Решение № 526 от 06.11.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. София, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20231800500405 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 83 от 03.04.2023 г., постановено по гр. д. № 305/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин, е признато за установено, че А.П.И. дължи на „Л.И.“ АД следните суми, за които е издадена заповед № 14089 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.10.2021 по ч. гр. д. № 56225/2021 г. по описа на РС – С.: общата сума от 1404.62 лв., представляваща сбор от застрахователно обезщетение в размер 1193.02 лв., платено на застрахования собственик на лек автомобил „БМВ 535“ с рег. № ******** на основание договор за застраховка „Каско“ на МПС, сключен със застрахователна полица № 93001710019685, за обезщетяване на имуществени вреди, причинени на собственика от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 10.03.20117 г. на АМ „Хемус“ в района на километър 21-ви с посока на движение към гр. Варна, и разходи в размер на 211.60 лв. за пътна помощ /репатриране/ на автомобила, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общата сума от 1404.62 лв., считано от 06.12.2021 г., до окончателно плащане; сумата от

428.01 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2018 г. до 15.08.2021 г. С решението са присъдени и разноски в полза на ищеца за заповедното и за исковото производства.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и 1 постановяване на ново решение, с което исковете бъдат отхвърлени.

Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява следното: При ПТП, настъпило на посочените в исковата молба дата и място и при описания в исковата молба механизъм, са причинени материални щети на л. а. „БМВ 535“ с рег. № ********, собственост на Момчил Ангелов Тошков и управляван от него, на стойност 1193.02 лв., като за репатриране на автомобила са направени от собственика и разходи в размер на 211.60 лв.

Причинените вреди са в пряка причинна връзка с произшествието.

Автомобилът е бил застрахован по договор за застраховка „Каско“ - клауза I /покриваща всички рискове, вкл. пътно-транспортни произшествия по време на движение и/или в паркирано положение и целесъобразни и разумни транспортни разходи за репатриране, когато МПС е повредено от застрахователно събитие до такава степен, че е невъзможно да се придвижи на собствен ход, с лимит до 200 км. и след представяне на оригинален платежен документ на превозвача, видно от наличните на сайта на ищеца общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства/, сключен с „Л.И.“ АД със застрахователна полица № № 93001710019685 със срок на действие от 00.00 ч. на 07.03.2017 г. до 24.00 ч. на 06.03.2018 г. След подаване на уведомление от собственика на автомобила ищецът е завел щета, направена е оценка на причинените щети и съобразно тази оценка на 25.04.2017 г. е платено застрахователно обезщетение в общ размер от 1404.62 лв., от което сумата от 1193.02 лв. е обезщетение за нанесените щети по автомобила, а сумата от 211.60 лв. е обезщетение за направените разходи за пътна помощ /репатриране на автомобила/. Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. В случая са настъпили именно такива вреди. На ответника по силата на закона е възложено управлението на пътищата от републиканската пътна мрежа /какъвто АМ „Хемус“ безспорно е/, като освен това АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В случая увреждането е причинено поради виновното /вината се предполага, като 2 презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД в случая не е оборена/ поведение /бездействие/ на определени физически лица, на които са възложени дейностите по ремонта и поддържането на републиканските пътища. С покана от 20.10.2017 г., получена от ответника на 25.10.2017 г., същият е поканен от ищеца да плати исковата сума, но това не е сторено, съответно ответникът е изпаднал в забава от датата, следваща датата на получаване на поканата /но в случая се претендира мораторна лихва от по-късна дата - 15.08.2018 г./.

Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи и възражения.

Неоснователно е възражението, че не се установява по делото да е налице покрит риск, при настъпването на който за застрахователя да е възниквало задължение да плати застрахователно обезщетение. Както се изложи по-горе, автомобилът е бил застрахован по договор за застраховка „Каско“ с клауза I, покриваща всички рискове, вкл. процесните. Това се установява, както се посочи, от съдържащите се на сайта на ищеца общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства, които макар и непредставени по делото, са публично достъпни, а като неразделна част от застрахователния договор са предоставени на застрахования, той се е запознал със съдържанието им и се е съгласил с него /видно от изричното отбелязване в застрахователната полица/.

Във въззивната жалба /а също и още в отговора на исковата молба/ е наведено възражение относно доказателствената сила на съставения за ПТП КП, вкл. /но не само/ с твърдения, че същият страдал от недостатъци поради липса на съществени реквизити, освен това съдържал констатации за факти, които длъжностното лице - съставител не е възприело лично. В тази връзка следва да се има предвид следното:

Доколкото от показанията на свид. Тошков и писмените доказателства по делото се установява, че след ПТП автомобилът не е можел да се придвижва на собствено ход, налице е изключението на чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при което изключение, въпреки че повредите на автомобила не са причинени от друго ППС, а ПТП е настъпило с един участник, местопроизшествието следва да се посети от органите на МВР – „Пътна полиция“ и да се състави констативен протокол за ПТП. Поради това съставения в случая КП представлява официален удостоверителен документ /съставен е от длъжностно лице - служител на ПП – КАТ при ОДМВР – С., в кръга на службата му по установените форма и ред съгласно наредбата/, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, които са непосредствено възприети от длъжностното лице. В случая релевантните факти относно механизма на ПТП не са били непосредствено възприети от длъжностното лице, доколкото то не е било свидетел на произшествието. Поради това ищецът, като ползващ се от КП, следва да ангажира и други доказателства за тези релевантни факти.

Именно това обаче е сторил ищецът, като е ангажирал и други доказателства 3

/писмени, свидетелски показания, САТЕ/. Съответно доказателствената сила на КП не е оборена, напротив - подкрепена е от останалите доказателства по делото. Освен това протоколът е съставен по образец - приложение № 2 към чл. 4 от наредбата и предвид ограничената форма на този образец е немислимо да се очаква в него длъжностното лице подробно да отрази механизма на произшествието и цялата пътна обстановка, още повече, че поначало такъв протокол се съставя при посещение на вече настъпило ПТП, на чието настъпване съставителят не е очевидец. Неоснователни са и възраженията на ответника срещу доказателствената стойност на протокола за ПТП, основани на доводи, че протоколът не бил подписан от представител на ответника, а бил съставен единствено по данни на водача, който бил заинтересуван за това собственикът на МПС да получи застрахователно обезщетение, както и че в протокола не се съдържали данни за размерите на необозначената и необезопасена дупка на пътното платно, нито за скоростта на движение на водача с управляваното от него МПС и че към протокола липсвал снимков материал. На първо място - данните за ПТП са съобщени от водача на МПС на служител на ПП – КАТ при ОДМВР – С., който освен за съставяне на протокол за ПТП има и компетентност да състави срещу него акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, ако има фактически и правни основания за това. Ето защо не може да се приеме изначално, че когато съобщава на служител на МВР факти за механизма на ПТП, водачът излага твърдения в своя /или на собственика на МПС, но в случая те са един и същи човек/ полза. Още по-малко може да се приеме, че такъв е конкретният случай. В протокола за ПТП, макар и лаконично, е посочено, че възприетите щети на МПС са счупени и деформирани 2 бр. джанти с гуми и че причината за тяхното настъпване е необозначена дупка на пътното платно, чието наличие е отразено на схемата на ПТП, която се съдържа в протокола. При тези вид и локализация на щетите евентуален извод за недобросъвестност на водача на МПС при съобщаване на данни за механизма на тяхното настъпване не е подкрепен от никакви доказателства по делото. На второ място, ако съставителят на протокола има конкретни възприятия за обстоятелства относно атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, на превозното средство и на превозвания от него товар, конкретните условия на видимост, вида и характера на щетите и местоположението на превозното средство спрямо пътя, те биха могли да обосноват у него извод, основан на фактите и опитните правила, за извършено от водача на МПС административно нарушение по ЗДвП, в т. ч. и изразяващо се в причиняване на ПТП поради несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. По делото обаче няма данни, че във връзка със събитието, описано в протокола за ПТП, срещу водача на МПС е образувано административно-наказателно производство. Щом като срещу водача на МПС не е съставен АУАН за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП или за каквото и да е друго нарушение на този закон, то възраженията на ответника, че причина за настъпване на ПТП са обстоятелства, различни от твърдяните от ищеца в настоящото производство, са напълно неоснователни.

Да се основе на липсата на АУАН, съставен срещу водача на МПС, извод за 4 недобросъвестност и на съставителя на протокола за ПТП в евентуална полза на ищеца-застраховател или в евентуална вреда на ответника, би било напълно лишено от доказателствена подкрепа. На трето място - съгласно чл. 4 от Наредба № 1з-41/2009 г. и по аргумент от противното от чл. 3, ал. 1 от същата наредба, при ПТП с материални щети, но без пострадали лица, органите на „Пътна полиция“ - МВР съставят протокол за ПТП по образец приложение № 2, но нямат задължение да изготвят подробна план-схема на ПТП, в която да посочат размери на пътното платно, на пътните ленти, на установените по тях обекти и разстоянията между тях. По делото не е установено дали при съставяне на КП е изготвен снимков материал. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба № 1з-41/2009 г. снимките се предават на Гаранционния фонд и се съхраняват в автоматизирана информационна система на МВР за срок до 3 месеца. Очевидно е, че този срок е изтекъл преди предявяване на исковете /в писмото на ОДМВР – С. до първоинстанционния съд, с което е изпратено копие на КП, изискано от съда, също е посочено, че към този момент снимков материал не е наличен в система АИС „Пътна полиция“/, но дори да се приеме, че те се съхраняват от Гаранционния фонд, ответникът не е направил надлежно доказателствено искане за събирането им от тази институция във връзка с възражението си. Същевременно липсата на снимков материал от ПТП не води до липса на доказателства, установяващи надлежно правно-релевантните факти /обсъдени от двете съдебни инстанции/. Същото се отнася и до възражението за непредставяне на снимков материал от застрахователя