Определение № 365 от 31.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 365 гр. Варна, 31.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно частно гражданско дело № 20243100500095 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от С. И. С., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител П. Б. Ч., и С. И. С., двамата чрез адв. И., срещу Определение №13964/22.11.2023 г., постановено по гр. д. №3937/2023 г. по описа на РС – Варна, с което на С. И. С. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител П. Б. Ч., е върната на осн. чл. 130 ГПК искова молба, с която е предявен иск с петитум да бъде осъден И. С. И., ЕГН **********, да заплати на детето С. И. С., чрез неговата майка и законен представител П. Б. Ч., ЕГН **********, сумата от 2055 лв., представляваща издръжка за периода от 29.07.2021 г. до 15.03.2022 г., и производството по гр. д. №3937/2023 г. по описа на РС – Варна е прекратено в същата част, като искът остава висящ само по отношение на периода от 16.03.2022 г. до 29.07.2022 г., както и на С. И. С., ЕГН **********, е върната на осн. чл. 130 ГПК искова молба, с която е предявен иск с петитум да бъде осъден И. С. И., ЕГН **********, да заплати на С. И. С. сумата от 2055 лв., представляваща издръжка за периода от 29.07.2021 г. до 15.03.2022 г. и производството по гр. д. №3937/2023 г. по описа на РС – Варна е прекратено в същата част, като искът остава висящ само по отношение на периода от 16.03.2022 г. до 29.07.2022 г.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателите поддържат, че исковите претенции за издръжка за минал период са предявени с исковата молба от 29.07.2022 г., като с молба от 16.03.2022 г. страната поискала изменение на исковата молба. Отправят искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковете. Претендират разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната 1 страна – И. С. И..

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу обжалваем акт - определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

По настоящото производство са изискани за послужване гр. д.

№10005/2022 г. по описа на РС – Варна и гр. д. №16163/2022 г. по описа на РС – Варна.

Производството по гр. д. №10005/2022 г. по описа на РС – Варна е образувано въз основа на искова молба, подадена на 29.07.2022 г. от П. Б. Ч., с която са предявени искове срещу И. С. И. за прекратяване на гражданския брак между двамата с развод, както и искове от П. Б. Ч., С. И. С., действащ чрез своята майка и законен представител П. Б. Ч., и С. И. С., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител П. Б. Ч., срещу И. С. И. за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на децата на майката, определяне на местоживеенето на децата при тяхната майка и на РЛО на бащата, както и за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка за всяко от децата в размер на по 180 лв.

С Определение №13749/08.12.2022 г. по гр. д. №10005/2022 г. по описа на РС – Варна производството по делото е разделено, като са отделени за самостоятелно разглеждане предявените искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143 СК, и производството е продължило по предявения брачен иск.

Въз основа на така отделената искова молба е образувано производството по гр. д. №16163/2022 г. по описа на РС – Варна.

С протоколно определение от 28.03.2023 г. по гр. д. №16163/2022 г. по описа на РС – Варна не са приети за съвместно разглеждане предявените от ищците с молба от 16.03.2023 г. искове с правно основание чл. 149 СК с петитум да бъде осъден ответникът да заплати на всяко от децата издръжка за минало време в размер на по 200 лв., за една година назад, считано от 29.07.2022 г., като е разпоредено молбата да се докладва на Председателя на ГО за образуване на ново дело. В съдебното заседание е депозирана молба, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на всяко от децата издръжка за минал период от една година за периода от 29.07.2021 г. до 29.07.2022 г. в размер на 2055 лв.

Производството по гр. д. №3937/2023 г. по описа на РС – Варна е образувано по предявени от С. И. С., действащ чрез своята майка и законен представител П. Б. Ч., и С. И. С., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител П. Б. Ч., двамата чрез адв. И., субективно съединени искове с правно основание чл. 149 СК срещу И. С. И. за осъждане на бащата да заплати на всяко от децата сумата от по 2055 лв., представляваща издръжка за минал период от една година за периода от 29.07.2021 г. до 29.07.2022 г.

С обжалваното Определение №13964/22.11.2023 г. са върнати на осн. чл.

130 ГПК исковите молби на С. И. С., действащ чрез своята майка и законен представител П. Б. Ч., и на С. И. С., с всяка от които е предявен иск с петитум да бъде осъден И. С. И. да заплати на всяко от децата сумата от 2055 лв., представляваща издръжка за периода от 29.07.2021 г. до 15.03.2022 г. и 2 производството по гр. д. №3937/2023 г. по описа на РС – Варна е прекратено в същите части, като исковете остават висящи само по отношение на периода от 16.03.2022 г. до 29.07.2022 г.

Предвид гореизложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният акт е неправилен.

В исковата молба от 29.07.2022 г. са наведени твърдения, че от края на 2015 г. и началото на 2016 г. ответникът не подпомага майката в отглеждането на децата с финансови средства и е формулирано искане за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка в сочен от страната размер. При неконкретизиране на момента, от който се търси издръжка, както и при противоречие на обстоятелствената част на молбата и петитума, исковата молба е нередовна. Същата е останала такава до уточненията, направени от ищцовата страна с молба от 16.03.2023 г. и с молба, депозирана в о. с. з., проведено на 28.03.2023 г. Неизпълнението на служебните задължения на съда да следи за редовността на исковата молба и при констатиране на нередовности в същата конкретно, подробно и изчерпателно да ги посочи на страната, като даде подходящ срок за отстраняването им, не води до извод, че искът по чл. 149 СК е предявен за пръв път с уточняващата молба от 16.03.2023 г. Исковете по чл. 149 СК са предявени на 29.07.2022 г., когато първоначално е формулирано искане за присъждане на издръжка на децата, и са надлежно и своевременно уточнени с молбата от 16.03.2023 г. и с молба, депозирана в о. с. з., проведено на 28.03.2023 г.

Съгласно чл. 149 СК издръжка за минало време може да се търси наймного за една година преди предявяването на иска.

Щом исковете по чл. 149 СК са предявени на 29.07.2022 г., то с тях може да се търси издръжка за минало време най-много от 29.07.2021 г. до 28.07.2022 г., вкл.

С оглед горното, съдебният състав намира, че предявените искове за издръжка за периода от 29.07.2021 г. до 28.07.2022 г., вкл., са допустими, поради което не са налице предпоставките на чл. 130 ГПК за връщане на исковите молби на С. И. С., действащ чрез своята майка и законен представител П. Б. Ч., и на С. И. С., с всяка от които е предявен иск с петитум да бъде осъден И. С. И. да заплати на всяко от децата издръжка за периода от 29.07.2021 г. до 15.03.2022 г. и прекратяване на производството в същите части.

По изложените съображения, частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена, като обжалваното определение се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивниците се дължат сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Макар такива да са претендирани от страната, тя не е представила списък по чл. 80 ГПК за разноски и доказателства за извършването им, поради което те не следва да й бъдат присъдени.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №13964/22.11.2023 г., постановено по гр. д.

3

№3937/2023 г. по описа на РС – Варна.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на искове с правно основание чл. 149 от СК за присъждане на издръжка за минало време, а именно за периода от 29.07.2021 г. до 28.07.2022 г., вкл.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи от определението да се връчат на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4