Протокол № 942 от 15.11.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 942 гр. Варна, 11.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Иваничка Д. Славкова

Жулиета Г. Шопова при участието на секретаря Галя Ст. Иванова и прокурора Дияна Иванова Иванова (ОП-Варна)

Сложи за разглеждане докладваното от Светлозар Г. Георгиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213100600924 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ-ПОДСЪДИМ Л. С. ИСМ. – редовно призован, явява се лично.

За него адв.А.А., надлежно упълномощен и приет от съда от днес.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.А.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия

Георгиев.

Страните заявиха, че нямат доказателствени искания.

1

Светлозар

ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Окръжни съдии, аз моля да оставите жалбата без уважение. Считам, че присъдата на РС-Девня е правилна и законосъобразна и напълно споделям мотивите. Моля да я потвърдите.

АДВ.А.: Г-н Председател, уважаеми окръжни съдии, може би традиционно е становището на държавното обвинение и становището на защита да не съвпадат, тъй като и днешния случая е такъв. Ще ми се обаче да заявя, че все пак РС, който постанови тази осъдителна присъда, не е обсъдил аналитично, задълбочено всички събрани по делото доказателства. Аз лично съм присъствал на всяко едно процесуално-следствено действие от началото на наказателното производство до приключването му, с тази осъдителна присъда.

Събраните по делото доказателства не дават основания да считам, че тази присъда, с този доказателствен материал изпълнява указанията на разпоредбата на чл.303 или чл.301 от НПК, където законодателят категорично е заявил, че осъдителна присъда може да бъде постановена само и единствено ако няма съмнения в това деянието да е извършено от конкретното лице. Аз мисля, че в настоящия случай е именно такъв. Самият състав на престъплението предполага определено изпълнително деяние. Някой все пак трябваше да каже или отнякъде трябваше да е видно, че именно моят подзащитен е този който е запалил и осъществил това деянието. Събраните по делото доказателства бяха две групи. Едната в косвен вариант подкрепяща изразеното от държавното становище, че именно моят подзащитен е извършител на деянието и другата група доказателства са в обратната посока.

И пак опираме и този път за кой ли пореден път, аз не твърдя, че практиката ми е толкова голяма и толкова наситела с отделни казуси, но все пак практиката, която имам ме кара да считам, че е порочно съдът да оправдава позицията си с така наречената защитна теза.

Избрали сме определено поведение, което поведение в доказателствения материал се потвърждава. И нашето поведение в целия процес е едно и също и неизменимо и се потвърждава от доказателствата. Защо обаче съдът приеме, че това в което ние заявяваме се явява наша защитна теза, а нима със същата сила не можем да твърдим обратното, че другото е обвинителната теза на прокуратурата, като орган на обвинението. Трябваше поне да бъдат изложени от уважаемия първоинстанционния съд, сносни, съществени аргументи, защо съдът не кредитира определени показания. Даже в събрания доказателствен материал съществува като данни самопризнанията на лицето, извършило изпълнителното деяние. Да, на много по-късен етап, да, при определени обстоятелства, на всичко да, да, с всичко сме съгласни, но това беше заявено пред съда. Каквито и предположения да имаме, няма основание едно такова и другото около него, от групата на подкрепящите позицията на подзащитният ми да бъдат игнорирани, като защитна теза. Аз считам, че и съдебната практика, нейната огромна част е противоречива по повод на елементите в изпълнително деяние на това престъпление. Ако практиката е противоречива вероятно има и нюанси, които да дават основание за противоречива позиция на съда. Но съдът е съд, дали той е във Варна или Велико Търново, съдът е съд и единицата, която гради тази практика и за да бъде 2 тя изградена следва да има обосновани мотиви, категорични, задълбочени, че именно това лице е извършело деянието, за което му е повдигнато обвинение. Аз какво бих помолим уважаемия съд, от позицията си на защитник на подсъдимия.

Уважаеми Окръжни Съдии, моля да прецените това мое становище, макар и то да не се приема добре в повечето случаи или да се приема като становище на защитника на подсъдимия. Съжалявам, но не ме вкарвайте в кръга на позицията на всички защитници, като цяло, като обща маса. Аз пред вас излагам моето лично становище, като човек който е присъствал на всяко процесуално действия от началото до края. Имал съм и откровени разговори с моят подзащитен. Повярвайте ми аз съм убеден, че изпълнителното деяние не е извършено от този човек. Не мога са съглася с мотивите на съда, не мога да се съглася и с присъдата, за това при една задълбочена преценка на мотивите, разбира се и на събрания доказателствен материал, ще ви моля да отмените присъдата, постановена от РС-Девня и да постановите оправдателна присъда.

За да бъда изчерпателен в позицията си, като защитник ще направя едно евентуално искане. Все пак ако прецените, че моята позиция не е в това съответствие, в каквото аз преценявам със събрания доказателствен материал, да прецените дали е възможно да бъде коригиран размера на наложената санкция, като разбира се решението ви да бъде в полза на моя подзащитен, това което предвижда закона. В тази насока ще помоля ВОС да се произнесе.

ПОДС.И.: Искам съдът да ме оправдае.

Съдът дава последна дума на подсъдимия:

Подс.И.: Искам оправдателна присъда.

СЪДЪТ, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе в законния срок.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:38 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

3