Решение № 6646 от 26.05.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 6646

Варна, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVIII състав, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА административно дело № 20267050700513 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 ЗДвП, вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на В. Ю. С.-Х., [ЕГН], от гр. Варна, чрез пълномощник - адв. Й. А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0253-000237/15.12.2025г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, РУ-Девня, по чл.171, т.1, б.3“гг“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 6 месеца, считано от изземването на СУМПС.

В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че не са налице материално правните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. От една страна за посоченото в заповедта нарушение, квалифицирано от органа като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП, не е предвидено налагане на ПАМ. От друга – в заповедта е налице позоваване на нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, която пък сама по себе си е санкционна и не съдържа правило за правила за поведение. Твърди се също така, че не са налице фактическите основания за налагане на процесната ПАМ, доколкото липсва изискуемото по закон уведомяване както от ответника, така и от Гаранционен фонд за отсъствие на гражданска отговорност и за прекратяване на регистрацията на автомобила. Подробно са развити съображения в тази насока. Допълнително се сочи, че веднага след проверката, жалбоподателката е отстранила нарушението като е сключила валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и въпреки това не й е върнато отнетото СУМПС. Административният орган е приложил мярката с условие „до решаване на въпроса за отговорността“, който обаче е решен с отстраняване на нарушението. Моли се отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание, чрез преупълномощената адв.К., жалбата се поддържа. Претендират се съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна – Началник група към ОД на МВР-Варна, РУ-Девня, чрез гл.ю.к. Г.Г., оспорва жалбата. Твърди се от процесуалния представител, че в случая са налице материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ, а именно: управление на автомобил, който е дерегистриран. Поддържа се, че лицето има задължение да следи за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и отсъствието на такава законът обвързва с конкретни последици. Сочи се, че в случая прекратяването става по искане на друг орган и тук служителят в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде акта. С измененията в закона, които са направени през месец септември, вече не се изисква уведомление на собственика на превозното средство от органите на полицията. Излага се, че този състав може да покрива и Наказателния кодекс като престъпление и Закона за движение по пътищата като нарушение, като най-честата практика в случая е, че прокуратурата прекратява и изпраща за взимане на отношение. При ПАМ не се търси толкова субективния елемент, а се гледа съвсем друго нещо и се очаква да се реши въпросът с отговорността на лицето. Моли се отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Претендира се присъждане на ю.к. възнаграждение.

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт и пред надлежния съд. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят е уведомен за процесната ПАМ на 17.02.2026г., а жалбата е подадена на 20.02.2026г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок. Предвид горното, жалбата се явява допустима за разглеждане.

По нейната основателност, съдът установи следното:

Представените по делото доказателства установяват, че на 14.12.2025г., около 09.15ч., в община Девня, по път 2009, на кръстовище с Главен път І-2, посока гр.Девня жалбоподателката В. Ю. С.-Х. е спряна за проверка от служители на ОД на МВР-Варна, РУ-Девня. Било установено, че управляваният от нея собствен автомобил „Пежо 307“, рег. № [рег. номер] е със служебно прекратена регистрация от 11.11.2025г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради незаплатена в срок застраховка „ГО“.

Предвид констатираните обстоятелства, мл. автоконтрольор Цв.Й. съставил срещу В. С.-Х. АУАН серия GA № 4884152/14.12.2025г. за нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Като съобразил издадения АУАН, с оспорената Заповед № 25-0253-000237/15.12.2025г. административният орган – Началник група към ОД на МВР-Варна, РУ-Девня, наложил на В. Ю. С.-Х. ПАМ по чл.171, т.1, б.“з/гг" от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

От оспорващата е представена полица на комбинирана застраховка „ГО“ сключена за процесния автомобил на 14.12.2025г. за срок от една година, с начална дата 15.12.2025г.

В резултат на изискана от съда информация от третото, неучастващо по делото лице Гаранционен фонд, е постъпило писмо с.д. № 8412/23.04.2026 г., в което се сочи, че изпращаните от ГФ уведомления до собствениците по чл.574, ал.10 от КЗ са кореспондентски пратки, които са в съответствие с разпоредбите на Закона за пощенските услуги. ГФ няма задължение да ги изпраща като препоръчана пощенска пратка, доколкото самият закон изисква единствено изпращане, не и получаване за да се считат за надлежно връчени тези удостоверения. Когато в срока по чл.574, ал.10 от КЗ не са предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, то по реда на чл.574, ал.11 от КЗ Гаранционен фонд уведомява органа по чл. 574, ал.1, т.1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

С писмото е представено и изпратено до жалбоподателката В. Ю., съгласно разпоредбата на чл.574, ал.10 от КЗ, Уведомление № 014541/12.10.2025г. с посочена дата на изпращане 17.10.2025 г., както и 2 броя справки от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, в които са отразени: прекратена застраховка „ГО“ поради неплащане на 09.10.2025г.; изпратено уведомление до собственика на 17.10.2025г.; изпращане на уведомление към МВР на 10.11.2025г.; служебно прекратена регистрация на МПС на 11.11.2025г.; сключена нова полица ГО на 14.12.2025г.; начало на полицата от 15.12.2025г.; и автоматично възстановяване на регистрацията н КАТ на 16.12.205г.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“з/гг" от ЗДвП. Актът е издаден в изискуемата от закона писмена форма, от материално и териториално компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП и приложената с преписката Заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на Директора на ОД на МВР – Варна, т.2.3 от същата.

Предвид горното, съдът намира, че оспорената заповед не страда от пороци, водещи до нейната нищожност. Същата е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

Съдът намира, че при издаване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наведените в тази насока възражения се преценяват като неоснователни. Заповедта има съдържанието регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Начало на производството по издаването й е поставил съставеният срещу дееца АУАН. Оспорената ЗППАМ съдържа самостоятелни мотиви, като от органа са изложени фактически и правни основания за постановяването й; посочени са дата, място на извършената на жалбоподателя проверка, установените при нея факти и последицата от тях. Нарушението е описано по начин, по който не буди съмнение относно приетото за установено такова - водачът управлява автомобил, който е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Разпоредителната част на заповедта посочва вида и продължителността на приложената мярка и нейното правно основание. Това са задължителните елементи от съдържанието на заповед по чл.171, т.1, б. „з/гг“ ЗДвП, за да отговаря на изискването да разкрива по ясен и достъпен начин причините за нейното издаване.

Вярно е, че управлението на МПС с прекратена регистрация е и състав на престъпление, като е недопустимо паралелното водене на двете производства. В случая обаче нито се твърди, нито се представят доказателства за образувано и висящо към настоящия момент наказателно производство спрямо жалбоподателката.

По спазване на материалния закон, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП в действащата й редакция както към датата на установяване на нарушението, така и на издаване на ЗППАМ /изм. ДВ бр.64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г./ служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Нормата на чл.574, ал.10 от КЗ регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за ЗЗ „ГО“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, като съгласно ал.11 компетентните органи по ал.1 /които регистрират превозните средства в Република България -т.1; и които осъществяват контрол по ЗДвП – т.2/ предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал.1, т.1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

Фактическият състав по чл.171, т.1, б.“з/гг“ от ЗДвП включва две материално правни предпоставки. Първата е управление на МПС от жалбоподателя като негов водач. Втората предпоставка е извършено от водача нарушение по чл.175, ал.3, във вр. с чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП поради твърдението на органа за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. По делото не се спори и се установява от събраните по делото доказателства качеството „водач“ на жалбоподателката В. С.-Х.. По отношение на другата изискуема от закона предпоставка, при описаната по-горе законодателна уредба изцяло се споделя твърдението на процесуалния представител на ответника, че след изменението на нормата на чл.143, ар.10 от ЗДвП, в сила от 07.09.2025г. е отпаднало изискването компетентните органи да уведомяват лицето за прекратената регистрация, за да може същата да породи правни последици и да послужи като основание за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“з“/гг от ЗДвП. Достатъчно е от ГФ да е изпратено уведомление до собственика на съответния автомобил за несключена или изтекла ЗЗ „ГО“, респ. уведомление до съответните компетентни органи за прекратяване на регистрацията след непредставяне на валидно сключена застраховка в дадения 14-дневен срок. Това дава основание за прекратяване на регистрацията по силата на закона. Тук следва да се отбележи, че видно от разпоредбата на чл.574, ал.10 от КЗ, определеният от Гаранционния фонд 14 - дневен срок започва да тече от датата на изпращане на уведомлението, а не от датата на получаване на същото. Следователно законът не обвързва настъпването на правните последици от несключването на ЗЗ „ГО“ с получаване на уведомлението, а с неговото изпращане.