Определение № 351 от 12.05.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 214/2024
- Вид
- Определение № 351
- Подписан
- 12.05.2024
- В сила
- 12.05.2024
- Състав
- Росина Николаева Дончева, Адриана Атанасова Велева, Георги Стоянов Мулешков
Цитирани разпоредби
- чл. 22 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 43 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 65 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 351 гр. София, 10.05.2024 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росина Н. Дончева
Членове:
Георги Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500214 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Софийски окръжен съд е сезиран с подадени от К. С. Ш. две частни жалби, както следва.
С частна жалба с вх. номер 1103/22.02.2024 г. се обжалва Определение № 115 от 08.02.2024 г. постановено от състав на РС – Елин Пелин, с което подадената от жалбоподателя въззивна жалба срещу Решение № 100 от 03.05.2023 г., постановено по гр.д. №1088/2022 г. по описа на съда, е върната на основание чл. 262, ал. 3 от ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановеното определение. Оспорва се изводът на съда, че страната не е изпълнила в срок дадените й указания, което е довело до връщане на подадената въззивна жалба. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е следвало да го освободи от заплащането на държавна такса и да му предостави правна помощ, тъй като безспорно били доказани липсата на доходи и имущество.
Въпреки това, неправилно и без мотиви, според жалбоподателя, няколкократните му искания били оставени без уважение. Доколкото разпорежданията на съда в тази връзка не подлежали на обжалване, жалбоподателят счита, че първата му възможност за обжалване се явявала именно настоящата частна жалба.
В жалбата се посочва още, че жалбоподателят не бил редовно уведомен за разпореждането на съда, с което му е указано да внесе дължимата държавна такса, тъй като съобщението било получено от неговата майка, на адрес различен от постоянния му. Поради обстоятелството, че жалбоподателят не 1 бил своевременно уведомен от своята майка следвало да се приеме, че същият не е редовно призован и нямало как да е изпуснал срока за внасяне на държавната такса. В тази връзка към подадената частна жалба е приложен документ за внесена по сметка на СОС държавна такса в размер на 144,00 лева, чието връщане е поискано в случай, че жалбоподателят бъде освободен по реда на чл. 83 от ГПК.
По същество е отправено искане за отмяна на определението.
Поддържат се в частната жалба и исканията за освобождаване на страната от внасяне на държавна такса и разноски по делото, както и за предоставяне на правна помощ. Към жалбата са представени справка от НАП, декларация за материално състояние на К. Ш. и удостоверение за раждане на Н. К. Ш.
Насрещната по жалбата страна – М. А. С., е представила писмен отговор, но същият е извън законоустановения срок, поради което не следва да бъде взет предвид от настоящия състав.
Подадена е и частна с жалба с вх. номер № 1454/12.03.2024 г., срещу Определение № 156 от 28.02.2024 г. на РС – Елин Пелин, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за възстановяване на срока за внасяне на дължимата държавна такса. Със същото определение, като недопустими, са оставени без разглеждане поредно направените искания на жалбоподателя за освобождаване от дължимата държавна такса и за предоставяне на правна помощ.
В по-голямата си част така подадената частна жалба от 12.03.2024 г. е идентична с гореописаната, като в тази втора (по време) жалба е инкорпориран пълният текст на вече посочената частна жалба от 22.02.2024 година. Допълнителните доводи на жалбоподателя са свързани с наличието на уважителна причина за пропуснатия от него срок, каквато според него се явявало нередовното връчване на съобщението на неговата майка. Отправена е и критика към съдията-докладчик в първоинстанционното производство, която според жалбоподателя била заинтересована от изхода на делото и следвало да бъде отведена от участие в него.
По същество искането е за отмяна на обжалваното определение и възстановяване на срока за внасяне на държавната такса. В петитума и на тази жалба са отправени искания за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса и за предоставяне на правна помощ.
Насрещната страна е уведомена за подадената частна жалба на 18.03.2024 г. като й е предоставен едноседмичен срок за отговор. Делото е изпратено на СОС на 19.03.2024 г. съгласно разпореждане на съдиятадокладчик от РС – Елин Пелин. Въпреки очевидно преждевременното изпращане на делото от страна на първоинстанционния съд, настоящият състав и към момента не е получил данни за депозиран отговор на частната жалба от 12.03.2024 година.
Съдът, след като разгледа подадените частни жалби и се запозна с данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното.
2
Производството по гр. д. № 1088/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин е приключило с постановяване на решение № 100 от 03.05.2023 година. В законоустановения срок срещу този съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ответника К. Ш. – жалбоподател в настоящото производство, чрез процесуалния му представител – адв. А.. При извършената от първоинстанционния съд проверка за редовност и допустимост на въззивната жалба е констатирано, че дължимата за въззивно обжалване държавна такса не е внесена.
С разпореждане № 520/19.05.2023 г. въззивната жалба е оставена без движение, като са дадени указания на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 259,00 лева за държавна такса, макар и първоначално грешно изчислена от първоинстанционния съд. В разпореждането е посочена и санкцията при неизпълнение на указанията в срок - връщане на жалбата.
Съобщението е получено от страната, чрез адв. А., на 14.06.2023 г., следователно последният ден от срока е 21.06.2023 г., на която дата е подадена молба, отново чрез адв. А., в която се посочва, че жалбоподателят се отказва от услугите на редовно упълномощения си адвокат, поради затруднено финансово положение. В тази връзка е отправено искане до съда да му бъде предоставена безплатна адвокатска защита и да бъде освободен от внасянето на такси и разноски. Към молбата е приложена единствено справка от НАП, от която е видно, че лицето няма осигурителен доход.
С разпореждане № 679 от 29.06.2023 г., предвид отправените искания, първоинстанционният съд е дал указания на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи конкретни писмени доказателства – молба, с изложение на обстоятелствата, поради които не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение и желае предоставяне на правна помощ, доказателства за своите доходи и тези на семейството си, декларация за имущественото си състояние, за семейното си положение, трудова заетост и възраст, както и за здравословното си състояние.
Съобщението е получено от В. Г.Д. (братовчед на жалбоподателя) на 06.07.2023 г., следователно срокът за изпълнение на указанията за представяне на писмените доказателства е изтекъл на 13.07.2023 година.
Предвид обстоятелството, че в посочения срок указанията на съда не са изпълнени, с определение № 451 от 25.07.2023 г. пъроинстанционният съд е оставил молбата на жалбоподателя за предоставяне на безплатна правна помощ без уважение, а с определение № 452 от същата дата – и молбата му за освобождаване от такси и разноски. И в двата акта са посочени редът, начинът и срокът, в които могат да бъдат обжалвани.
Съобщенията за двете постановени определения са връчени на адреса на жалбоподателя – гр. И., ул. „О.“ № ., и са получени от С. Д. Г. – негова майка.
Определение № 452/25.07.2023 г. е проверено и потвърдено от СОС с определение № 798 от 23.10.2023 г., постановено по в.гр.д. № 687 по описа на 3 съда за 2023 година.
В последствие първоинстанционният съд е допуснал поправка на постановеното съдебно решение по реда на чл. 253 от ГПК, в частта му, с която е прието, че дължимата държавна такса за производството е в размер на 518,00 лева, като е определил същата в нов размер от 288,00 лева (Определение № 657/07.11.2023 г.). Предвид това с Разпореждане № 1132/07.11.2023 г. съдията-докладчик повторно е оставил подадената срещу решението въззивна жалба без движение, с указания за внасяне в едноседмичен срок на сумата от 144,00 лева, представляваща дължимата държавна такса за въззивното производство. И в този акт на съда е посочена санкцията в случай на неизпълнение на указанията в срок.
Разпореждането е връчено на адв. А. на 24.11.2023 г., който с писмена молба с вх. № 5291/30.11.2023 г. е върнал призовките, с довод, че не представлява повече К. Ш.. Поради това първоинтсанционният съдия е разпоредил съобщенията да се връчат лично на ответника Ш. на адреса му в град И..
Съобщението е връчено на 26.01.2024 г. на адрес гр. И., ул. „О.“ № . и е получено отново от С. Д. Г. (майка на жалбоподателя). Предоставеният едноседмичен срок за внасяне на държавната такса за въззивното производство е изтекъл на 02.02.2024 г., поради което с обжалваното определение с № 115/08.02.2024 г. първоинстанционният съд е върнал въззивната жалба.
Междувременно, извън предоставения от съда срок за отстраняване не нередовността на въззивната жалба, а именно на 07.02.2024 г. жалбоподателят е подал нова молба с искане да му бъде предоставена безплатна правна помощ, като отново не е ангажирал доказателства. Искането е оставено без уважение от районния съд, доколкото по делото вече има влязло в сила определение, с което въпросът е бил разрешен.
Съобщенията за посочените по-горе два акта на съда са връчени на 15.02.2024 г., отново на адреса на жалбоподателя в град И., като са получени от Р. Й. Ш. – негова съпруга.
На 22.02.2024 г. е подадена частна жалба с вх. номер 1103/22.02.2024 г. срещу определение № 115/08.02.2024 г., както и молба с искане за възстановяване на срока за внасяне на дължимата държавна такса. В молбата за пореден път са отправени искания за освобождаване от такси и предоставяне на безплатна правна помощ. Към частната жалба и молбата са приложени идентични документи – справка от НАП за лицето К. Ш., удостоверение за раждане на Н. К. Ш. декларация за материално и гражданско състояние (представена за първи път по делото), както и платежно нареждане за внесени по сметка на СОС 144,00 лева.
С обжалваното в настоящото производство Определение № 156 от 28.02.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за възстановяване на срока за внасяне на държавната такса. Със същото 4 определение без разглеждане са оставени исканията на жалбоподателя по чл.
83 и чл. 95 от ГПК.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подадените частни жалби са допустими, като подадени в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу съдебни актове, подлежащи на обжалване.
Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни поради следните съображения:
Съгласно императивната разпоредба на чл. 262, ал. 2 от ГПК въззивната жалба се връща, когато е подадена след срока за обжалване или когато не бъдат отстранени в срок допуснатите нередовности. Заплащането на държавна такса при депозиране на въззивната жалба е едно от условията за нейната редовност – чл. 261, т. 4 от ГПК, за което първоинстанционният съд следи служебно. В случаи, като настоящия, когато задължението на страната за внасяне на дължимата държавна такса не е изпълнено, съдът, който администрира жалбата, следва да съобщи на жалбоподателя за допуснатата нередовност и да му предостави едноседмичен срок, в който да я отстрани.
При пропускане на този срок се прилагат последиците на чл. 262, ал. 2 от ГПК – въззивната жалба се връща.
В конкретния случай срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно решение е подадена въззивна жалба, която е оставена без движение с указания за внасяне на дължимата (макар и първоначално грешно определена) държавна такса. В срока за поправяне на жалбата К. Ш. е сезирал съда с искания с правно основание чл. 83, ал. 2 и чл. 95 от ГПК – за освобождаване от такси и разноски и за предоставяне на безплатна правна помощ. Доколкото молбата не е била придружена с изискуемите документи, първоинстанционният съд е дал указания за представяне в срок на доказателства за имущественото, здравословното и семейното състояние на жалбоподателя. Предвид неизпълнението на тези указания исканията са оставени без уважение с постановените от първоинстнционния съд две определения – Определение № 451/25.07.2023 г. по въпроса за правната помощ и Определение № 452/25.07.2023 г. по отношение на държавната такса. Последното определение е обжалвано от жалбоподателя и е потвърдено от Софийски окръжен съд, като с влизането в сила на Определение № 798/23.10.23 г. по в.гр.д. № 687/2023 г. по описа на СОС е разрешен въпросът за дължимостта на държавната такса.
Разпечатката съдържа 44 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5208bd68-3ccb-4057-b46f-ed5392edeac5