Решение № 32 от 31.05.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. 1000 София , 31.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е в закрито заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мирослава Н. Кацарска Пантева

Членове:

Нели Б. Алексиева

Диляна Г. Господинова като разгледа докладваното от Мирослава Н. Кацарска Пантева Въззивно гражданско дело № 20211100506610 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК, като до съда са администрирани от ЧСИ Д. две жалби.

Първата жалба с вх.№04801/23.03.2021г. е подадена от взискателя „ОББ“ АД срещу обективирания в съобщение с изх.№ 03524/08.03.2021 г. отказ на ЧСИ Г. Д. по изпълнително дело № 20117810401444, да бъде наложен запор върху притежаваното от длъжника В.Д. моторно превозно средство - марка „Волво“. Жалбоподателят твърди, че неправилно отказът е мотивиран с Обезпечителна заповед № 08.01.2020 г., издадена въз основа на Определение № 30156/20.12.2019 г., постановено по гражданско дело № 12007/2018г. по описа на Софийски Градски съд, тъй като същата е обезпечение по предявен от предявен от ищцата Т.Д.Д. срещу В.С.Д., С.В.Д. и И.В.Д. иск за признаване на установено, че Т.Д. е собственик на по давностно владение на ограничено вещно право на ползване върху Апартамент № 29, находящ се в град София, ж.к. Стрелбище, ул. **** за който имот е извършена публична продан и има влязло в сила на 20.11.2019 г. постановление за възлагане по изпълнително дело № 20117810401444. Поддържа, че наложената обезпечителна мярка се отнася само за спиране на последващите действия, относно спорното право на собственост, вкл. извършване на въвод във владение на така продадения имот, но не би могла да препятства извършване на други изпълнителни действия срещу друго имущество на длъжниците поради липса на правно защитим интерес, който да позволява подобно тълкуване. Поддържа, че субективните и обективните предели на обезпечителната заповед за спиране на изпълнително дело не съответства на обезпечителна нужда на ищцата, тъй като от представеното Удостоверение с изх. № 00876/17.01.2020г. „Обединена Българска банка“ АД 1 е взискател по изпълнително дело № 20117810401444 по описа на Частен съдебен изпълнител Г. Д. с peг. № 781 от КЧСИ с район на действие СГС, въз основа на пет броя изпълнителни листа, като непогасеният остатък от дълга възлиза на сумата в размер на 375 533.67 лева, срещу описаните няколко длъжника, като само част от тях са В.С.Д., С.В.Д. и И.В.Д.. Твърди, че продължаването на действията на принудително изпълнение по изпълнителното дело, доколкото същите не засягат спорното право на собственост, по никакъв начин не биха застрашили евентуалните права на Т.Д., а също така и че въпросната заповед не съответства и на целите на исковото производство, по което е издадена, защото по отношение на процесния апартамент № 29, находящ се в град София, ж.к. „Стрелбище“, ул. „**** вече не се провеждат действия на принудително изпълнение, тъй като той е възложен на купувача с постановлението за възлагане, което е влязло в сила. Предвид горното претендира отмяна на отказа на ЧСИ да извърши принудителни десйтвия на изпълнение по посоченото дело въз основа на цитираната обезпечителна заповед.

Втората жалба е с вх.№ 04866/24.03.2021г. и е подадена от В.С.Ц. срещу разпореждането Рот 10.03.2021г. за отказ за извършване на въвод във владение на възложен недвижим имот по реда на чл. 498 ГПК по изп.д. № 20117810401444 на ЧСИ Г.Д., спрямо следния недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, ул. **** в сградата на ЖСК ****. Жалбоподателят твърди, че се легитимира активно с постановлението за възлагане на имот при публична продан, влязло в сила на 20.11.2019г., което е пряко (самостоятелно) изпълнително основание с особена изпълнителна сила.

Твърди, че той като третото лице-купувач има положението на взискател по отношение изпълняемото му право да получи владението на закупения имот. Поддържа, че изпълнителната сила на постановлението за възлагане не зависи от изпълнителната сила на акта, удостоверяващ паричното вземане или основанието, въз основа на което е образувано първоначално изпълнителното дело. Допълнително във връзка със самостоятелността на производството по въвеждане на купувача по реда на чл. 498 ГПК спрямо първоначалното изпълнително производство, е доразвито с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че при прекратяване на изпълнителното производство всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, от извършването на които трети лица са придобили права, какъвто е извършената продан на недвижим имот. Счита, че предвид самостоятелното съществуване на двете производства - първоначалното изпълнително производство, в рамките на което е възложен имотът, и производството по извършване на въвод на купувача по реда на чл. 498 ГПК, обезпечителната мярка (по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК) по представена обезпечителна заповед, която има за предмет „спиране на изпълнението по изпълнително дело № 1444/2011г. по описа на ЧСИ Г.Д.,, рег. № 781 на КЧСИ“, не се отнася до отказаното изпълнително действие въвод във възложения имот по реда на чл. 498 ГПК. Твърди се, че с отказа с отказа недопустимо и неоснователно се съобразяват права на трети лица, непротивопоставими на правата му на купувач в публичната продан, който вече 4 години практически е лишен от платената от него цена и 2 принуден да понася невъзможността да ползва имота. Позовава се на това, че действията по изпълнението на правото на купувача за предаване на възложения имот и изпълнението по делото, в рамките на което е извършена проданта, съгласно константната практика на ВКС като напр. Решение № 87/22.07.2015г. по гр. д. № 659/2015 г. на ВКС, III г.о., и Решение № 273/22.07.2015г. по гр. д. № 3303/2015 г. на ВКС, IV г.о., дори и след спирането на изпълнителното производство с обезпечителна заповед, при наличие на влязло в сила постановление за възлагане на имот не са изпълнителни действия по това спряно производство, а са действия, които следва да бъдат извършени по силата на чл.498 ГПК, тъй като съгласно чл.498, ал.1 от ГПК купувачът на имота може да поиска от съдебния изпълнител извършване въвод във владение, а съгласно чл.498, ал.2 ГПК въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, като то може да се брани само с иск за собственост. Нито спирането, нито прекратяването на принудителното изпълнение на изпълнителното дело (и обезсилването на изпълнителния лист) са пречка за въвода на купувача от публична продан във владение на закупения от него имот. Твърди, че обжалваният отказ е неоснователен и незаконосъобразен, тъй като недопустимо разширява пределите на обезпечението. Жалбоподателят подробно излага вписаните сделки и решения във връзка с процесния имот, като сочи, че с постановление за възлагане от 21.03.2017г. по изпълнителното дело процесният имот му е възложен, а постановлението е влязло в сила на 20.11.2019г. след обжалване от длъжника Д.. Сочи, че постановлението е вписано в Имотния регистър на 06.03.2020г. След приключване на проданта и издаване на постановлението за възлагане с искова молба от 13.09.2018г. майката на длъжника Т.Д. е предявила „обезпечения“ установителен иск по гр.д. № 12007/2018г„ СГС, I ГО, 9 с. срещу сина си длъжника В.Д. и неговите деца С. Д. и И. Д.а за установяване право на ограничено вещно право на ползване върху процесния имот по давностно владение, който имот твърди, че е владяла от 2006г. имали и сключен предварителен договор за учредяване на ограниченото вещно право. Исковата молба е вписана в Имотния регистър на 24.01.2019г. Сочи, че иск за обявяване на предварителния договор за окончателен по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД въобще не е бил предявяван, както и защита по чл. 435, ал. 4 ГПК също не е инициирана от майката на длъжника Т.Д.. Излага подробни доводи защо счита, че всички последващи вписаната възбрана действия на длъжника с имота са му непротивопоставими. Твърди и че спирането на въвода е недопустимо, тъй като се постига именно защитата по чл. 524 ГПК, която е изключена при въвода на купувача по чл. 498 ГПК. Предвид горното претендира отмяна на отказа за извършване на въвод.

Постъпило е възражение от „ОББ“ АД срещу жалбата на В.Ц., в който се сочи, че същата е допустима, но неоснователна. Банката счита, че е налице известно противоречие между мотивите в определението, с което е допусната обезпечителната мярка, обезпечителната нужда и самата обезпечителна мярка, но въпреки това отказът на съдебния изпълнител е основателен. Счита, че взимайки предвид правно-защитимия интерес на ищцата Д.а следва да се направи правен извод, че обезпечителната заповед цели именно спиране на въвода във владение.

3

Постъпило е писмено становище по жалбите от 22.04.2021г. от В.Д., длъжник по изпълнителното производство, който счита, че жалбата на банката е допустима, но неоснователна. Твърди, че има спиране на изпълнителното дело по представената обезпечителна заповед и поради това по него не могат да се извършват никакви изпълнителни действия, а исканото от взискателя такова изпълнително действие е налагането на запор върху лек автомобил, погрешно посочен от взискателя като негова собственост. Счита, че забраната не може да бъде преодоляна по пътя на тълкуването на взискателя, направено в жалбата, като са ирелевантни съответствието на обезпечителната мярка с обезпечителната нужда на молителката по обезпечението, доводите дали исканите изпълнителни действия засягат претендираното право на молителката по обезпечението, тъй като това са въпроси, които е следвало да бъдат поставяни при обжалването на обезпечителното определение и са от компетентността на съда и не могат да бъдат пререшавани. Поддържа и че с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 5846/2015 год. по описа на СГС, ГО, 9 е. е отхвърлен иска на банката - взискател срещу него за признаването на вземането на банката в размер на 50000 (петдесет хиляди) евро. Сочи, че това поставя под сериозно съмнение наличието на неудовлетворено вземане на „ОББ“ АД и правния интерес на частния жалбоподател да обжалва процесния отказ. Счита, че ЧСИ Д. е длъжен да го съобрази, като съответно прекрати частично или изцяло изпълнителното производство срещу него. В становище по жалбата на купувача Ц., длъжникът Д. сочи, че отказът да бъде извършен въвод във владение на недвижимия имот, находящ се в гр.София и представляващ апартамент № 29 в жилищната сграда на ул. „****, е правилен, защото майка му е предявила иск за признаването на нейното ограничено вещно право на доживотно ползване на процесния апартамент, който иск счита, че е със значението на иска за собственост по чл.498 ал.2 ГПК, предявен е преди влизането на възлагателното постановление в сила и много преди оповестяването му за третите лица чрез вписване в имотния регистър. Поддържа, че вписаната искова молба предхожда вписаното възлагателно постановление, а придобИ.нето но давност е оригинерно придобивно основание. Твърди, че са без значение страните по предявения иск за собственост/ограничено вещно право, тъй като отхвърлянето му отрича правото за всички, уважаването му признава правото по отношение на всички. Поддържа, че само семантична е разликата, на която се позовава частния жалбоподател по отношение съдържанието на допуснатата обезпечителна мярка, тъй като дали ще бъде спряно изпълнението по изпълнителното дело или ще бъде спрян въвода във владение било от значение само за правната прецизност.

Становища и отговори от другите страни по изпълнителното дело не са постъпили.

ЧСИ Д. е изложил подробни писмени обяснения по двете жалби, като счита, че тази на банката е допустима и основателна, а подадената от Ц. жалба е процесуално допустима, но неоснователна.

Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

4

Изпълнителното дело е образувано по молба на „СИБАНК” ЕАД и въз основа на изпълнителен лист от 24.10.2011г. издаден по ч. гр. д. № 81697/2011г. на Районен съд-гр.

Монтана, срещу Ц.Я.Т., В.С.Д., В.А.А., П.С.С., за заплащане солидарно на сумата 50 000 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2011г. до окончателното й изплащане; 1 955.83 лв. съдебни разноски; 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, ведно с таксите и разноските по изпълнението. Към горепосочения изпълнителен лист взискателят „СИБАНК“ ЕАД присъединява четири изпълнителни листове, както следва: с молба от 12.03.2015г. е присъединен изпълнителен лист от 17.02.2012г. издаден по гр. д. № 5933/2012г. на Софийски районен съд, 76 състав срещу същите лица за заплащане солидарно на сумата 50 000 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2012 г. до окончателното й изплащане; 3 355.83 лв. съдебни разноски; с молба от 02.12.2016г. е присъединен изпълнителен лист от 17.11.2011 г., издаден по ч.гр.д.№ 81846/2011г. на Районен съд - Монтана също за заплащане солидарно на сумата 50 000 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 04.11.2011г. до окончателното й изплащане; 2 955.83 лв. съдебни разноски, и с молба от 24.12.2019г. от взискателя „ОББ“ АД /като правоприемник на ..СИБАНК“ ЕАД/ са присъединени два изпълнителни листове, първият от 16.04.2018г. е издаден по гр. д. 241/2017г. на Софийски градски съд I ГО, 1-17 състав срещу В.С.Д., С.В.Д., и И.В.Д., чрез законен представител В.С.Д. за сумата от 5 536.96 лв. съдебни разноски и изпълнителен лист от 24.11.2015г„ издаден по т.д. № 593/2012г. от Софийски градски съд, TO, VI-20 състав, срещу Ц.Я.Г., В.С.Д., и П.С.С., за заплащане на сумата от 6 612.43 лв. съдебни разноски.