Определение № 762 от 04.06.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 762 гр. Плевен, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500430 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 ал.1, т.2 във вр. чл.248 ал.3 от ГПК.

Образувано е на основание частна жалба вх. № 2053/15.04.2026г., подадена от „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“АД с ЕИК 200385975, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.4, представлявано от Л. К. и Н. П., чрез юрисконсулт Кристина Маркова против Определение № 291/31.03.2026г., постановено по ч.гр.д. № 73/2026г. на Районен съд – гр. Левски /ЛРС/, с което съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА, молбата с правно основание чл. 248 ал.1 от ГПК за изменение на решението в Частта за присъдените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение на мл.адв. Т. Д. от АК – Пловдив за осъществената от него безплатна правна помощ и защита на длъжника Г. Л. Р. от с.*, Община М., Област П., ЕГН **********.

В частната жалба се твърди, че определеният хонорар от 204,52 евро е прекомерно завишен и не съответства на извършеното по частното гражданско дело процесуално представителство от адв. Д.. Считат, че в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатската работа не е посочен размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 ГПК от длъжник срещу издадена Заповед за изпълнение, поради което същото следва да се определи по аналогия при съобразяване на извършеното 1 процесуално действие. Относно подаването на възражение по чл.414 ГПК приемат, че това действие може да се приравни по сложност на посоченото в чл.6, т.5 от Наредба № 1/9.07.2004г. - изготвяне на книжа и молби, за което е предвидено възнаграждение в размер на 102.26 евро, като в тази връзка посочват и съдебна практика.

В жалбата се посочва също, че при присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразена действителната правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай, според въззивника казусът въобще не се отличава с висока правна сложност, а точно обратното случая не се нуждае от задълбочени правни анализи и процесуалното представителство се изразява в депозиране на бланкетно възражение.

Посочват и практиката на СЕС, а именно че съда следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, като той не следва да е обвързан с размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа.

Считат, че поисканото адвокатско възнаграждение е в нарушение на принципа на добросъвестност, залегнал в чл.3 от ГПК, същото считат за диспропорционално на принципното положение, залегнало в чл.36, ал.2 Закона за адвокатурата, според който размерът на възнаграждението на адвоката следва да е бъде справедлив и обоснован.

Молят съда предвид всичко гореизложено и на основание чл.278, ал. 2 ГПК, Определение № 291/31.03.2026 г„ постановено по ЧГД № 73/2026 г. по описа на PC - Левски да бъде отменено с акт, с който да бъдат присъдени разноски за адвокатски хонорар на Г. Л. Р. до размер 102,26 евро, който отговаря на действително извършената работа по делото, както и на фактическата и правна сложност на казуса. Алтернативно, молят адвокатското възнаграждение да бъде определено по усмотрение на съда, съгласно практиката на СЕС, като бъде взета предвид действителната и правна сложност на казуса и реално извършената юридическа работа.

Ответникът по частната жалба Г. Л. Р., чрез пълномощника мл. адв.Т. Д. е депозирала писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, в който взема становище, че частната жалба е неоснователна.

В отговора са изложени подробни съображения, че не са налице основанията, посочени в частната жалба против Определение № 291 от 2

31.03.2026г. по ч.гр.дело 73/2026г. на Районен съд - Левски,, поради което счита, че следва съда да остави в сила същото като правилно и законосъобразно. В аргумент посочват, че от материалите по делото и представените Договор за правна защита и съдействие и пълномощно се установява, че длъжникът е била защитавана от процесуалния представител мл.адвокат Т. Д. от АК - Пловдив, въз основа на приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

В отговора се посочва, че по делото липсват данни за уговорен размер на адвокатско възнаграждение, т.е. твърденията за договорена безплатна правна помощ не са опровергани, а и насрещната страна не е оспорвала този факт.

Твърди се, че тези разноски са били поискани във възражението по чл.414 ГПК срещу заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК, като ясно и недвусмислено адвоката е отразил, че длъжника се защитава от процесуалния представител при условията на чл. 38 ал.1, т.2 от ЗА и присъждането на адвокатско възнаграждение е по преценка на съда.

Навеждат се доводи, че възражението не е подадено като бланково възражение, каквито са доводите на насрещната страна, а защитникът е направил преценка какво възражение да депозира и дали са защитени правата и законните интереси на доверителката му, доколкото дали същата е изпълнила задълженията си да върне чистата стойност на заема при недействителен Договор за заем и самата недействителност на Договора.

Също така защитника е изследвал и въпроса дали с депозиране на възражение длъжникът Г. Р. няма да бъде ангажирана с по- високи разходи по евентуално исково производство и уважаване на иска от страна на съда. Като неоснователни въззиваемата страна счита и възраженията на насрещната страна за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждения, тъй като претендират заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 132,93 евро, както правят и по идентични дела за издаване на Заповед за изпълнение, предвид факта, че юрисконсулта е назначен на трудово правоотношение и това е част от задълженията му.

В заключение въззиваемата страна посочва, че в практиката си съдебния състав се е съобразил с Решение от 25.01.2024г. по село С-438/22 на СЕС, както и с практиката на ВКС.

Моли съда да остави подадената частна жалба против Определение 3

№291/31.03.2026г. по ч.гр.дело 73/2026г. на Районен съд - Левски без уважение, като неоснователна и да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното определение с оглед изложените оплаквания от частния жалбоподател, както и възраженията в депозираният Отговор от страна на въззиваемата страна, приема следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в срок – л.37 от делото на РС Левски, от надлежен жалбоподател, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С Определение № 242/11.03.2026г. по описа на Районен съд гр. Левски, съдът е обезсили издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с рег. № 47/27.01.2026г. в полза на заявителя „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ”АД гр.София против длъжника Г. Л. Р. от с.*, ул. „Б Х“ №*, общ. М, обл. П., ЕГН ********** - издадена по ч.гр.д. 73/2026 г. по описа на РС Левски.

Със същият съдебен акт и на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, съдът е осъдил „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ”АД гр. София да заплати на мл. адв. Т. Н. Д., с личен номер **********, ЕИК 178954868, от АК гр. Пловдив, с адрес на упражняване на дейността: гр. П., бул. „Х. Ч“ № * сумата от 204,52 евро, представляваща възнаграждение за осъществената от него безплатна правна помощ и защита на Г. Л. Р. от с.*, ул. „Б Х“ №*, общ. М, обл. П., ЕГН ********** по ч.гр.д. 73/2026г. по описа на РС Левски.

От заявителя „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ”АД е депозирана молба по чл.248 ГПК с искане за изменение на определението на ЛРС в частта за разноските относно присъденото на адв. Д. от АК - Пловдив възнаграждение в размер на 204,52 евро за предоставена безплатна правна помощ и защита на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.

За да постанови обжалваното определение РС Левски е приел, че за изготвянето и депозирането на възражение мл.адв. Д. е извършил работа, която съответства на правната и фактическа сложност на делото, тъй като същият първо се е запознал с фактите и обстоятелствата по казуса и след това е посочил поради каква причина доверителката му не дължи сумите по издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, след което е заявил, че 4 счита, че Договорът за заем, по който се твърди да произтичат тези суми е недействителен и е посочил основанията от ЗПК на които счита, че Договора е недействителен.

За да бъдат посочени конкретните законови разпоредби, основаващи недействителност на Договора за кредит съдът е приел, че преди това адвокатът е проучил както Договора за заем, така и другите обстоятелства свързани със задължението, запознал се е и с издадената Заповед за изпълнение и след като е преценил, че търсените суми от доверителката му са значително завишени - е депозирал в срок възражение по чл. 414 от ГПК.

Съдът в мотивите на обжалваният акт е посочил също така, че адвокатът е осъществил адекватна и в пълен обем защита на длъжника. Посочил е и това, че по делото е представен Договор за правна защита, от който се установява, че същия не е получил заплащане от клиента, а е договорена безплатна правна помощ и съдът на основание чл.38 ал.2 от ЗА е присъдил адвокатско възнаграждение на адв. Д. съответно на положения от него труд, на база Наредбата за адвокатските възнаграждения.

ЛРС стигнал до извода, че освен предварителната подготовка във връзка с конкретния казус, адвокатът се е запознал и с многобройните писмени доказателства, приложени към заявлението. За осъществената адекватна защита свидетелства и крайния изход - непредявяването на иск от заявителя, който очевидно е приел, че възражението е основателно и действително на посочените във възражението основания Договорът за кредит, въз основа на който кредиторът претендира сумите, е недействителен.

Тези изводи не се споделят от въззивната инстанция.

На първо място следва да бъде съобразено и даденото тълкуване на чл.101, параграф 1 ДФЕС съгласно решението от 25 януари 2024 г. по дело С438/2022 на СЕС. Разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗАдв, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.

Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената 5 работа, както и фактическата и правна сложност на делото.

В процесния случай при депозиране на възражението срещу издадената Заповед за изпълнение при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК е представен Договор за правна защита и съдействие /л.12 от делото пред ЛРС/ и пълномощно от 03.02.2025г., с които длъжника по ч.гр.д. № 73/2026г. Г. Л. Р. упълномощава мл.адв. Д. да я представлява пред компетентния български съд, като изрично в договора за правна защита е посочено, че упълномощеният адвокат ще осъществява безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 ЗА на материално затруднено лице.

Във възражението – л.11 от делото пред ЛРС, е отправено искане за присъждане на разноските в размер на адвокатско възнаграждение за извършеното процесуално представителство по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

На следващо място, посочената в частната жалба разпоредба от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ след редакцията от 2025 година, бр.14 на ДВ – „НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа“/ минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес до 1 000лв. е 400лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, както в конкретния случай е осъществена защита срещу Заповед за изпълнение с материален интерес 957,63 лева, представляваща сбора от 352,53 евро главница, 32,87 евро договорна лихва и 104,23 евро мораторна лихва.