Решение № 7755 от 15.11.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София,

15.11.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година.

Съдия: Евгени Георгиев при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 9 604 по описа за 2018 г. и

Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА З. „Д.Ж.И З.“ АД да заплати следните суми:

1. на И.Д.М.: а) 43 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.05.2017 г. на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) плюс законната лихва от 17.11.2017 г. до окончателното изплащане; б) 1 297,98 лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.05.2017 г. на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ плюс законната лихва от 17.11.2017 г. до окончателното изплащане; в) 323,42 лева разноски по делото на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат Р.М. – 2 050,21 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 1 771,92 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК;

[2] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на И.М. срещу З. „Д.Ж.И З.“ АД за:

1. за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 43 000,00 лева до пълния предявен размер от 60 000,00 лева;

2. за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 1 297,98 лева до пълния предявен размер от 1 854,26 лева.

[3] ОСЪЖДА И.М. да заплати на З. „Д.Ж.И З.“ АД 93,63 лева разноски по делото и 766,35 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 885,96 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

I.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищеца

[6] И.М. е заявила в искова молба от 16.07.2018 г., че на 27.05.2017 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Р.М.. От това ПТП И.М. е получила:

1. счупване на левия хумерус;

2. счупване на трето и четвърто ребро;

3. контузия на гръдния кош и нарушение на тялото. От тези увреждания ищцата е претърпяла болки, страдания и неудобства, които оценява на 62 500,00 лева.

Тя е заплатила и 1 854,26 лева за лечението си.

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Р.М. е била застрахована при ответника З. „Д.Ж.И З.“ АД (З.). На 16.08.2017 г. И.М. е поискала от З. да ѝ изплати обезщетение за неимуществени вреди, но той е заплатил само 2 500,00 лева. Затова И.М. моли съда да осъди З. да ѝ заплати: 60 000,00 левa обезщетение за неимуществени вреди над вече заплатените 2 500,00 лева; 1 854,26 лева обезщетение за имуществени вреди; законната лихва от 27.05.2017 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6).

2. По писмения отговор на ответника

[8] З. е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. не всички увреждания на И.М. са от процесното ПТП;

2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

3. ищцата е допринесла за настъпването на уврежданията, защото е била без поставен обезопасителен колан (писмения отговор, л. 97-98).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С

ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

1. Обстоятелства, които съдът установява

[9]

Не се спори, че И.М. е била родена на *** г. На 27.05.2017 г. около 09:05 часа тя е пътувала на задната средна седалка на лек автомобил „Фолксваген“, без поставен обезопасителен колан. Автомобилът е управлявал нейният съпруг Р.М..

Заедно с тях в автомобила е бил синът им. Посоката им на движение е била от с.

Леска, общ. Мадан към разклон „Черна“. Вследствие на мократа пътна настилка и несъобразената скорост, Р.М. е изгубил контрол над управлението на автомобила, който е излязъл извън платното за движение и се е преобърнал, докато е пропадал надолу по склона (заключението на вещите лица М. и д-р М., л. 158-163; показанията им, л. 179-182).

[10]

В резултат на това И.М. е получила:

1. четирифрагментно разместено счупване на хирургичната шийка на лявата раменна кост;

2. разместено счупване на дясната ключица в средната част;

3. контузия на гръдния кош със счупване на десните трето и четвърто ребра по средната аксиларна линия;

3. контузия на гръдния кош;

4. повърхностни контузии с охлузвания по тялото. Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на Р.М. е била застрахована при ответника З.

[11]

На 27.05.2017 г. И.М. е претърпяла операция под обща анестезия, чрез която счупването е било наместено открито и и е било фиксирано с плака със заключващи винтове. Счупената ключица е била имобилизирана с ортеза, а охлузните рани са били превързани. На 08.06.2017 г. ищцата е била изписана за домашно лечение.

[12]

На 30.04.2018 г. И.М. е постъпила отново в болница за операция, защото остеосинтезата се е била разпаднала и се е оформила псевдоартроза. Лекарите са взели шпан от лявото ѝ хълбочно крило. Ищцата е продължила лечението в амбулаторни условия, като многократно е провеждала рехабилитация. Тя е била в отпуск поради временна неработоспособност 449 дни, през които се е възстановявала.

[13]

И.М. е изпитвала силни болки в момента на травмата и ранния постоперативен период, които са продължили 15-20 дни. За около 24-50 дни тя е имала силни болки в лявото хълбочно крило след вземането на костния шпан, когато се е придвижвала трудно. През периода на рехабилитация тя е имала умерено изразен болков синдром. В момента тя има болки при опит за отвеждане в лявата раменна става над 90 градуса, както и болки в гърдите при промяна на времето.

[14]

И.М. е изпитвала страдания и неудобства от невъзможността да движи двете си ръце, които са продължили 60-70 дни. Тя е изпитвала такива и от продължителността на лечението на псевдоартрозата.

[15]

При И.М. е трайно ограничено до 90-100 градуса отвеждането в лявата раменна става. Тя има трайни белези в областта на левия хълбок и лявата раменна става, както и лека деформация в областта на дясната ключица. Докато се е възстановявала, около два-три месеца за нея са се грижили съпругът ѝ, майка ѝ, и брат ѝ (заключението и показанията на вещото лице д-р М., л. 203-207 и л.

251-253; показанията на свидетеля М., л. 175-177; показанията на свидетеля Левов, л. 178).

[16]