Решение № 54 от 22.04.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Търговище, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА в присъствието на прокурора В. Анг. В. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Гражданско дело № 20233500100259 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба за сумата от 30 000 лв. неимуществени вреди, предявена от С. Г. Д. от гр. Търговище, против Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ.

Ищецът посочва в исковата си молба, че е бил обект на проверка от страна на комисията, която към онзи момент е била КПКОНПИ, било е запорирано имуществото и срещу него е заведен иск и образувано гр.д. № 155/ 2019 г. на ОС – Търговище. Същото е приключило с влязло в сила решение, с което искът е бил отхвърлен изцяло. Цялото производство се е развило заради неправомерното тълкуване, което ответникът е дал на закона, като на ищеца са нанесени значителни неимуществени вреди. Той бил злепоставен пред органите на НАП и банките, имал отказ от предоставяне на заем, не е можел свободно да работи с банковите си сметки. Това изключително много затруднило търговската му дейност и партньорството с други фирми. Търговията му била сериозно ограничена. В резултата на стреса пострадало много психичното състояние на ищеца, нервната му система била разстроена, страдал от безсъние, изпадал в кризи, станал избухлив. Влошили 1 се и отношенията му с неговата съпруга, защото и тя била проверявана.

Наложената възбрана на семейното жилище също била източник на голямо напрежение. Затова ищецът моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лв., заедно със законната лихва, считано от 30.05. 2023 г., до окончателното изплащане – обезщетение за неимуществени вреди във връзка с воденото гр.д. № 155/ 2019 г. на ОС – Търговище. В съд.зас. искът беше поддържан от процесуалния представител – адвокат Н..

В законния срок постъпи отговор на исковата молба от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез юрк. Гергана Ганчева.

Беше оспорена редовността на исковата молба и правният интерес от воденето на иска. В хипотезата на чл. 2а от ЗОДОВ само Комисията за противодействие на корупцията носела отговорност, но не и тази за отнемане на имущество. Всички действия във връзка с образуваното производство за отнемане на имущество спрямо ищеца били законово обосновани, нямало актове, които да са отменени по административен или съдебен път. Искът освен това бил изцяло неоснователен. По същество се оспорват твърденията за причинените неимуществени вреди. Твърденията били голословни.

Оспорва се наличието и на пряка причинна връзка между посочените вреди и действията на комисията. Иска се прекратяване на делото или отхвърляне на иска като неоснователен. В съд.зас. отговорът се поддържаше от юрк. В..

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: с решение № 152/06.02.2019 г. на КПКОНПИ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД – Варна уведомление от Окръжна прокуратура – Търговище, с вх. № УВ-1279 от 10.08.2017 г. за повдигнато обвинение по досъдебно производство № 7/2017 г. по описа на ОСлО – Търговище, пр.пр. № 111/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – Търговище, срещу С. Г. Д., ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 255, ал. 4, във вр. ал. 3, във вр. ал. 1, т. 2 и т. 6, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

На 12.06. 2017 г. срещу С. Г. Д. е повдигнато обвинение, за това, че през периода 02.05. 2012 г. - 29.04. 2014 г. в град Търговище, при условията на продължавано престъпление, като ЕТ „В... – С. Д.“ избегнал установяване на данъчни задължения по чл. 14, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на 2 физическите лица (ЗДДФЛ) в особено големи размери – 23 306 лв. На 04.08.

2017 г. на С. Г. Д. е повдигнато ново обвинение „за това, че през периода 02.05. 2012 г. – 29.04. 2014 г. в град Търговище, при условията на продължавано престъпление, като ЕТ „В.. – С. Д.“ избегнал установяване на данъчни задължения по чл. 14, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физически лица в особено големи размери – 23 306 лв.

По повдигнатото обвинение е образувано НОХД № 148/2017 г. по описа на Окръжен съд – Търговище. С протокол от проведено съдебно заседание от 09.08. 2017 г. по НОХД № 148/2017 г. по описа на ОС – Търговище, съдът е одобрил постигнатото споразумение, като е признал обвиняемия С. Г. Д. за виновен. Определението е влязло в сила на 09.08. 2017 г.

Престъплението попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.).

С протокол № ТД 04ВА/УВ-10944/18.08. 2017 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето С. Г.

Д..

Проверката е образувана и проведена по реда на ЗОПДНПИ (отм.). На основание § 5, ал. 2 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн. ДВ, бр. 1 от 03 януари 2019 г.), съгласно който неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на ЗПКОНПИ.

С определение по ч.гр.д. № 63/ 2019 г. на ОС – Търговище, на 12.02.

2019 г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск, по чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ, чрез запори на три автомобила, банкови сметки и депозити, собственост на С.

Д..

На 09.05. 2019 г. е заведен и самият иск. В исковата молба се иска да бъде отнето в полза на държавата имущество на ответника, като по-голямата част от него е касаело суми, които са преминали през банковите му сметки и не са били налични като средства по тях. Иска се обаче и отнемане на недвижим имот в с. Лиляк, заедно с къща и стопански постройки и два товарни автомобила.

Недвижимият имот е ползван от ответника както за жилище, така и за осъществяваната от него стопанска дейност по изкупуването, преработката и 3 продажбата на билки и ядки.

Делото е приключило на първа инстанция с решение от 11.02. 2021 г., като заведеният иск е бил отхвърлен изцяло.

С решение № 68 от 16.05. 2022 г. на АС – Варна, по в.гр.д. № 137/ 2021 г., първоинстанционното решение е било потвърдено.

С определение № 50215 от 30.05. 2023 г., по гр.д. № 2901/ 2022 г. на ВКС, решението на АС – Варна не е било допуснато до касация, по касационната жалба на КПКОНПИ.

Докато траело цялото производство за отнемане на имуществото ищецът бил много притеснен. От една страна притесненията били свързани с това да не би семейството му да загуби жилището си, а от друга страна относно това как ще продължи бизнесът му. Въпреки че фирмата била на името на фактическата му съпруга, то той бил движещата сила на всичко.

Станал много раздразнителен, трудно се общувало с него, затворил се в себе си. Семейството усещало, че има промяна в отношението на близки и познати, имало шушукане, намаляване на личните контакти (странене).

Започнали и здравословни проблеми, налагало се чести консултации с кардиолог, появили се според близките му симптоми на нещо като паникатаки. Не можел да диша. Видно от представените амбулаторни листи в края на месец септември 2023 г. и началото на октомври е посетил специалист пулмолог с оплаквания отпреди 10 дни. Те били дразнеща кашлица, отпадналост, дразнене зад гръдната кост. Имало е лечение с антибиотици.

При прегледа не са установени някакви съществени проблеми, състоянието е било добро, дишането е било без хрипове. Със същите оплаквания по това време е направен преглед и от специалист по УНГ. По време на прегледа се е провокирала кашлица, която е предизвикала ларингоспазъм. При прегледа ларинксът не е бил огледан поради силен рефлекс. При вторичния преглед е посочено, че няма наличие на оток на ларинкса и видим възпалителен или неопластичен процес на ларинкс и хипофаринкс. И при двата прегледа е насочен към специалист за консултация с гастроентеролог. Ищецът имал проблеми с язвата, получавал киселини и оттам се дразнел ларинксът.

Проблемите като цяло започнали след 2019 г., като преди това ищецът не е имал подобни здравословни проблеми, въпреки че и наказателното производство също не му се отразило добре. Към момента ищецът лекувал 4 хипертонията си, също имал и проблеми със зъбите. Въпреки че вече се бил поуспокоил проблемите със здравето продължавали.

Съдът приема показанията на фактическата съпруга на ищеца – свид.

Бокушева доколкото тя говори за точно определени факти, свързани със социалните контакти, с промяната в настроението, с притесненията в семейството и това кога се е случило това. Именно и затова е възприета точно тази фактическа обстановка. С оглед непосредствените си впечатления от разпита на свидетелката, съдът няма основания да изключи нейните показания от доказателствата по делото, въпреки връзката й с ищеца.

При така установените факти, съдът прави следните изводи: по отношение на това следва ли настоящата КОНПИ, след промяната на закона през месец октомври 2023 г. и разделянето на КПКОНПИ на две части, да отговаря по реда на чл. 2а от ЗОДОВ и това ли е правоприемникът. Още повече и чл. 2а от ЗОДОВ претъпя изменение едновременно със ЗПКОНПИ.

Според чл. 7, ал. 2 от ЗОНПИ Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество е независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката по отнемане на незаконно придобитото имущество. С оглед на това и настъпилата промяна в наименованието на закона, то безспорно именно КОНПИ е правоприемник на дейността на КПКОНПИ в частта относно установяването и отнемането на незаконно придобито имущество. Именно и това е надлежно пасивно легитимираният държавен орган, спрямо който може да бъде осъществена отговорността на държавата по отношение незаконни действия на КПКОНПИ, осъществени преди изменението на закона и за онази част от дейността, която се занимава с незаконно придобитото имущество. Затова искът е предявен при наличието на правен интерес именно срещу този ответник.

Що се отнася до това доколко след промяната на материалното право и на ЗОДОВ с ДВ бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10. 2023 г., са налице по принцип предпоставките на закона за реализиране на имуществената отговорност спрямо действия, които са свързани с отнемането на незаконно придобито имущество. Защото по реда на чл. 2а, след изменението на закона отговорност носи държавата от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията, извършени при или по повод изпълнение на 5 правомощията или службата им. Т.е. само с оглед на очертаната в този закон компетентност по разследване и противодействие на корупционни престъпления, конфликт на интереси и т.н.

Изменението на ЗОДОВ обаче действа занапред и няма ретроактивно действие. Т.е., до 05.10. 2023 г. включително е действала старата редакция на закона: „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.“ Следващият въпрос при това е в кой момент възниква отговорността на държавата и възникнала ли е такава отговорност. Както и има ли изобщо незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица при и по повод изпълнението на службата им по повод отнемането на имущество.

Действащата до този момент съдебна практика по приложението на чл.

2а от ЗОДОВ безпротиворечиво възприема тезата, че при отхвърляне на исковете по чл. 153 от ЗПКОНПИ са налице незаконосъобразни действия на органите на КПКОНПИ, съответно КОНПИ. От една страна действително може да няма нито един отменен акт на този държавен орган. Защото при всички случаи на образувано наказателно производство срещу дадено лице по определен състав на НК, комисията е длъжна да образува проверка. Това не се оспорва от ищеца – че е било налице основание за образуване на производството и извършване на проверка. В рамките обаче на цялостното производство по разследването и установяването на фактите комисията действа в условията на оперативна самостоятелност. Правната преценка и юридическите действия по продължаване на проверката и вземането на решение за налагане на обезпечителни мерки, предявяването на иска и неговото поддържане пред съда зависят изцяло от КПКОНПИ, респективно КОНПИ. И в рамките именно на това производство засегнатите от проверката лица не разполагат с каквато и да било възможност да оспорват правилността на преценката на този държавен орган. Доколко взетите решения за започване на съдебното производство са били правилни може да се прецени едва след приключването на делата с влязло в сила решение.