Решение № 108 от 28.03.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. гр. Димитровград, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20215610102010 по описа за 2021 година

Искът е с правно основание чл. 439 от ГПК.

ИЩЕЦЪТ – М. Й. М. от гр.Симеоновград, обл.Хасково и Г. Г. М. от гр.Димитровград, обл.Хасково посочват, на 01.07.2010 г. е издадена Заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 507/2010 г. на РС-Харманли, по силата на която ищците били осъдени да заплатят солидарно в полза на Банка ДСК ЕАД посочени суми. Било образувано изп.д. № 231/2010 г. по описа на ДСИ при РС-Димитровград. По силата на сключен договор за цесия Банка ДСК ЕАД прехвърлило описаните вземания на ОТП Факторинг България ЕООД, което било конституирано като взискател по изпълнителното дело. Към момента изпълнителното дело било все още висящо. По съществото на спора излага съображения за това, че по отношение на единия от длъжниците било поискано едно единствено действие – запор върху имуществото, като в продължение на повече от две години, считано от 04.08.2010 г. не били предприемани валидни изпълнителни действия, поради което изпълнението по отношение на него било прекратено по силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК. По отношение на другия длъжник не били предприемани действия, считано от 19.08.2010 г., поради което и по отношение и на този длъжник изпълнението се прекратило по силата на закона. Позовава се на ТР № 2/2013 г. от 21.05.2015 г. на ОСГТК. Била изтекла погасителната давност на вземанията. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че не му дължи общо сумата от 8493,69 лева, от която 3 385,28 лева главница, 465,21 лева договорна лихва за периода от 12.03.2008 г. до 28.06.2010 г., 1

163,44 лева – наказателна лихва от 27.11.2009 г. до 28.06.2010 г., 3962,64 лева законна лихва върху главницата от 28.06.2010 г. до 21.12.2021 г. Претендира деловодни разноски. Моли за постановяване на решение по смисъла на чл.237, ал.1 ГПК при признание на иска.

ОТВЕТНИКЪТ – „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД София подава отговор. Признава иска като основателен, за което прилага изрично пълномощно.

Моли на основание чл.78, ал.2 ГПК да се възложат разноските върху ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Излага съображения по същество и счита, че още преди образуване на настоящото дело, изпълнителното производство е прекратено – настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, след което не са предприемани действия по принудително изпълнение.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ответникът по делото е депозирал отговор, с който признава иска за основателен, за което прилага изрично пълномощно от представляващия „ОТП Факторинг България“ ЕАД и моли на основание чл.78, ал.2 ГПК разноските да се възложат на ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото.

Изпълнителното производство било прекратено по силата на закона поради настъпила перемция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Наред с това от него не били предприети каквито и да са действия по принудително изпълнение, включително не е образувано нова изпълнително дело. С извънсъдебното си поведение ответникът не е оспорвал факта на погасяване по давност на вземането. Алтернативно посочва, че разноските в полза на ищеца следва да бъдат в минимален размер.

С молба за откритото съдебно заседание, с оглед отговора на ответника и направеното признание на иска, ищецът моли за постановяване на решение при признание на иска, на основание чл.237, ал.1 ГПК и присъждане на разноските по настоящото исково производство.

С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

Не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал.3 ГПК, поради което и съдът на основание чл.237, ал.1 и 2 ГПК, следва да постанови решение при признание на иска, като искът се уважи изцяло.

По отношение на разноските – такива следва да бъдат присъдени в позна на ищеца. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като не е дал повод за завеждане на делото. В случая за вземането е издаден изпълнителен лист и по изпълнителното дело ответникът е конституиран като взискател. Перемпцията, на която в случая се позовава ответника по иска, не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за 2 изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поисканият нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист. В случая през м. май 2018 г. по искане на взискателя, са наложени запори по банкови сметки на длъжниците в ЦКБ АД и Уникредит Булбанк АД, които не са вдигнати, което е от значение при разпределяне на отговорността за разноските.

Поради това съдът намери, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Заплатеното адвокатско възнаграждение от всеки един от ищците е под минималния размер с оглед материалния интерес и цената на иска от 8 493,69 лева. То е в размер на 650,00 лева за всеки един от ищците, като в полза на ищеца М. Й. М. се следва и внесената държавна такса в размер на 339,75 лева, съгласно представен списък.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание чл.439 ГПК, че ищците М. Й.

М. от *****************************, ЕГН ********** и Г. Г. М. от ***************************** ЕГН ********** не дължат на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление *****************************, *****************************, представлявано от И. Г. Д.М. – изп. директор, претендираните суми по изп.д. № 231/2010 г. по описа на ДСИ при РС-Димитровград, образувано по издаден изпълнителен лист от 01.07.2012 г. по ч.гр.д. № 507/2010 г. на РС-Харманли, а именно: 3 385,28 лева – главница, 465,21 лева – договорна лихва за периода от 12.03.2008 г. до 28.06.2010 г., 163,44 лева – наказателна лихва за периода от 27.11.2009 г. до 28.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.2010 г., която от 28.06.2010 г. до 21.12.2021 г.(към датата на завеждане на делото) е в размер на 3962,64 лева, 80,28 лева – държавна такса и 259,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление

*****************************,

*****************************, представлявано от И. Г. Д.М. – изп. директор, да заплати на М. Й. М. от *****************************, ЕГН ********** направените деловодни разноски в общ размер на 989,75 лева.

ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление

*****************************,

*****************************, представлявано от И. Г. Д.М. – изп. директор, да заплати на Г. Г. М. от ***************************** ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 650,00 лева.

3

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________ 4