Решение № 282 от 04.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Пловдив, 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330202498 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Й. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Г.М. против Наказателно постановление № 356/08.03.2021 г., издадено от Г.А.Т. – ***, с което на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева за нарушение за по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателното постановление (НП). Жалбоподателят оспорва приетата за установена фактическа обстановка и извода на наказващия орган за незаплатена тол такса за използването на участък от платената пътна мрежа. Поддържа, че пътното превозно средство е оборудвано с бордно устройство, при което изминатите километри, за които се дължи пътна такса, се отчитат и заплащат в края на месеца. Оспорва годността на използваното за установяване на нарушението автоматизирано техническо средство. Взема становище да съществува противоречие при определянето на мястото на извършване на нарушението в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в наказателното постановление. Твърди още АУАН и НП да не са издадени от лица, притежаващи необходимата материална компетентност. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност претендира да е налице маловажен случай на административно нарушение. С молба с вх. № 26368/21.05.2021 г. (лист 30 от делото) и с вх. № 39455/15.07.2021 г. (лист 44 от делото) поддържа жалбата. В 1 съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 16942/07.04.2021 г., с което изпраща материалите по преписката, моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от *** И.В., с пълномощно по делото, който пледира от събраните по делото доказателствени материали по категоричен начин да се установява извършеното административно нарушение.

Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Й. Г. Н., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 18.03.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 24.03.2021 г. и приета с входящ номер от 25.03.2021 г., поради което приложимият към датата на подаване на жалбата седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 17.10.2020 г. в 21:13 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Калотина пристигнал влекач с марка и модел „МАН ТГХ 18.440 4Х2 БЛС“ с рег. № ***, с обща технически допустима максимална маса 18 тона, управляван от жалбоподателя Й. Г. Н..

Електронната система за събиране на пътни такси отчела, че на 16.10.2020 г. в 14:36 часа същото пътно превозно средство се движило по автомагистрала А1, на км 107+663 в посока нарастващ километър, без да има заплатена пътна такса за изминато разстояние. Посоченият пътен участък попадал в обхвата на платената пътна мрежа и за използването му се събирала тол такса. За това деяние Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл. 167а, ал. 3 ОТ ЗДвП с номер на нарушението B1CD7D4B34A45B42E053031F160AEBF2.

Влекачът с рег. № *** бил оборудван с бордово устройство модел OBU5310-01 със сериен номер ***, което функционирало включително и към 14:36 часа на 16.10.2020 г., когато превозното средство се движило по км 107+663 от път автомагистрала А1. Към този момент влекачът, който бил с 2 2 оси, се движил с прикачено към него ремарке с 3 оси. Въпреки това бордовото устройство подавало данни за движение на пътно превозно средство само с 2 оси. Поради разликата между данните от бордовото устройство за броя на осите и тези, с които реално се движило превозното средство, Електронната система за събиране на пътни такси отчела движението на влекача като нарушение. Към генерирания доклад били приложени и статични изображения във вид на снимков материал.

На 17.10.2020 г. свид. В.И.Д. – ***, постъпила на смяна на ***.

Отстъпващата смяна й предала случая на констатираната от Електронната система по чл. 167а от ЗДвП нередовност с влекача с рег. № ***.

Свидетелката Д., след като се убедила, че Електронната система за събиране на пътни такси сигнализира нередовност на конкретното превозно средство, приела, че трябва да има незаплатена такса. На същата дата свид. Д. съставила акт за установяване на административно нарушение против жалбоподателя Н., в негово присъствие и в присъствието на свид. И.А.Д..

Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка. Н. възразил, че използва бордово устройство, което отчита и предава информацията за навлизането, движението по и напускането на платената пътна мрежа, но не му било обяснено защо въпреки това в акта се приема, че пътната такса за изминато разстояние не е заплатена.

Жалбоподателят подал писмо възражение против съставения му АУАН, което било прието за неоснователно от административнонаказващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите В.И.Д. (лист 52 от делото) и И.А.Д. (лист 62-63 от делото), както и от писмените доказателства: Квитанция за платени пътни такси

№

38185659 от

17.10.2020 г.;

Контролен лист

№

20BG005804X38185659; Приемо-предавателен протокол на бордови устройства № 0000643268 от 08.04.2020 г.; доклад по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с № B1CD7D4B34A45B42E053031F160AEBF2, ведно с 2 броя статични изображения към него; справка от Националния регистър на превозните средства и техните собственици, воден от МВР (лист 16-17 от делото); становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ при Национално тол управление (лист 20-21 от делото); отчетен график за присъствие на служителите в МП Калотина четвърто звено по работни места и режими на работа за месец октомври 2020 г. (лист 40 от делото); Заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г. на вр.и.д. председател на Управителния съвет на Агенция „ПИ“ (лист 24 от делото); Заповед № ЗАМ332/32-66544/28.02.2020 г. на директора на Агенция „Митници“; Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г. на председател на Управителния съвет на Агенция 3

„ПИ“; Заповед за изменение на служебно правоотношение № 1536/04.01.2019 г. на директора на Агенция „Митници“ (лист 56 от делото). В така събраните и проверени по делото доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, приета от съда, поради което и не се налага по-детайлното им обсъждане.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че действително на посочените в НП време и място е извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. От доклада по чл.167а, ал.3 от ЗДвП и приложения към него снимков материал се установяват датата и мястото на извършеното нарушение – 16.10.2020 г. в 14:36 часа по автомагистрала А1, км 107+663 в посока нарастващ километър; регистрационният номер на превозното средство – ***; както и броят на осите – 5. Докладът генерира и конкретна причина, поради която е отчел резултат „липса на тол такса“. Установява се по делото, че в случая тази причина е грешно плащане, като превозното средство има бордово устройство, но платената категория е по-малка от измерената. Доказателствата сочат, че действително макар влекачът да е бил снабден с бордово устройство и за последното да не се установява в някой момент да е преустановило подаването на данни, то въпреки това от правна страна не е било надлежно изпълнено задължението по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП за установяване на изминатото разстояние съгласно изискванията на Закона за пътищата. Това е така, тъй като бордовото устройство е отчитало данни за движение на ППС с 2 оси, когато в действителност към влекача е имало прикачено ремарке с още 3 оси и така общият брой на осите е бил 5. Последното обстоятелство обаче не е било отчитано в подаваните данни от бордовото устройство. Това обстоятелство определя извода за доказано от обективна страна деяние по чл.

179, ал. 3а от ЗДвП.

Въпреки това съдът намира, че в хода на административнонаказателния процес е допуснато съществено процесуално нарушение, което по недопустим и неоправдан начин е ограничило правото на защита на жалбоподателя и същевременно не може да се санира едва на етапа на обжалване на наказателното постановление пред съд, поради което наказателното постановление трябва да бъде отменено. Това нарушение се изразява в описаните различни деяния от фактическа страна в АУАН и в наказателното постановление. Действително от правна страна и в двата акта е описано деяние, което се квалифицира като нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. От фактическа страна обаче в двата акта е прието, че това нарушение е осъществено по различен начин, тоест различен е обемът на фактите в АУАН и в НП, които описват поведението на жалбоподателя, с което е осъществено изпълнителното деяние на нарушението.

Съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП размерът на дължимата за плащане тол 4 такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 /Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, наричана в мотивите на решението Наредбата/, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси. Съгласно чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата налични бордови устройства в пътни превозни средства, отговарящи на съответните технически изисквания за целите на тол таксуването, могат да бъдат използвани за целите на подаване на декларирани тол данни, като данните за таксуване, генерирани от бордовите устройства, се използват за отчитане на навлизането, движението по или напускането на платената пътна мрежа от ползвателя на пътя, като същите се обработват от лицето, предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, и се предават на Агенция „Пътна инфраструктура“ в съответния изискуем формат и с необходимото съдържание.

Следователно при така уредената правна регламентация на режима за изчисляване и заплащане на таксата за изминато разстояние от пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП /тол такса/ се установява, че правният резултат – използване на платената пътна мрежа без надлежно установяване на изминатото разстояние съгласно ЗП, може да се дължи на осъществяването на различни факти от обективна страна – изначално незаплащане на тол такса, при което е налице пълна пасивност на дееца, но така също и извършено плащане, при което има допусната грешка в декларираните тол данни от бордовото устройство или в регистрационния номер при закупуване на маршрутна карта. Кои са конкретните фактически обстоятелства, които са довели до този неправомерен резултат, не е ирелевантно по делото, напротив – те представляват основния предмет на доказване, тъй като това е и изпълнителното деяние на нарушението /конкретното поведение на водача, за което са налага санкцията/. На първо място тук следва да се отбележи, че изпълнителното деяние на нарушението не е незаплащане на тол такса, а: използване на участък от платената пътна мрежа, съчетано с неустановяване на изминатото разстояние от ползвания път и по предвидения за това ред или съчетано с незакупуване на маршрутна карта.