Решение № 2 от 25.02.2026, Районен съд - Златоград
- Съд
- Районен съд - Златоград
- Дело
- Административно наказателно дело 76/2025
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 25.02.2026
- В сила
- 24.03.2026
- Състав
- Динко Карамфилов Хаджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№2 гр. Златоград, 25.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Динко К. Х. при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Х. Административно наказателно дело № 20255420200076 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. М. М. ЕГН **********, адрес: с. С., общ. З., ул.“Б.“ №** срещу Наказателно постановление №25-0371-000465/13.11.2025г. на Началник група в ОДМВ-С., РУ-З., с което на осн. чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са му наложени наказания – глоба в размер на 500лв. от ЗАНН и лишаване от право на управление за срок от 6 месеца.
В жалбата си жалбоподателят твърди, че със същото са му отнети 8 контролни точки, с искане съда да го отмени изцяло, като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила.
М. М. посочва, че на датата, посочена в АУАН и НП действително е управлявал посочения автомобил, като е бил спрян за проверка и поканен да бъде изпробван с техническо средство дали е употребил алкохол преди да управлява МПС. Жалбоподателят сочи, че той не употребява алкохол и бил спокоен за това да му бъде направен тест, като дал съгласие. Техническото средство показало 0.73 % промила алкохол във издишания въздух.
Жалбоподателят останал учуден от резултата и поискал талон за кръвна проба.
Такава му била извършена и съгласно Протокол 303/4.11.2025 година, издаден от СХП към УМБАЛ - П.АД, при изследването на кръвната проба са установени 0.58 промила алкохол в кръвта, като М. М. не е съгласен и с този резултат.
1
Жалбоподателят е подал молба за повторен анализ и на допълнителна кръвна проба.
С Писмо, вх. №4208/18.12.2025г. от Областна дирекция на МВР-С., РУЗ. е постъпил протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина (повторен анализ).
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Ф. Т.
Поддържа жалбата си и моли да бъдат приети представените писмени доказателства.
Въззиваемият не се явява и не изпраща представител.
Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
С атакуваното НП на жалбоподателя М. М. М., ЕГН **********, на осн. чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания – глоба в размер на 500лв. (255.65 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Отнети са и 8 контролни точки. Административните наказания са наложени за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Както в АУАН, така и в НП по един и същи начин са описани допуснатото нарушение и нарушената разпоредба от ЗДвП. Нарушението е описано точно и ясно с неговите съставомерни признаци.
АУАН е предявен на нарушителя и същия го е подписал без възражения.
Компетентността на актосъставителя и наказващия орган се установява от приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
В деня на констатиране на нарушението са издадени две заповеди за ПАМ, с които на М. са наложени временно отнемане на СУ МПС и прекратяване на регистрацията на управлявания от М. лек автомобил.
На 01.11.2025г. в 08:50ч. актосъставителя Т. е издал талон за изследване на М. М., в който му е определил 45мин., за да се яви в съответното здравно заведение в гр. З. за даване на кръв за изследване. Талонът е попълнен с всички негови реквизити. В талона е посочено, че тестването за алкохол е извършено на същата дата в 08:30ч. М. М. се е явил в 09:00ч., като му е иззета кръв за изследване за основна и контролна проба. Протоколът е попълнен с всичките му реквизити, като е описано състоянието на М. и извършените действия по вземане на кръв. Протоколът е подписан от лекар ,,провел изследването‘‘ Д. Д. Протоколът е подписан и от М. М.. По делото са представени и протоколи, от които се установява предаването на кръвните проби от служител на РУ З., до постъпване на пробите при химик Е. К. от МБАЛ П.
Пробите са постъпили в МБАЛ П.на 04.11.2025г. и на същата дата 04.11.2025г. е съставен протокол за химическа експертиза за определяне за концентрацията на алкохол в кръвта на М. М., като е посочено, че същата е 0.58 промила.
М. М. е поискал повторна химическа експертиза на контролната проба, 2 такава е извършена на 11.12.2025г. от друг химик, като резултата е 0.60 промила.
Като свидетели по делото са разпитани Б. В. Т. – мл. автоконтрольор и Д. Е. Х. – полицай в РУ-З.. Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в противоречие помежду си, а и с другите събрани по делото доказателства – писмени доказателства и експертизи. От гласните доказателства, съдът приема за установено, че свидетеля Т. имал информация, че М. М. ще управлява автомобил след употреба на алкохол.
Последният се движил с лекия си автомобил от с. С., през гр. З. към с. Б. М. е спрян за проверка в гр. З. на ул. ,,Б.‘‘ до №***, тоест до частната автогара.
Водачът бил спрян със ,,Стоп‘‘ палка и изпълнил указанията. Като свалил шофьорското стъкло, свидетеля Т. усети силен мирис на алкохол. М. бил сам в автомобила и бил поканен от Т. да бъде тестван за алкохол. Водачът направил валидна проба и техническото средство отчело концентрация на алкохол в издишания въздух 0.73 промила. Техническото средство е калибровано до месец март 2026г.
На водача М. била показана пробата, като той се учудил, но казал, че е употребил около 300мл вино вечерта. Съставен му бил талон за медицинско изследване и водача бил освободен, като автомобила останал на място. Преди да му бъде връчен талонът му бил съставен АУАН на мястото на проверката.
След това двамата свидетели и М. отишли до ФСМП З., за да се спази срока за даване на кръв и пред сградата на медицинското заведение АУАН му бил предявен чрез прочитане на съдържанието, и на М. бил връчен екземпляр.
Когато били във ФСМП З., свидетеля Т. влезнал с М. в кабинета за вземане на кръвна проба, а свидетеля Х. останал отвън.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:
Атакуваното НП е законосъобразно издадено и като такова следва да бъде потвърдено.
На първо място следва да се посочи, че е налице компетентност по силата на посочената по-горе заповед, както на актосъставителя, така и на наказващия орган, да издадат АУАН и атакуваното НП.
При издаването на АУАН и НП точно и ясно са описани нарушението, чрез неговите съставомерни признаци (словесно), посочена е точно нарушената разпоредба, а в НП е посочена и точната разпоредба, въз основа на която са наложени предвидените в закона административни наказания.
Наказващият орган е коментирал и защо не е налице хипотеза на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН и настоящия състав на съда намира, че правилно не е приложена тази разпоредба, най-малкото с оглед големия брой санкции, наложени на нарушителя, както и високата обществена опасност на самото деяние, поради завишения му ръст в страната, както и завишения брой възникнали ПТП от водачи, употребили алкохол.
Съдът не споделя възражението на защитника на М. в съдебно заседание, че е допуснато нарушение, тъй като в протокола за медицинско 3 изследване е посочено, че изследването е извършено от лекаря Д. Д., а вземането на кръв е извършено от медицинска сестра. На първо място, съдът следва да посочи, че Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, дава възможност в чл. 12, ал. 1, медицинското изследване да се извърши от лекар, медицинска сестра, акушерка или фелдшер, съответно лекарски асистент. В чл. 14, ал. 2, изр. последно от същата наредба е въведено задължение протоколът да се подпише от медицински специалист по чл. 12, ал. 1, извършил изследването. Тоест, липсва въведено задължение протоколът да се подпише и от лицето, което е взело пробата.
На следващо място, следва да се посочи, че съгласно съдебната практика в случая не е допуснато абсолютно никакво нарушение. В Решение №417/15.11.2023г. на ВКС по н.д. №593/2023г., трето н.о., Върховния съд посочва, че дейността по обследване на лицето и вземане на изискуемите проби за изследване, включва два отделни и с различно съдържание етапа:
Първият етап обхваща медицинско изследване, което включва действия, извършени от медицински специалист и посочени в чл. 14, ал. 1 от наредбата. Тези действия са описване състоянието на изследваното лице, поведенческите му реакции, степента на съзнанието, абстинентните му прояви и т.н. Тези данни се вписват от медицински специалист в протокола за медицинско изследване;
Вторият етап, който следва да се извърши в рамките на самото медицинско изследване е фактическото действие по вземане на проби за химическо изследване. Това е манипулация със самостоятелно значение.
ВКС посочва, че в наредбата не е предвидено изискване действията в двата етапа – обследване и пробовземане да се извършват от едно и също лице.
Медицинското изследване може да се извърши от медицински специалист, а вземането на проба – кръв, може да се реализира от медицинска сестра.
В настоящия случай цялата дейност по медицинско изследване (обследване) е извършена от лекаря Д.и липсва нарушение, дори да се приеме, че медицинска сестра е взела пробата от кръв. Между другото, за това твърдение жалбоподателя не е посочил искане за събиране на доказателства, но както се посочи по-горе дори да се докаже верността на твърдението, а именно, че кръвната проба е взета от медицинска сестра, то по този начин не е допуснато нарушение на процедурата. Общоизвестно е освен това, че в медицинските заведения всички подобни манипулации се извършват от медицински сестри.
В друго свое решение, а именно №255/10.07.2023г на ВКС по н.д.
№513/2023г., трето н.о., посочва, че нарушенията на наредбата (ако има такива) нямат абсолютен характер и не водят еднозначно до отпадане на съставомерността на деянието и респективно до отпадане на отговорността.
4 деянието може да се приеме за несъставомерно само, ако нарушението на процедурата е от такъв характер, че да доведе до невъзможност безсъмнено да се установи, че при управлението на МПС концентрацията на алкохол в кръвта на водача е превишила определените в закона стойности.
Или в заключение, съдът намира, че в коректния случай липсват нарушения на процедурата по установяване на концентрация на алкохол в издишания въздух на М. от служителите на РУ З.. Спазени са всички права на нарушителя.
Липсват нарушения при вземането на кръвна проба, транспортирането й до химическата лаборатория и извършването на изследването в 5-дневния срок, съгласно чл. 19, ал. 2 от наредбата.
В случая са налице различни стойности на концентрацията на алкохол в кръвта на М. М. при тестването му с техническо средство и при провеждане на двете химически изследвания, но всички те са над 0.5 на хиляда, за което нарушение правилно са наложени административните наказания по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление
№25-0371000465/13.11.2025г., издадено от Началник група в ОДМВ-С., РУ-З., с което на М. М. М. ЕГН **********, адрес: с. С., общ. З., ул.“Б.“ №**, на осн. чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания – глоба в размер на 500лв(255.65 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като законосъобразно издадено.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Смолян в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д. Х.______________ 5