Определение № 2381 от 25.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2381 гр. София, 25.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20241000502482 по описа за 2024 година

Производство по чл.278 вр.чл. 435 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 349678/21.09.2021г., депозирана от М. Л. Г., чрез адв. М. М. от САК и по частна жалба с вх.№ 349679/21.09.2021г. на „Амалтеа“ ЕООД, депозирана чрез управителя В. М. К. срещу определение № 272045 от 21.07.2021г. постановено по ч.гр.д. № 2516/2021г. по описа на СГС, ТО, VI-11 състав, с което са оставени без разглеждане като недопустими жалби с вх.№ 277116/22.10.2020 г., вх.№ 277517/23.10.2020 г., вх.№ 283142/04.11.2020 г. и вх.№ 290390/20.11.2020 г., подадени от М.

Л. Г., като длъжник по изп. д. № 20128580400684 по описа на ЧСИ У. Д. с рег. № ***, срещу постановления за възлагане на недвижим имот, съответно от 07.10.2020г., 08.10.2020г. и 19.10.2020г., издадени по същото изпълнително дело.

С определение от 01.07.2022г. постановено по ч.гр.д.№ 1352/22г. по описа на САС, ТО, 3 състав, делото е върнато обратно на СГС за поправка на ЯФГ, по реда на чл. 247 ГПК, след като е констатирал, че производството е образувано по четири жалби, подадени по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК, съответно с вх.№ 277116/22.10.2021г. и с вх.№ 277517/23.10.2021г., подадени от длъжника М. Л. Г. и с вх.№ 283142/04.11.2021г. и вх. № 290390/20.11.2021г., подадени от „Амалтеа“ ЕООД - приобретател на недвижимите имоти, предмет на обжалваните възлагателни постановления, от ипотекарния длъжник „Интерарт Груп“ ЕООД.

В диспозитива на определението обаче жалбите, подадени от „Амалтеа“ ЕООД неправилно са посочени като такива, изходящи от М. Г.. Затова делото е върнато на СГС за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното определение.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частните жалби за редовни и допустими, а разгледани по същество – същите са неоснователни.

1

Предмет на обжалване са Постановления за възлагане на недвижим имот, издадени съответно от 07.10.2020г., 08.10.2020г. и 19.10.2020г., по изп. д. № 20128580400684 по описа на ЧСИ Д. с рег. № *** район на действие СГС. СГС е посочил, че в ГПК не е предвидена възможност длъжникът да обжалва постановлението за възлагане на недвижим имот, освен на посочените две основания - поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Доколкото в случая жалбоподателката е длъжник, съдът е приел, че жалбата й е недопустима и като такава същата е оставена без разглеждане.

Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на първостепенния съд с оглед наведените в жалбата пред САС бланкетни доводи на длъжника Г.. В качеството си на длъжник по изпълнението, жалбоподателката М. Г. е легитимирана да обжалва постановленията за възлагане единствено, поради това, че наддаването на публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено на най-високата предложена цена. Видно от съдържанието на жалбите й, такива доводи по същество не са изложени. По реда на чл.435 ал.3 ГПК се осигурява провеждане на проверка за законосъобразността на постановлението за възлагане на недвижим имот. На обжалване подлежи само постановлението за възлагане, но не и предхождащите го действия на съдебния изпълнител които не подлежат на самостоятелен контрол. Това е така, тъй като цялата процедура по изнасяне на определен недвижим имот на публична продан - от насрочването й, периодът на провеждане, явяването на конкретни купувачи, подаването на редовни наддавателни предложения, определянето на най-високото сред тях, до обявяването на купувач, са действия - част от единна процедура, финализирана чрез постановлението за възлагане на недвижим имот, което издава съдебния изпълнител.

Що се отнася до втория жалбоподател „Амалтеа“ ЕООД - приобретател на недвижимите имоти, предмет на обжалваните възлагателни постановления, придобити от ипотекарния длъжник „Интерарт Груп“ ЕООД и техен собственик към датата на издаването им - в разпоредбата на чл. 435 от ал. 1 до ал. 5 от ГПК изрично е посочено кои са подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и кои лица и при какви условия могат да обжалват тези действия. Изброяването в чл.435 ГПК на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител е изчерпателно и поради това действия на съдебния изпълнител, които не са посочени в него не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването. Съществуването на правото на жалба е абсолютна предпоставка и то от рода на положителните такива за упражняването на същото и надлежното подаване на жалбата. Липсата на това право води до недопустимост на жалбата, а оттам и на образуваното въз основа на нея производство. Следва да се отбележи, че дружеството – жалбоподател не е трето за изпълнението лице, а има качеството ипотекарен длъжник т.е. правилно жалбата е разгледана в закрито заседание, а не в открито о.с.з.

Съгласно чл.173 ал.1 ЗЗД, кредиторът, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято и собственост да се намира той т.е. ипотеката следва имота. С вписването на ипотеката в надлежните книги в 2 службата по вписванията, същата е породила желаното действие респ. на ипотекарния кредитор са непротивопоставими всички последващи прехвърляния и учредяване на тежести върху имота след вписване на ипотеката. В този случай приложение намира разпоредбата на чл.429 ал.3 ГПК, която е специална по отношение на чл.435 ал.4 ГПК и придава на собственика на ипотекирания имот качеството на длъжник, без оглед на факта дали неговият праводател /предишен собственик на имота/ е изрично посочен като длъжник в изп.лист. Разпоредбата на чл.435 ал.2 ГПК императивно и лимитативно посочва кои действия на съдебния изпълнител могат да бъдат обжалвани от длъжника. От друга страна твърдението на ипотекарният длъжник, че е погасил дълга изцяло чрез извършено плащане, което би трябвало да води до прекратяване на изп.производство е по същество твърдение за отказ /но мълчалив/ на ЧСИ да прекрати производството. В чл.435, ал.2 т.6 ГПК законодателят е допуснал длъжникът да обжалва действие на ЧСИ - отказа му да прекрати производството. Съдейки по наведените в жалбата доводи се обжалва отказ на ЧСИ да прекрати производството. По съществото си актът на съдебния изпълнител, с който е продължил изпълнението съставлява мълчалив отказ да прекрати същото. Няма спор, че на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. В същото време, по аргумент от разпоредбата на чл. 434 ГПК фигурата на мълчаливия отказ е неприложима - спирането, прекратяването или приключването на изпълнителното производство са действия, които следва да бъдат обективирани в изричен акт /постановление/. Същото важи и за отказите да бъде преустановено принудителното изпълнение. Продължаването на действията по реализиране на изпълнението не може да се приравни на изричен отказ за спиране/прекратяване/приключване на делото именно поради липсата на обективирано волеизявление на органа на принудителното изпълнение в тази насока. Жалбоподателят дори въобще и не твърди да е поискал изрично, при условията на посочените законови текстове, прекратяване на производството, поради извършено плащане на дълга, което негово искане да е оставено от ЧСИ без уважение, чрез обективиран писмен отказ от страна на ЧСИ, който отказ единствено, както се посочи, в конкретния процесен случай би подлежал на обжалване, съобразно ясните, и императивни разпоредби на процесуалния закон.

Предвид изложените съображения следва да се приеме, че жалбата срещу действията на съдебния изпълнител по издаване на възлагателно постановление правилно е била преценена като процесуално недопустима и че като такава не може да бъде разгледана по същество. Образуваното въз основа на нея производство също е недопустимо и правилно е прекратено, както правилно е процедирал и окръжният съд.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 272045 от 21.07.2021г. постановено по ч.гр.д.№ 3

2516/2021г. по описа на СГС, ТО, VI-11 състав, с което са оставени без разглеждане като недопустими жалби с вх.№ 277116/22.10.2020г., вх.№ 277517/23.10.2020г., вх.№ 283142/04.11.2020г. и вх.№ 290390/20.11.2020г.

ОСЪЖДА „АМАЛТЕА“ ЕООД, ЕИК 175169894 и М. Л. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО В ПОЛЗА НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“

ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сумата от 150 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение .

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4