оригиналът на същия е върнат на процесуалния представител по другото дело. Според свидетеля новите домоуправители „се самоизбрали“ и затова намирал, че не е длъжен да им представя документа. На посоченото събрание не било взето решение да се правят регулярни парични вноски. Неформално 3 било взето решение да се събират вноски според квадратурата на обектите.