Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 409 от 06.02.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 8103/2023
Вид
Решение № 409
Подписан
06.02.2025
В сила
01.04.2026
Състав
Неделина Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. *, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20233110108103 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, к.к. *, административна сграда, срещу „Финтрейд“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева /разлика над присъдената с влязло в сила Решение № 3812/05.12.2022 г. по гр.д. № 11762/2021 г. по описа на Районен съд – *, 8 състав, сума от 5 000 лева до пълната дължима сума от 25 000 лева/, представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в гр. *, к.к. „*“, представляващ поземлен имот с идентификатор * с площ от 3 382 кв.м., при граници: съседни поземлени имоти с идентификатори №№ *, в периода от 20.03.2021 г. до 25.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 22.06.2023 г. до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. *, к.к. „*“, представляващ поземлен имот с идентификатор * с площ от 3 382 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване от 10 до 15 метра, предишен идентификатор: *, номер по предходен план: 2569.314, квартал 19, парцел XI-314, при граници: съседни поземлени имоти с идентификатори №№ *.

Поддържа се, че по силата на Договор за доброволна делба от 28.06.2013 г. ищецът е придобил право на собственост върху поземлен имот с идентификатор *, находящ се в гр.*, 1 к.к. „*“, а по силата на Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 27/2007 г. ищецът притежавал право на собственост върху недвижим имот с идентификатор *, с номер по предходен план парцел IV-* по плана на к.к. „*“, както и върху поземлен имот с идентификатор *, с номер по предходен план парцел *. Излага се, че със Заповед № */12.10.2017 г. на МРРБ е одобрен ПУП-ПРЗ на к.к. „*“, като след влизане в сила на ПУП, поземлени имоти с идентификатори №№ *, * * се заличавали и се образувал нов поземлен имот с идентификатор *, с площ от 13 556 кв.м.

Поддържа се, че процесният поземлен имот с идентификатор * е част от ПИ *, след извършване на разделяне на ПИ *, с което се образуват два нови имота, както следва: процесния имот, представляващ ПИ с идентификатор * с площ от 3 382 кв.м. и ПИ с идентификатор *.

Излага се, че по силата на Нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 21.01.2021 г. ответникът „*“ ЕООД придобил право на строеж за изграждане на самостоятелни обекти в жилищна сграда, която ще се изгради в поземлен имот с идентификатор *, както и дружеството се задължавало да изгради със собствени сили и средства цялата жилищна сграда, предвидена за построяване в поземлен имот с идентификатор *, както и всички общи части на сградата, да въведе сградата в експлоатация, както и да отговаря за всички съществени условия, касаещи срокове за изпълнение, степен на завършеност н обектите, вида и материалите за обектите, общите части, фасадата и други.

Сочи се, че за строителството на сградата бил изготвен инвестиционен проект към м. август 2020 г. и към м. март 2021 г. строителните работи започнали ефективно.

Пояснява се, че поземленият имот с идентификатор *, в който се извършват строителномонтажни работи, и собственият на ищеца поземлен имот с идентификатор * са съседни имоти.

При започване на строителните работи през месец март-април 2021 г., строежът се извършвал на границата с ищцовия имот, в който били натрупани строителни материали, пръст, отпадъци, греди и всякакви видове материали и суровини във връзка със строителството. Работниците на строежа паркирали колите си в имота на ищеца и престоявали там понякога и с дни. Цялата тежка техника, необходима за обслужване на строеж, преминавала през имота му и била ситуирана там, за да обслужва строителни процес. Тези действия били извършени без знанието и съгласието и без разрешението на ищеца, без да бъде уведомен, и без всякакво правно основание.

Сочи се, че периодът, в който имотът бил ползван от ответниците без е разрешение и съгласие на ищеца, е около един месец - от 20.03.2021 г. до 25.04.2021 г.

След като било установено, че имотът се ползва и в него се складират строителни отпадъци, греди, дървета, паркирани са коли, тежката строителна техника, ищецът предприел незабавни действия – предупредил устно работниците на място, още в началото на месец април, отправил устни предупреждения и до строителя. Независимо от това 2 неправомерното ползване на имота ни продължило и била изпратена покана до ответника „*“ ЕООД, в която още веднъж писмено бил поканен да преустанови неправомерното ползване на имота на ищеца, както и да заплати обезщетение за неправомерното ползване на имота в размер на 25 000 лева без ДДС в 7-дневен срок. Поканата била изпратена на 19.04.2021 г. с телепоща изх.№ 32/19.04.2021 г. и получена от ответника на 22.04.2021 г.

Въпреки това към настоящия момент заплащане на дължимото ни обезщетение не било получено.

Поддържа се, че по този начин ищецът неоснователно е лишен от ползването на имота си, поради причина, че в съседния имот ПИ * се извършват строителни работи на границата с имота и в следствие на строителните работи, строителни отпадъци и боклуци се складират в имота, разполага се тежката техника, която се използва за строителството, паркират се безразборно автомобили на работниците и други, техниката, която обслужва строителния процес, е изцяло ситуирана в имота. От своя страна ответникът спестявал разходи, когато ползвал имота на ищеца, които е следвало да понесе от собственото си имущество, а ищецът е обеднял, тъй като е пропуснал да увеличи имуществото си и да извлича доходи от него като го използва в търговската си дейност или го предоставя на трети лица, за осъществяване на извършване от тях търговска дейност.

С влязло в сила Решение 3812/05.12.2022 г. По гр.д. 11762/2021 г. По описа на Районен съд – *, 8 състав, съдът е уважил идентична искова претенция на ищеца срещу ответника, предявена като частична в размер на 5 000 лева от общо 25 000 лева, като посоченото съдебно решение е влязло в сила.

П р и тези съображения моли за уважаване на предявения иск и претендира и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който твърди неоснователност на исковата претенция без да излага съображения.

В срока за отговор на искова молба ответникът е предявил, в условията на евентуалност, в случай на уважаване на предявения главен иск, обратен иск срещу „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, за присъждане на сумите, предмет на главния иск, на деликтно основание.

По повод на горното е посочено, че ответникът и третото лице – помагач са сключили Договор от 17.03.2021 г. с предмет извършване на СМР и построяване на сграда, като видно от същия, „*“ ЕООД е извършвало самостоятелно или чрез подизпълнител СМР в имота на ответника, което довело до временно поставяне на строителни отпадъци на границата с имота на ищеца. Заявява се, че именно третото лице – помагач е отговорно за вредите, настъпили в патримониума на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявения обратен иск, в който е изразено становище за недопустимост на конситуирането му като трето лице – помагач и неоснователност на предявения обратен иск.

Твърди се, че „*“ ЕООД било превъзложил на "Жортех" ЕООД дейностите по 3 строителството на сградата с Договор от 06.04.2021 г., като „*“ ЕООД никога не било извършвало строителство на този обект, не било ангажирало работници, транспорт или материали. Заявява се, че дори да е имало неправомерно (без правно основание) ползване на имота на ищеца по главния иск, то ответникът по обратния иск няма никакво отношение към същото, не е причинил вреда на собственика, нито е извлякъл някаква полза за себе си. Сочи се, че задължение на възложителя по строителството „Финтрейд" ЕООД е било да организира строителната площадка, както и да осигури "инвеститорски контрол", за да следи за законосъобразното и ефективното разходване на средствата по време на подготовката и реализирането на инвестиционния проект.

Твърди се в отговора на обратния иск, че по гр.д.№ 11762/2021 г. по описа на Районен съд – *, 8 състав, се установило, че спрямо ответника по обратния иск никога е нямало никакви претенции, той не е участвал в комуникацията между страните и в процесите на обекта, като единствено ответникът по главния иск е договарял и се е споразумял с ищеца и собственик на съседния парцел, включително с подписано извънсъдебно споразумение от 09.11.2021 г. е признал правнорелевантни обстоятелства, които са довели до уважаването на частичния иск.

Заявява се, че обратният иск спрямо „*“ ЕООД бил неоснователен и поради естеството на претенцията по главния иск, а главният иск бил вероятно основателен според мотивите на влязлото в сила решение до определен размер, съответстващ на доказаното неправомерно ползване на само 1/3 от парцела на ищеца по главния иск.

Поради изложеното се иска отхвърляне на предявения обратен иск.

В открито съдебно заседание и в писмени бележки ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск, като излага съображения за неговата основателност и доказаност. Претендира разноски за производството.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява и не изразява становище.

В писмена защита се иска отхвърляне на предявения главен иск, съответно уважаване на предявения обратен иск. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание третото лице – помагач не се представлява и не изразява становище.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, както и заключението по назначената Съдебно-оценителна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По предявения иск с правно основание основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК, при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради 4 това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.

В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация.

С оглед на посоченото, между страните е обявено за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е собственик на процесния имот с идентификатор *, като е бил такъв и през процесния период от 20.03.2021 г. до 25.04.2021 г.; че с влязло в сила Решение № 3812/05.12.2022 г. по гр.д. № 11762/2021 г. по описа на Районен съд – *, 8 състав, „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, е осъдено да заплати на „*г“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, к.к. „*“, административна сграда, сумата от 5 000 (пет хиляди) лева - частичен иск от 25 000 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения на ищеца недвижим имот в периода от 20.03.2021 г. до 25.04.2021 г., находящ се в гр. *, к.к. „*“, представляващ поземлен имот с идентификатор * с площ от 3 382 кв.м., при граници: съседни поземлени имоти с идентификатори №№ *, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.08.2021 г. до окончателното й изплащане.