Решение № 6 от 08.01.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№6 гр. ХАСКОВО, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело № 20245600900070 по описа за 2024 година

Предявени са три иска в субективно активно съединение с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането за суми в размер по на 150 000 лева – застрахователни обезщетения за неимуществени вреди.

ИЩЦИТЕ – Т. Х. С., С. К. С. и М. К. С. твърдят, че на 16.08.2023 год., около 08.30 часа в гр.Симеоновград, на ул.“Роза“ № 1, М. П. Р. като водач на лек автомобил марка и модел „******“, с рег.№ ******, ударил пешеходеца К. П. С. – съпруг на ищцата Т. С. и баща на ищците С. и М. С.и. За станалото произшествие бил съставен констативен протокол № 36 от 16.08.2023 год. и образувано Досъдебно производство № 508 / 2023 год. по описа на РУ на МВР – Харманли. След пътния инцидент, пострадалият С. бил откаран в МБАЛ – гр.Хасково, но въпреки оказаната му медицинска помощ, на 25.08.2025 год. починал в резултат на травмите, получени от удара с автомобила. Към момента на настъпване на ПТП е бил в сила застрахователен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между собственика на МПС, управлявано от водача Р. и ответното дружество, от страна на което не било определено и изплатено застрахователно обезщетение, поискано от ищците с молба от 14.09.2023 год. С оглед на изложеното, молят за решение, с което съдът осъди ответника да им заплати суми в размер по на 150 000 лева - застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, търпени в резултат на смъртта на наследодателя им, настъпила при ПТП с автомобил, застрахован при ответника, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2023 год. – дата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното им изплащане. Претендират 1 присъждане и на деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ

–

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД – гр.София – оспорва исковете, заявявайки възражение за прекомерност на заявените претенции и за съпричиняване, допуснато от пострадалия.

Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за наследници № 253 от

29.08.2023 год. е, че К. П. С., починал на 25.08.2023 год., е оставил за наследниците ищците Т. Х. С. – съпруга, С. К. С. – син и М. К. С. – дъщеря.

Като писмено доказателство по делото е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 35 от 16.08.2023 год., от съдържанието на който се установява, че на посочената дата, около 08.30 ч. в гр.Симеоновград, ул.“Роза“ № 1, М. П. Р. като водач на лек автомобил, марка и модел „******“, с рег.№ ******, ударил пешеходеца К. П. С..

По случая е образувано Досъдебно производство /ДП/

№ 508 / 2023 год. по описа на РУ – Харманли, по което в качеството на обвиняем е привлечен М. П. Р. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК. С постановление от 22.02.2024 год. на наблюдаващия прокурор от РП – Хасково, ДП е изпратено по компетентност на Окръжна прокуратура – Хасково с оглед събрани доказателства за осъществен състав на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК. Към момента на приключване на устните състезания по делото, ДП не е приключило изпратено е на ОП – Хасково с мнение за предаване на обвиняемия на съд.

Като писмено доказателство е приета претенция, изходяща от ищците и отправена до ответното застрахователно дружество, с искане за определяне и присъждане на застрахователно обезщетение за търпените от тях неимуществени вреди, получена от застрахователя на 14.09.2023 год., видно от приложената по делото молба.

В заключението, представено по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, вещото лице приема следния механизъм на настъпване на произшествието: На 16.08.2023 год. в гр.Симеоновград, по ул.“Роза“ в посока към гр.Харманли, със скорост около 30.6 км./ч. се е движел лек автомобил марка „******“, модел „******“, с ДКН ******, управляван от М. П. Р.. Движението се е извършвало през деня, при сухо и ясно време, с много добра видимост, по хоризонтален асфалтов участък след десен завой. В същия момент от десния тротоар върху платното за движение е навлязъл пешеходеца К. П. С.. При така създалата се ситуация настъпил удар между предната челна дясна част на купето на лекия автомобил в зоната на десен овален ръб на предна броня със задната лява част на левия крайник на пешеходеца, като след последвало завъртане на тялото по посока на часовН.ата стрелка, главата на пешеходеца се ударила в предното панорамно стъкло на автомобила. При движение на пешеходеца косо на надлъжната ос на пътното платно, водачът на автомобила имал техническа възможност да 2 възприеме навлизането му от дясно върху платното за движение и да предотврати настъпването на произшествието чрез своевременна реакция за аварийно спиране. Водачът на автомобила имал техническа възможност да заобиколи пешеходеца като премине отдясно на него. При движение на пешеходеца перпендикулярно на надлъжната ос на платното за движение, водачът на автомобила е имал техничедска възможност да види навлизането на пешеходеца върху платното за движение и да предотврати настъпването на произшествието чрез своевременна реакция за аварийно спиране. От техническа гледна точка пешеходецът е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието като преди да навлезе върху платното за движение изчака да премине приближаващия в опасна близост автомобил.

Според вещото лице причините за настъпване на произшествието са липса на реакция или закъсняла реакция за аварийно спиране от страна на водача на автомобила в момента, в който е имал възможност да види навлезлия на платното за движение, пешеходец; липсата на реакция за отклоняване на автомобила надясно за преминаване зад пешеходеца; навлизане на пешеходеца върху пътното платно и предприемане на пресичане на място, което не е обозначено за пресичане и в момент, когато там в опасна близост е приближавал лекия автомобил. Опасната зона за спиране на лекия автомобил при скорост на движение от 30.6 км./ч., е определена от експерта на 17.16 м.

Водачът на автомобила имал възможност да възприеме пешеходеца на разстояние от 34.86 м. и съответно от 24.65 м., при навлизането на пострадалия косо и съответно – перпендикулярно от тротоара на пътното платно.

От заключението, представено по допуснатата съдебно

– медицинска експертиза се установява, че в резултат на станалото ПТП, наследодателят на ищците е получил следните увреждания: Черепно мозъчна травма – разкъсване, кръвонасядане и хематом на меките обвивки на черепа, счупване на костите на черепа, хематом по твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, контузия и разкъсване на мозъка, оток на мозъка; Счупване на дясната ключица; Счупване на дясното бедро;

Счупване на левия малък пищял; Дълбоки кръвонасядания в местата на счупванията и по гребените на лопатките; Кръвонасядане на шийни мускули и рехава тъкан; Тромбоза на дясната яремна вена; Генерализирана атеросклероза; адхезивен перикардит; Асцит. Като причина на смъртта на С., вещото лице посочва тежката черепно мозъчна травма. Смъртта според експерта е била неизбежна въпреки своевременно оказаната специализирана медицинска помощ.

Налице била пряка и непосредствена причинно следствена връзка между ПТП и уврежданията на пострадалия.

От заключението, представено по допуснатата съдебно

– психологична експертиза се установява, че ПТП се отразило върху психичния статус и на тримата ищци. Настъпилата психотравма довела до възникване на остра стресова реакция, характеризираща се с тревожност и емоционални изживявания. Емоционалната сфера е определена от експерта като лабилна. И към момента на освидетелстването се наблюдавали последиците от този срив - социална изолация и страх. Нивото на тревожност 3 на ищцата М. С. и на ищцата Т. С. са определени като високи – 120 и съответно – 96 айтема, а това на ищеца С. С. като средно към високо.

Преодоляването на травмата от страна на ищцата М. С. е определено като много трудно, предвид страховата невроза, от която страдала от преди 23 години. И в момента било трудно и тежко да преодолее травмата.

Емоционалната сфера на ищцата Т. С. е определена като лабилна, като все още се наблюдавали последиците от травмата. Било малко вероятно психичното й състояние да се подобри предвид и прекарания инсулт, загуба и страдание. По отношение на ищеца С. С. експерта посочва, че е в състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство. Преодоляването на травмата към момента на изследването все още било невъзможно.

От заключението, представено по допуснатата съдебно психиатрична експертиза се установява, че загубата на близък вероятно е отключила остра стресова реакция, както и последваща адапционна реакция.

Нямало обективна информация дали последната на някакъв етап е прераснала в разстройство на адаптацията. Към момента на обследването нямало данни за разстройство в адаптацията при ищците. Единственият страдащ от психично разстройство била ищцата М. С.. Заболяването й само по себе си не било в причинно – следствена връзка с претърпяната загуба, но същата с висока степен на вероятност можела да доведе до влошаване на състоянието. Към момента на прегледа при ищците Т. и С. С.и не се наблюдавали психопаталогични отклонения. При ищцата М. С. били налице тревожен и депресивен синдром, в контекста на обострено състояние на хронично заболяване – „страхова невроза“, датираща от преди повече от 25 години. И тримата ищци били преминали през фазите на скръб и са стигнали до последната от тях, а именно приемането на реалността.

По искане на страните, по делото се събраха гласни доказателства, чрез разпита на посочените от тях свидетели. От показанията на свидетеля В. се установява, че познава семейството на пострадалия от преди осемнадесет години. Живеели в съседство. През лятото на 2023 год., преди обяд излезли с К. в посока към центъра на гр.Симеоновград.

Пострадалият му споделил, че отива да взема лекарства за съпругата си.

Свидетелят видял как колата го мята и хвърля на земята, след което спряла на десет метра от тялото, намиращо се на средата на пътя. Споделя, че автомобилът се е движел със скорост около 50 км./ч. Изобщо нямало спирачен път – не се чули спирачки. Свидетелят се обадил на телефон 112.

Пострадалият не бил в съзнание. Черепът му бил „ужасна гледка“. На мястото на инцидента нямало пешеходни пътеки, а само „легнал полицай“, намиращ се на около десет метра преди удара. Свидетелят описва семейството на пострадалия като сплотено и задружно. Със съпругата си гледали животни.

Описва пострадалия като много добър човек. Децата му го уважавали.

Съпругата на К. много тежко преживяла смъртта му. Всички били шокирани от случилото се. След смъртта на баща си, М. се преместила в дома на майка си. Трудно преживявали загубата. Били отчаяни. Преди инцидента, Т. имала здравословни проблеми и за нея се грижел съпруга й, който бил здрав – винаги ходел изправен и натокан. Нямал проблеми със зрението и слуха.

4

От показанията на свидетелката Д. – дъщеря на ищцата М. С. се установява, че от преди седем години от катастрофата, майка й живеела в дома на родителите си. Споделя, че дядо й винаги е помагал на майка й с каквото може. Помагал и на нея и на другите си внуци. Определя отношенията в семейството като много близки. След като майка й се развела, дядо й я приел в дома си. Протегнал й ръка. Успокоявал я. На никой нищо не отказвал. В къщата на дядо й живеел и вуйчо й, на когото също помагал.

Вуйчо й със семейството си живеел на втория етаж от къщата, а на първия – дядо й, баба й и майка й. Определя дядо си като авторитет за всички. По празниците ги събирал и сплотявал. След катастрофата и преди смъртта на дядо й, настъпила около седмица след това, майка й, баба й и вуйчо й били като призраци. Майка й седяла и гледала в една точка. Не знаела къде се намира. Все още не можели да приемат, че дядо й е починал. Здравословното състояние на баба й се влошило след смъртта на съпруга й, който приживе се грижел за нея.