Решение № 19164 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19164 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20261110101821 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 55 ЗЗД.

Образувано е по искова молба вх. №20203/22.01.2026 г. на П. Т. К - К, ЕГН:

**********, чрез адвокат С. Й. Д., съдебен адрес: гр. София, ул. “Г.С.Р” 165, ет. 2 срещу СО, БУЛСТАТ: ...., с адрес на управление: гр. София, ул. “М” № 33, п.к. 1000, чрез юрисконсулт ЮВ, с която е предявен положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 55 ЗЗД за установяване дължимост на сумата от 79,25 евро, равностойност на 155.00 лева (сто петдесет и пет лева), представляваща неоснователно събрана от ищцата, по изпълнително дело 20208490403048 при ЧСИ АП, с взискател СО, присъдена със заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2764/2025 г. на РС – Благоевград, която сума съставлява сбор от следните сумите: 73,11 евро, равностойност на 143.00 лв. - разноски по изпълнението, начислени съгласно чл. 81 от ЗЧСИ и 6,14 евро, равностойност на 12.00 лв. за такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

В исковата молба се твърди, че на 10.12.2015 г. на П. Т. К е съставен акт за административно нарушение № 0000261124/10/12/2015 г. от ЮВ - контрольор в “Център за градска мобилност” ЕАД, като е констатирано, че ищцата е пътувала на 10.12.2015 г., в 14:50 ч. в гр. София в А102 без редовен превозен документ, с което виновно е нарушила разпоредбите на чл. 18, т. 1 и чл. 35, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО.

Сочи, че на 22.12.2015 г., въз основа на съставения акт за административно нарушение, Любомир ГХ - зам.кмет на СО, е съставил Наказателно постановление № 261124/2015 г., с което на ищцата е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100.00 лв., съгласно чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО, влязло в сила на 20.07.2017 г., което обстоятелство е удостоверено от него. Твърди, че от този момент 1 ответната община не е предприела никакви действия по изпълнение на административното наказание “глоба”, поради което изпълнителската давност не е била спирана или прекъсвана.

Твърди, че на 01.10.2020 г., повече от две години след влизане в сила на НП, въз основа на изпълнителен титул по молба на взискателя СО, било образувано изпълнително дело № 20208490403048 при ЧСИ АП с рег. № 894, с район на действие СГС.

Твърди, че въз основа на влязло в сила Решение № 7915/11.07.2022 г., постановено по гр. дело № 3406/2022 г. на СРС, 138 състав, било прието за установено, че вземанията на СО по ИД № 20208490403048 са напълно погасени по давност. Сочи, че щом сумата е била погасена по давност към датата на образуване на изпълнителното дело, то същата е недължима от П. К, поради което е проведено едно незаконосъобразно изпълнително производство за събиране на вземане, което е установено като недължимо с влязло в сила решение. Моли съда да уважи иска. Претендира направените съдебни и деловодни разноски по исковото производство. Претендира и направените в заповедното производство разноски.

Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, оспорва предявения иск, като нередовен, неоснователен и недоказан. Сочи, че в исковата молба ищцата не излага обстоятелства и доказателства, от които да става ясно, че процесната сума от 155.00 лв. се дължи от СО. Счита, че всички изложени твърдения касаят недължимост на вземането за глоба като погасено по давност. Приема иска за допустим, но неоснователен, като сочи, че ищецът не е представил никакви доказателства за установяване на сочените от него обстоятелства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е изискано и прието за послужване гр.д. № 3406/2022 г. на СРС, 138 състав, от което е видно, че по същото е постановено Решение № 7915/11.07.2022 г., влязло в сила на 05.08.2022 г., като съдът е приел за установено по делото по реда на чл. 422 от ГПК, че СО дължи на П. Т. К., на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД сумата от 100 лв., представляваща получена без основание сума чрез изпълнителни действия по изп.д. № 20208490403048 по описа на ЧСИ АП с рег. № 849 на КЧСИ, за която сума е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 18780 от 2021 г. по описа на СРС, 138 състав. В мотивите към решението е прието, че вземането на СО за наложена административна санкция „глоба“ е било погасено чрез погасителска давност, предвидена в чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. В мотивите е коментирано също така Наказателното постановление, с което е наложена съответната административна санкция, като е прието, че то е влязло в сила на 30.07.2017 г., както и че до изтичане на предвидените в ЗАНН две години кредиторът не е предприел никакви действия за събиране на вземането си и то се е погасило.

Мотивите в цитираното решение обвързват страните, тъй като касае отношенията между тях. Безспорно е, че при погасяване на главницата, се погасяват и акцесорните вземания за лихви и разноски. Ето защо, искът се явява основателен на посоченото 2 основание. Размерът на вземането се установява чрез представеното заверено копе на Покана за доброволно изпълнение от ЧСИ АП по цитираното изпълнително дело № 20208490403048. В поканата е посочена дължимата главница в размер на 100 лв., съставляваща глоба, 143 лв. разноски по изпълнението, начислени, съгласно чл. 81 от ЗЧСИ и 121 лв. такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Сумата в общ размер на 255 лв. е постъпила на 16.03.2021 г., видно от издаденото и представено по настоящото производство удостоверение от съдебния изпълнител.

С оглед горното, предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.

При този изход от спора, само ищецът има право на разноски, като е представен списък по чл. 80 от ГПК. На ищеца му се следва държавна такса в размер на 25.56 евро, равностойност на 50 лв., като половината е внесена по заповедното производство, образувано пред РС – Благоевград, а другата половина по настоящото производство. В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение по реда на чл.

38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 204,52 евро, съгласно Наредба № 1/2004 г. за размерите на възнагражденията за адвокатска работа с оглед цената на предявения иск, липсата на фактическа и правна сложност на същия, разглеждането му и решаването на делото в едно открито съдебно заседание при събиране единствено на писмени доказателства и в отсъствието на процесуалния представител на ищеца. При определяне на възнаграждения по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, съдът не е обвързан с посоченото в списъка по чл. 80 от ГПК, тъй като не се касае за реално извършено плащане.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните П. Т. К., ЕГН **********, гр. София, ул. ДГ № 34, ап. 13, чрез адвокат С. Й. Д., съдебен адрес: гр. София, ул. “Г.С.Р” 165, ет. 2 срещу СО, БУЛСТАТ: ...., с адрес на управление: гр. София, ул. “М” № 33, п.к. 1000, представлявана от кмета Васил Терзиев, чрез юрисконсулт ЮВ, че ответната СО, БУЛСТАТ: .... дължи на ищеца П. Т. К., ЕГН **********, на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД сумата от 79,25 евро, равностойност на 155.00 лева (сто петдесет и пет лева), представляваща неоснователно събрана от ищцата, по изпълнително дело 20208490403048 при ЧСИ АП, с взискател СО, присъдена със заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2764/2025 г. на РС – Благоевград, която сума съставлява сбор от следните сумите: 73,11 евро, равностойност на 143.00 лв. - разноски по изпълнението, начислени съгласно чл. 81 от ЗЧСИ и 6,14 евро, равностойност на 12.00 лв. за такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

ОСЪЖДА СО, БУЛСТАТ: ...., с адрес на управление: гр. София, ул. “М” № 33, п.к.

1000, представлявана от кмета Васил Терзиев да заплати на П. Т. К., ЕГН **********, гр.

София, ул. ДГ № 34, ап. 13, за разноски по заповедното и исковото производство, на осн. чл.78, ал.1 ГПК в размер на 25.56 евро, равностойност на 50 лв.

3

ОСЪЖДА СО, БУЛСТАТ: ...., с адрес на управление: гр. София, ул. “М” № 33, п.к.

1000, представлявана от кмета Васил Терзиев, да заплати на адвокат С. Й. Д., ЕГН:

**********, съдебен адрес: гр. София, ул. “Г.С.Р” 165, ет. 22, сумата от 204,52 евро, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4