Определение № 785 от 27.10.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 785 гр. Перник, 27.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500661 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Образувано е по частна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. Перник, чрез юрисконсулт З. П., срещу определение № 2570 от 15. 08.

2025г., постановено по гр. д. № 1797 / 2025г. по описа на Пернишкия районен съд, с което е оставена без уважение молба от същите с вх. № 16043 / 11.07.2025г. /уточнена с молба вх. № 18424/06.08.2025г/ за изменение на решение рег. № 611 / 19. 06. 2025г., постановено по гр. д. № 1797 / 2025г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му за разноските. С нея се моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като искането на ищцовата страна да й бъдат присъдени разноски следва да се остави без уважение.

Насрещната страна И. П. К., чрез адвокат В. Ф., е депозирала писмен отговор. С него оспорва частната жалба като неоснователна и моли обжалваното пределение да бъде потвърдено.

Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява редовна.

Същата е подадена в срок от активнолегитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт, който подлежи на обжалване. Следователно същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

За да остави без уважение молбата на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. Перник, да бъде изменено решение рег. № 611 / 19. 06. 2025г., постановено по по гр. д. № 1797 / 2025г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му за разноските, като на ищцата не бъдат присъждани разноски, Пернишкият районен съд е посочил, че по въпроса е налице противоречива съдебна практика на ВКС, като по обстойно изложени съображения е посочил, че той не възприема съдебната практика на ВКС, за дължимост на разноските, само при наличието на изпълнителен лист, но е отбелязал, че съдебната практика на Пернишкия окръжен съд е в противоположната насока и затова се е присъединил към нея, като е отхвърлил молбата като неоснователна.

Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното определение, не е нищожно и не е недопустимо.

По отношение правилността е законосъобразността на същото, намира следното :

Действително по въпроса за присъждането на разноски, по предявен установителен иск по чл. 439, ал.2 от ГПК и направено признание за недължимост на вземането, за което ответната страна има изпълнителен лист, имаше противоречива съдебна практика на ВКС. Настоящият въззивен състав е приемал, че само наличието на изпълнител лист и изпълнително дело, по което отдавна няма извършвани никакви изпълнителни действия, същото е перемирано, а вземането е погасено по давност и след направено признание от спрана на ответника, че вземането е погасено по давност и недължимо, не следва да се присъждат разноски. В последните две години обаче съдебната практика на ВКС се промени единствено в насрещната насока. С оглед актуалната практика на ВКС:

Определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г. на IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК при допуснато касационно обжалване като е дадено разрешение при аналогична фактическа обстановка: при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и образувано въз основа на него изпълнително производство, и независимо от това, че кредиторът - ответник е признал иска с отговора на исковата молба и срещу ищеца - длъжник не са предприемани изпълнителни действия след изтеклата давност, освобождаването на 2 ответника от отговорност за разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК не е оправдано. От значение за този извод, освен извънсъдебното поведение на кредитора и признаването от негова страна на иска, е наличието на изпълнителен титул, въз основа на който е образувано изпълнително производство, макар и същото да е перемирано.;

Определение № 1220/05.12.2023 г. по ч. т. д. № 1809/2023 г. на II т. о. на ВКС, също в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК и при допуснато частно касационно обжалване е даден отговор за неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и при липса на образувано въз основа на този титул изпълнително производство. Съображенията са аналогични и на тези, обективирани в определение № 242 от 31.05.2018 г. постановено по ч. гр. д. № 2062/2018 г., на IV г. о. на ВКС. Прието е, че възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярят на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което позававането на давността не може да се направи извън исковия процес. В хипотезата и на отсъствие на образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече след изтичане на срока на погасителната давност вземането, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора.;

Определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч. т. д. № 1325/2023 на II т. о. на ВКС - отричането на правото на принудително изпълнение е чрез предявяване на иск по чл. 439 ГПК и позоваване на давността пред съд, в която хипотеза не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е налице предпоставката ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.

С оглед тази промяна в практиката на ВКС и настоящият съдебен състав промени своята практика в същата насока и към момента всички съдебни състави на Пернишкия окръжен съд, са в подкрепа на актуалната практика на ВКС.

По конкретното дело.

Изпълнителният лист въз основа на който е образувано изпълнителното дело е издаден на 19. 09. 2011г., въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 3 от ГПК № 3827 от 21. 07. 2011г. по ч. гр. д. № 3920/2011г. по описа на Пернишкия районен съд.

С писмения отговор на исковата молба ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. Перник е признал предявения отрицателен установителен иск за несъществуване на изпълняемо право срещу ищцата и е направил искане да не се присъждат разноски в полза на ищцата.

С влязлото в сила решение на Пернишкия районен съд, е установено по предявените искове от И. П. К. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, че не съществува изпълняемо право /право на принудително изпълнение/ срещу И. П. К., за сумите, за които е издаден изрппълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3827 от 21. 07.

2011г. по ч. гр. д. № 3920/2011г. по описа на Пернишкия районен съд, поради изтекла погасителна давност на вземанията и е осъдил дружеството да заплати на ищцата направените разноски по делото.

Съдът намира, че определение № 2570 от 15. 08. 2025г., постановено по гр. д. № 1797 / 2025г. по описа на Пернишкия районен съд, с което е оставена без уважение молба от същите с вх. № 16043 / 11.07.2025г. /уточнена с молба вх. № 18424/06.08.2025г/ за изменение на решение рег. № 611 / 19. 06. 2025г., постановено по гр. д. № 1797 / 2025г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му за разноските, се явява правилно и законосъобразно. Съобразно актуалната практика на ВКС – отричането на правото на принудително изпълнение е чрез предявяване на иск по чл. 439 ГПК и позоваване на давността пред съд, в която хипотеза не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е налице предпоставката ответникът да не е дал повод за завеждане на делото

С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

Потвърждава определение № 2570 от 15. 08. 2025г., постановено по гр. д. № 1797 / 2025г. по описа на Пернишкия районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 785 гр. Перник, 27.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500661 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Образувано е по частна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. Перник, чрез юрисконсулт З. П., срещу определение № 2570 от 15. 08.

2025г., постановено по гр. д. № 1797 / 2025г. по описа на Пернишкия районен съд, с което е оставена без уважение молба от същите с вх. № 16043 / 11.07.2025г. /уточнена с молба вх. № 18424/06.08.2025г/ за изменение на решение рег. № 611 / 19. 06. 2025г., постановено по гр. д. № 1797 / 2025г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му за разноските. С нея се моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като искането на ищцовата страна да й бъдат присъдени разноски следва да се остави без уважение.

Насрещната страна И. П. К., чрез адвокат В. Ф., е депозирала писмен отговор. С него оспорва частната жалба като неоснователна и моли обжалваното пределение да бъде потвърдено.

Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява редовна.

Същата е подадена в срок от активнолегитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт, който подлежи на обжалване. Следователно същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

За да остави без уважение молбата на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. Перник, да бъде изменено решение рег. № 611 / 19. 06. 2025г., постановено по по гр. д. № 1797 / 2025г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му за разноските, като на ищцата не бъдат присъждани разноски, Пернишкият районен съд е посочил, че по въпроса е налице противоречива съдебна практика на ВКС, като по обстойно изложени съображения е посочил, че той не възприема съдебната практика на ВКС, за дължимост на разноските, само при наличието на изпълнителен лист, но е отбелязал, че съдебната практика на Пернишкия окръжен съд е в противоположната насока и затова се е присъединил към нея, като е отхвърлил молбата като неоснователна.

Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното определение, не е нищожно и не е недопустимо.

По отношение правилността е законосъобразността на същото, намира следното :

Действително по въпроса за присъждането на разноски, по предявен установителен иск по чл. 439, ал.2 от ГПК и направено признание за недължимост на вземането, за което ответната страна има изпълнителен лист, имаше противоречива съдебна практика на ВКС. Настоящият въззивен състав е приемал, че само наличието на изпълнител лист и изпълнително дело, по което отдавна няма извършвани никакви изпълнителни действия, същото е перемирано, а вземането е погасено по давност и след направено признание от спрана на ответника, че вземането е погасено по давност и недължимо, не следва да се присъждат разноски. В последните две години обаче съдебната практика на ВКС се промени единствено в насрещната насока. С оглед актуалната практика на ВКС:

Определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г. на IV г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК при допуснато касационно обжалване като е дадено разрешение при аналогична фактическа обстановка: при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и образувано въз основа на него изпълнително производство, и независимо от това, че кредиторът - ответник е признал иска с отговора на исковата молба и срещу ищеца - длъжник не са предприемани изпълнителни действия след изтеклата давност, освобождаването на 2 ответника от отговорност за разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК не е оправдано. От значение за този извод, освен извънсъдебното поведение на кредитора и признаването от негова страна на иска, е наличието на изпълнителен титул, въз основа на който е образувано изпълнително производство, макар и същото да е перемирано.;