Решение № 508 от 01.09.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Бургас , 01.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ в публично заседание на десети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 2021212020317*** по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод постъпила жалба от „ТТ....Б....“ ЕАД с ЕИК ******** със седалище в гр.София и адрес на управление район М...... Бизнес Парк София, сграда *** представлявано от Д.К. и М.С. чрез пълномощника адв.С.К. (надлежно упълномощен) против наказателно постановление №4***747/02.04.2021г. на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище в гр.Бургас към Главна дирекция “Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, упълномощен със Заповед №***75/21.08.2019г. от Председателя на КЗП, с което на търговеца за нарушение на чл.113 ал.4 от Закона за защита на потребителя (ЗЗП) и на основание чл.222а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер от 500 (петстотин) лева.

С жалбата се твърди, че при издаването на наказателното постановление са били допуснати съществени процесуални нарушения. Счита се, че не е посочена датата на извършване на нарушението, нито мястото където е извършено. Твърди се необоснованост на НП поради липсата на описание на нарушението. Навеждат се доводи, че не е извършено от обективна страна административно нарушение по чл.113 ал.4 от ЗЗП, тъй като жалбоподателят нямал качеството на продавач и договор за покупко–продажба не е бил 1 сключван. Телефонът бил взет на лизинг от потребителя. Моли за отмяна.

Редовно призован жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. Не се представлява. Не се ангажират нови доказателства.

Представител на наказващия орган ЮК се явява, редовно призован, ангажира гласни и писмени доказателства, моли за потвърждаване на НП.

Претендира се ЮК възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, посочено като нарушител и в законоустановения срок, който според чл.59 ал.2 от ЗАНН -7 дневен срок от получаването на наказателното постановление (лист 14 от делото) и от завереното копие от куриерска пратка на лист 13 от делото, с която е била изпратена жалбата на 05.07.2021г.

Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити, подадена е пред материално и териториално компетентен съд и срещу подлежащ на обжалване акт. Производството пред РС-Бургас е редовно образувано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства отделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 04.09.2020г свидетелките Г. и П. и двете в качеството им на инспектори в КЗП-Бургас извършили проверка по повод потребителска жалба (лист 40 от делото) в магазин находящ се в гр.Бургас ул.“Янко Комитов“ №*** стопанисван от „ТТ....Б....“ ЕАД. По време на проверката се установило, че закупеният от потребителя апарат „Huawei P20 Lite“ дефектирал и по този повод последният предявил рекламация пред търговеца „ТТ....Б....“

ЕАД с протокол за приемане на устройството

№502114473/24.0***.2020г, в който била описана повредата според клиента „не се чува“. При описание на особените белези на телефона било вписано, че „е с протектор“. С протокол за сервиз №502114473 от 01.07.2020г била вписана забележка при приемане от централен сервиз –„драскотини, крив“. В графата „забележки“ било вписано, че гаранцията е анулирана, поради наличие на крив корпус на устройството вследствие неправилна експлоатация от страна на клиента (удари, силен натиск). Описана била цената за смяна на дисплей модул -1***3 лева.

В момента на проверката апаратът се намирал в магазина, където 2 потребителят отказвал да го приеме.

На 18.09.2020г търговецът „ТТ....Б....“ ЕАД изпратил документи на официалния сайт на КЗП–Бургас, към които имало приложени снимки на апарата, от които явствало че телефонът е с крив корпус. Това не съответствало на вида, в който е било прието устройството за рекламация и на описанието при приема в протокола на 24.0***.2020г –„с протектор“.

Видно от документа за прием на устройството, телефонът бил приет без описания дефект от документа, с който е приет в централния сервиз.

За проверката били съставен констативен протокол №К-2***97351 от 04.09.2020г (лист 22-25 от делото).

Свидетелката Н.П. на длъжност инспектор в КЗП-Бургас счела, че „ТТ....Б....“ ЕАД е нарушило нормата на чл.113 ал.4 от ЗЗП и на 07.10.2020г в присъствието на свидетеля Г. съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение №К-004***747 (лист 10-12 от делото). Актът бил съставен в присъствието на упълномощено от жалбоподателя лице. Последното подписало акта без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

На 02.04.2021г като взел предвид акта и останалите писмени доказателства събрани в административнонаказателната преписка административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление. В него при пълно идентичност с описаната в акта фактология и при същата правна квалификация на деянието, на основание чл.222а от ЗЗП на жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

Същата фактическа обстановка се установи и от показанията на разпитаните свидетели П. и Г., които съдът кредитира като безпристрастни.

Горната фактическа обстановка де доказа по несъмнен начин от гласните и писмените доказателства по делото.

Като актът, така и наказателното постановление са издадени от надлежни органи и в кръга на тяхната компетентност по аргумент на Заповед 3

№5***3 ЛС от 01.07.201***г (лист 15 от делото) и Заповед №***75 от 21.08.2019г (лист 1*** от делото), и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът не приема направените възражения, че не е посочена дата на извършване на нарушението. Видно от описаната фактическа обстановка потребителският сигнал е постъпили в КЗП–Бургас на 03.09.2020г, а проверката и констатацията на нарушението е осъществено от инспекторите на КЗП на 04.09.2020г очевидно, че АНО на тази дата му е станал известен извършителят и е възприел нарушението. Освен това точно е описано и мястото където е извършено нарушението–офисът на ТТ....Б.... в г.Бургас, ул.Янко Комитов „ №***. Подробно е описано и самото нарушение съгласно изискванията на чл.42 т.4 и чл.57 т.5 от ЗАНН.

Нормата на чл.113 ал.4 от ЗЗП гласи:“ Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба е безплатно за потребителя. Той не дължи разходи за експедиране на стоката или за материали и труд свързани с ремонта й и не требва да понася значителни неудобства.“ Очевидно обвинението е по второто изречение на тази норма.

Описанието на деянието в наказателното постановление не внася яснота относно фактическия състав на нарушението, за да се ангажира отговорността на жалбоподателя на посоченото правно основание Актосъставителят и АНО не са посочили дали в периода от 24.0***.2020г до 01.07.2020г, когато телефонът се е намирал в сервиза потребителят е понесъл значителни неудобства, които са били причинени от търговеца. Неизлагането на тези факти сочи, че не е реализирана отговорността на дружеството.

Нормата на чл.113 ал.4 от ЗЗП налага наличието на кумулативни предпоставки, които в процесния казус не са налице. Нито в АУАН, нито в НП се сочи в какво се изразява причиненото на потребителя неудобство, каквото е изискването на нарушената норма, което накърнява правото на защита на жалбоподателя и е довело до неправилно приложение на материалния закон. Не на последно място следва да се посочи, че съдът счита, че с поведението си жалбоподателят евентуално е извършил нарушение на чл.127 ал.1 ЗЗП, доколкото след като потребителят се е оплакал от огъване на корпуса (т.е може да се приеме, че е предявил нова рекламация), то дружеството е следвало да я приеме и да я впише в съответния регистър– 4 нещо, което последното не е сторило. Доколкото обаче мобилният оператор не е санкциониран за това си поведение, съдът не следва да го обсъжда.

От 01.01.2021г в ДВ бр.23 нормата на чл.113 ЗЗП е отменена и в това положение съдът е пред алтернативата на чл.3 ал.2 ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни наказателни разпоредби прилага се тази от тях, която е най-благоприятна. В конкретния случай отмяната на чл.113 от ЗЗП е най-благоприятен закон и това налага отмяната на НП.

Мотивиран от горното и на основание чл.***3 ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление №4***747/02.04.2021г. на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище в гр.Бургас към Главна дирекция “Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, упълномощен със Заповед №***75/21.08.2019г. от Председателя на КЗП, с което на „ТТ....Б....“ ЕАД с ЕИК ******** със седалище в гр.София и адрес на управление район М...... Бизнес Парк София, сграда *** представлявано от Д.К. и М.С. чрез пълномощника адв.С.К. за нарушение на чл.113 ал.4 (отм.) от Закона за защита на потребителя (ЗЗП) и на основание чл.222а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер от 500 (петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен

Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните. съд –

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5