Определение № 230 от 04.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 230 гр. Пловдив, 04.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20265000600250 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.249, ал.3, вр. Глава 22 от НПК.

Делото е образувано по подадена частна жалба от адв. Л. В. от АК – София в качеството му на защитник на подс. К. Т. В. против Определение № 239 от 20.05.2026 г. по НОХД № 27/2026 г. на Окръжен съд – Пазарджик, в частта му, с която в проведеното разпоредително съдебно заседание е оставено без уважение искането му за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебно производство във връзка с изготвения обвинителен акт по повдигнатото обвинение по чл. 219, ал.1от НК.

Адв. В. в подадената жалба счита, че внесеният в съда обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК по повод на извършеното престъпление по чл. 219, ал.1 от НК от подсъдимия К. В., защото в него липсва отразяване на всички факти, които обуславят обективните и субективни признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него.

На първо се отправя укор за сериозното различие между постановлението за привличане и диспозитива на внесения обвинителен акт по отношение на времевото реализиране и съдържанието на инкриминираните първоначално три действия на обв. В., включващи приемането на работа, подписване на 1 фактура и извършване на плащане, като по внесеното в съда обвинение са запазва само първото от тях. По този повод в диспозитива не са посочени всички източници на твърдените правомощия на подсъдимия – Заповед № РД25-916 и пълномощно от 08.09.2010г., които са релевантни относно подписването на документи, поемане на задължения, искания за плащане и разходи. Така остава неясно от кой конкретен юридически факт, прокуратурата твърди, че подсъдимият е имал задължение и правомощия да извършва инкриминираните действия. На второ място, прокуратурата не индивидуализира годно причинната връзка между посоченото в диспозитива на акта инкриминирано деяние, свързано с подписване на протокола от 26.07.2013г., без посочване на последващите действия по изготвяне на фактурата, платежното нареждане и искане/плащане с вреда за МРРБ, настъпила едва при окончателното плащане на 28.01.2014г. На трето място обвинението продължава да не се конкретизира ясно чие имущество е било поверено на обвиняемия и кой е носителят на вредата. Съставомерен елемент от престъплението по чл.219, ал.1 от НК е установяването на връзка между длъжностното лице, повереното имущество/възложената работа и настъпилата значителна вреда, като същата не може да се предполага. На четвърто място, при квалификацията на обв. В. като „длъжностно лице“ по чл.93, ал.1, б.“б“ от НК, в обвинителния акт остава неясно, при коя от двете посочени хипотези на тази разпоредба е действал – дали е изпълнявал ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество. Така не става ясно, в какво точно качество обвиняемият е извършил инкриминираното действие и от кое точно правно основание произтича задължението му, за чието неизпълнение се твърди, че е налице.

Затова се иска от въззивната инстанция да отмени определението на окръжния съд, като на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК да се прекрати съдебното производство и делото да се върне на прокуратурата за привеждане на обвинителния акт в съответствие с изискванията на чл.246 от НПК.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с постъпилата частна жалба, както и материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, защото е подадена в законоустановения 7дневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, като разгледана по същество се явява напълно основателна.

2

Съдебното производство по НОХД № 27/2026 г. на Окръжен съд – Пазарджик е образувано по внесен отново обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Пазарджик срещу подсъдимия К. Т. В. за извършено престъпление по чл. 219, ал.1 от НК.

В случая, предмет на разглеждане в производството по чл.249, ал.3 от НПК е произнасянето на окръжния съд в разпоредително съдебно заседание по въпроса, визиран в чл.248, ал.1, т.3 от НПК, затова, дали е налице допуснато на досъдебното производство съществено и отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК.

В конкретният случай се касае за трето по ред, произнасяне на Пазарджишкия окръжен съд в разпоредително съдебно заседание, като при предходните производства – за първи път с Определение № 186/10.04.2024г. по НОХД № 144/10.04.2024 г., потвърдено с Определение с № 59/30.01.2025 г. по ВЧНД № 43/2025 г. на ПАС и за втори път с Определение № 461/31.10.2024г. по НОХД № 529/2024 г., потвърдено с Определение с № 359/06.10.2025 г. по ВЧНД № 434/2025 г. на ПАС, по реда на чл.249, ал.4, т.1, пр.1 от НПК са били констатирани допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с изготвените тогава обвинителни актове.

Според настоящата въззивна инстанция, при третото произнасяне от окръжния съд с атакуваното определение от 20.05.2026 г., неоснователно е преценено при внесения нов обвинителен акт с промененено обвинение срещу подс. К. В. за непредпазлива безстопанственост по чл.219, ал.1 от НК[1], че в неговата обстоятелствена част, съобразно изискванията на чл.246 от НПК са изложени в нужната пълнота и конкретика, относимите фактически обстоятелства за осъществената дейност в длъжностното му качество на зам. кмет на Община - Ракитово.

За да се достигне до този извод, обаче е нужно преди това да се съобрази повдигнатото изменено обвинение на досъдебното производство от прокурора с постановление от 08.04.2025г. /т.6, л.125 – 127 от ДП/, което е залегнало в диспозитива на внесения за втори път обвинителен акт /л.3 – 23 от НОХД № 352/25г./, приключило отново с прекратяването на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Прокурорът след получаването на делото е решил, без да извършва с постановление - ново привличане като обвиняем на В., директно да измени 3 повдигнатото срещу него обвинение в диспозитивната част на внесения за трети път обвинителен акт, като елиминира част от вменената му до момента инкриминирана деятелност, свеждайки я до извършването й, единствено на датата 26.07.2013г., с подписването на протокол за приемане на СМР, без последващите действия, свързани с подписване на фактура и извършване на плащане в периода до датата 28.01.2014г., на която обаче са настъпили значителните вреди за МРРБ.

По принцип подобно прецизиране на обвинението, в рамката, поставена от първоначално повдигнатото обвинение на досъдебното производство е процесуално допустимо и не е необходимо да се извършва ново привличане като обвиняем, според съдебната практика[2]. Впоследствие това виждане е възприето и в разпоредбата на чл.225 от НПК, по аргумент от противното, стига да не се разкриват основания да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или съществено да се изменят фактическите обстоятелства на повдигнатото обвинение.

Същевременно с това, прокурорът в обстоятелствената част на обвинителния си акт е решил да използва изцяло фактологичната и правна конструкция, описана в предходния си прокурорски акт, с някои допълнения, касаещи отново действията на обв. В. през инкриминирания до този момент период от 26.07.2013г. – 28.01.2014г.[3], достигайки обаче до промяна в диспозитивната част на повдигнатото обвинение, свеждайки го накратко до действия, извършени само на 26.07.2013г. от обв. В. в качеството на длъжностно лице по чл.93, т.1, б.“б“ от НК - зам. кмет на община - Ракитово“, назначен с трудов договор от 08.11.2011г., на което е възложена ръководна работа и работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество при изпълнение на функциите на кмет, представлявайки Община – Ракитово е подписал протокол на извършени СМР със съответния обект, с който ги е приел за извършени и подлежащи на заплащане в размер 45 000 лева, настъпили на 28.01.2014г., когато е било окончателното заплащане от МРРБ.

Това решение на държавното обвинение да се постигне процесуална икономия, обаче не е довела до постигането на целения резултат – изложените факти в обстоятелствената част на внесения в съда обвинителен акт да доведат до формулирането на достатъчно ясно и прецизно изменено обвинение срещу обв. В., съобразно изискванията на чл. 246 от НПК.

4

На първо място, остава неуточнено от предходното връщане на делото в обвинителната теза - обстоятелството, като какъв субект на престъплението по чл.219, ал.1 от НК се явява подс. В. при вменени в измененото обвинение едновременно две възможности по чл.93, ал.1, т.1, б.“б“ от НК - на длъжностно лице, на което е възложена ръководна работа или на длъжностно лице, на което му поверено за пазене чуждо имущество.

В първата хипотеза относима се явява посочената в диспозитива Заповед № РД-25-870/09.11.2011 г. на кмета на Община – Ракитово, а за втората хипотеза, елиминираните от обвинението, но фигуриращи в обстоятелствената му част - Заповед № РД - 25-916/18.11.2011г. и Пълномощно от 08.09.2010г. по отношение на договора за безвъзмездна помощ, от който произтича и задължението за заплащане на инкриминираната сума от 45 000 лева. По отношение на посоченото в диспозитива на обвинението наличие и на устно възлагане от страна на Л. П. – кмет на Община – Ракитово да го замества като изпълнява функциите на кмет при приемането на извършената работа по Договор по СМР № BG 161 PO001/3.102/2009/01S от 29.05.2012г. между Община – Ракитово и „Каро Т.“ ООД – София, изобщо липсва конкретизация за това, кога точно е дадено, както и ролята му спрямо втората, но неотразена в обвинението заповед и пълномощно.

Така в обвинителния акт по недопустим начин се смесват различни, несъвпадащи за обв. В. длъжностни качества на заместник – кмет, изпълняващ функции на кмет, на пълномощник, представител на общината и на лице с устно възложени функции. По този начин не става ясно, при реализиране на защитата му, в какво точно качество обвиняемият е извършил инкриминираното деяние и от кое точно правно основание произтича задължението му, за чието неизпълнение се твърди, че е налице.

На второ място, трябва да се има предвид, че нормата на чл.219, ал.1 от НК винаги е имала бланкетен характер, като прокурорът е опитал да конкретизира в обстоятелствената част на обвинителния акт, в какво се изразява обективният признак за неполагането на достатъчно грижи на вменената в диспозитива инкриминирана дата - 26.07.2013г., свързана с подписване на протокола за приемане на извършени СМР. Същевременно, там отново са посочени и последващите действия на обв. В. във връзка с 5 документацията, по изготвяне на фактурата, платежното нареждане и искане/плащане с настъпване на вреда за МРРБ, едва при окончателното разплащане на 28.01.2014г., които обаче са изключени от диспозитива на обвинението, а имат значение за причинната връзка със съставомерния резултат. Така отново се откроява отсъствието на ясна и последователна обвинителна теза, от която да се установи безпротиворечиво становището на държавното обвинение за основни по предмета на делото обстоятелства – по силата на какъв конкретен акт обв. В. е бил задължен да реализира действията на възложителя /Община – Ракитово, представлявана по закон от кмета на общината/ по договора от 28.12.2010г., кога точно и как са му били възложени, какъв е бил обемът на вмененото му задължение, какво е нарушил или не е изпълнил, как се отнася съответното бездействие към съставомерния резултат и защо се приема наличието на причинно-следствена връзка между подписването на протокола за извършени и подлежащи на изплащане СМР от 26.07.2013г. с настъпването на вредите едва на 28.01.2014г.

Права е защитата и затова, че в обвинителният акт не става ясно, дали предметът на обвинението е свързан с липсата на надлежни документи, на неупражнен контрол или неизвършени реално дейности от страна на обвиняемия В., които е бил задължен да стори. Обстоятелството, че няма изготвен сертификат или количествено-стойностна сметка /КСС/, не означава автоматично, че има неосъществена реставрационна дейност, а непроверяването от негова страна на място за наличието й, респ. липсата й, не е задължително да води до възникването на последвалата щета. Приемането на отделна работа или дейност, без документи не е равнозначно и на съзнателното или непредпазливо, приемане на неизвършена работа, което нелогично се смесва в обстоятелствената част на обвинителния акт. Още повече, че и самият кмет на Община – Ракитово като титуляр, би могъл да проконтролира тази дейност на заместника си през цялостния период и при констатирани нередности, да не се стига до заплащане на инкриминираната сума в ущърб на МРРБ и настъпване на вредата на 28.01.2014г.