Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 264 от 29.09.2023, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Гражданско дело 534/2022
Вид
Решение № 264
Подписан
29.09.2023
В сила
22.05.2025
Състав
Стефан Марков Стойков

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Костинброд, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20221850100534 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – „Е.“ АД, ЕИК, ****, селище/адрес на управление: гр. С.“ № 90, ет. 2, офис 1, представляван от А.Д., с упълномощен представител – адвокат Т. И. от САК, с която на основание чл. 2б от ЗОДОВ иска осъждане на ответника С. районен съд, Булстат ****, със седалище: гр. С. № 23 да му заплати сумата от общата сума от 6 222.34 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие нарушение на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок на ч.гр.д. № 66334/2019 г. по описа на ответника.

Претендира и сумата от 1 289.13 лева, представляваща лихва за забава за периода от 07.03.2020 г. до датата на завеждане на иска – 16.05.2022 г.

Претендира и законна лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане.

Твърди, че по негово заявление, подадено на 19.11.2019 г., при ответника е образувано ч.гр.д. № 66334/2019 г., заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като заповедта е връчена по реда на чл. 50 от ГПК и след като не е подадено възражение е влязла в сила на 06.03.2020 г.

Твърди, че изпълнителен лист по заповедта е издаден едва на 17.06.2021 г., като в периода 18.01.2020 г. – 26.05.2021 г. в деловодство на ответника му е съобщавано, че делото е на доклад при съдията като на втората дата е подал жалба за бавност, но делото не е било изпратено на СГС.

Твърди, че в хода на изпълнителното производство, образувано по издадени я ИЛ е констатирано, че длъжника не притежава имущество, че е напуснал адреса си, както и че 1 има публични задължения в размер на 59 000 лева.

Твърди, че е отхвърлено подаденото на 04.10.2021 г. заявление до МП по реда на глава 3А от ЗСВ, като това се е случило двукратно – на 07.03.2022 г., и на 25.03.2022 г., и му е указана възможността за предявяване на иск.

Твърди, че са му причинени имуществени вреди в размер на претендираните със заявлението суми, в което число сумата от 3 296.60 лева за доставени стоки на третото лице, срещу което е заповедта и ИЛ, сумата от 2 137.07 мораторна неустойка по договор за доставка, както и за разноски по заповедното п-во в размер на 108.67 лева, както и адвокатско възнаграждение по договор от 04.08.2021 г.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощения представите, който поддържа предявената претенция. Претендира разноски. Представя списък.

В срока за отговор ответникът подава такъв, като твърди недопустимост на иска, поради просрочено осъществяване на процедурата по Глава 3А от ЗСВ. Оспорва предявения иск. Твърди липса на причинна връзка между вредите и поведението на съда при разглеждане на делото. Твърди, че отговорно за вредите е трето лице, срещу което е заповедта и ИЛ, като и в момента това лице е вписано като действащ търговец. Изтъква, че липсата на плащания по изпълнително производство е поради липса на имущество, а не заради поведението на съда., като навежда довод, че публичните задължения са от 2016 г.

Оспорва искането да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, направено в изпълнителното дело. Твърди, че производството пред СРС е приключило в разумен срок от 4 месеца и 10 дни.

В съдебно заседанение ответникът не изпраща представител. Писмено е поскал гледане на делото в негово отсъствие. Претендира разноски. Не представя списък.

Костинбродският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим.

Не може да бъде споделено становището на ответника за недопустимост поради липса на процедурата глава 3а от ЗСВ.

Такава процедура е проведена, като е завършила с отказ и ищецът е уведомен за изчерпване на процедурата. Само за пълнота, но без значение за настоящото произнасяне е становището на съда, че заявлението в тази процедура е следвало да бъде прието за разглеждане, но не е направено поради извод, че заповедното производство е приключило в влизане в сила на заповедта, а не с издаването на ИЛ, поради което е счетено, че заявлението за тази процедура е подадено извън шестмесечния срок от приключване на делото. В тази насока според настоящия съд това заявление не е просрочено, след като целта на заповедното п-во, каквото се е развило пред ответника и за което се отнася оплакването за забавяне е именно издаване на ИЛ за да осъществи правата си кредитора. Факт е че заповедта е влязла в сила още през 2019 г., но това не означава приключване на 2 производството, целта на което е именно снабдяване с изпълнителен лист и в този смисъл издаването на такъв на 17.06.2021 г. е момента, в който е изпълнена целта на производството, макар че практически е налице възможност за обжалване на разпореждането за издаване на ИЛ от длъжника/ответника при условията на чл. 407, ал. 1 от ГПК. Поради това настоящия съд намира, че заповедното производство е приключило с издаване на ИЛ, като за ищеца е била налице възможност да обжалва отказа на М-во на правосъдието да разгледа заявлението по глава 3а от ЗСВ.

По същество е неоснователен, след като не бе доказано настъпване на вреди от забавеното разглеждане на делото пред СРС

Без съмнение се установи, че такова забавяне е налице, след като заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК от ищеца е постъпило при ответника на 19.11.2019 г., като е образувано ч.гр.д. № 66334/2019 г. по описа на СРС. Заявлението е уважено изцяло, като на 12.12.2019 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на ищеца и срещу длъжника „Скиптър Ауто 2014“ ЕООД, като на последния е разпоредено да заплати на ищеца сумата от 3 296.60 лева главница – незаплатена продажна цена по договор за доставка и доставени стоки, сумата от 2 137.07 лева – неустойка за определен период и сумата от 108.67 лева за разноски по делото.

Налице са данни за залепване на уведомление по реда на чл. 50 от ГПК на 21.02.2020 г., вероятно по ал. 4 от тази разпоредба, но остава неизвестно дали съобщението е прието за редовно връчено на основание тази разпоредба или на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК, след като е налице съобщение върнато в цялост от същата дата с отбелязване, че на адреса на длъжника не е открито лице, на което да се връчи заповедта, както и информация с идентифициран източник, че няма такава фирма на адреса.

Налице е отбелязване върху заповедта, че е влязла в сила на 06.04.2020 г., но настоящия съд не може да определи по какъв ред е определена тази дата, което е без значение.

Налице е забавяне именно от момента на влизане в сила на заповедта на цитираната дата до момента на издаване на ИЛ на 17.06.2021 г., което конкретно е по повод изрична молба от 26.05.2021 г. на заявителя по цитираното заповедно производство. Изпълнителния лист е получен на 18.06.2021 г., което е отбелязано на заповедта.

По образуваното изпълнително производство № 20218380409626 на ЧСИ № 838 с район на действие СГС, са събрани доказателства, че „Скиптър Ауто 2014“ ЕООД не е обявено в несъстоятелност, както и че има изпълнително производство от публичен изпълнител при НАП за сума от 59 000 лева, което производство е с номер от 2016 г., без да има данни за събрани суми.

При тези факти, установени по несъмнен и безпротиворечив начин съдът намира, че няма вреди, настъпили за ищеца вследствие забавянето на производството, каквото е налице за срок от една година и два месеца – периода от влизане в сила на заповедта до издаването 3 на ИЛ.

Неоснователен е довода на ищеца, че несъбирането на присъдените суми по цитираното изпълнително производство са настъпили от забавеното издаване на ИЛ.

Неудовлетворяването на кредитора по това изп.д. е поради неоткриване имущество на длъжника в хода на изпълнителното производство, като напълно може да бъде споделено становището на ответника, че този длъжник е с публични задължения към държавата и то в значителен размер, от момент доста предхождащ издаването на заповедта и въобще осъществените търговски отношения с ищеца, тоест може да се предполага, че този длъжник осъществява търговска дейност, трупайки задължения без да притежава имущество или да е налице друг начин за удовлетворяване на неговите кредитори, в каквато насока следва да се счита за разумно внимателно да се преценяват лицата, с които търговците влизат в отношения при осъществяване на дейността си.

Тоест липсата на имущество, към което да се насочи изпълнението не се дължи на забавяне на производството пред ответника по делото, поради което следва да бъде отхвърлена претенцията с правно основание ЗОДОВ.

Предвид изхода от делото не следва да се присъждат разноски на ищеца, а така също и на ответника, доколкото от страна на упълномощения представител е направено формално искане в такава насока без никаква конкретизация и списък.

Предвид всичко изложено съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, ПРЕДЯВЕН ОТ ИЩЕЦА - „Е.“ АД, ЕИК, ****, селище/адрес на управление: гр. С.“ № 90, ет. 2, офис 1, представляван от А.Д., с упълномощен представител – адвокат Т. И. от САК, ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА - С. районен съд, ЕИК BG****, със седалище: гр. С. № 23 да му заплати общата сума от 6 222.34 /шест хиляди двеста двадесет и два лева и тридесет и четири стотинки/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на ч.гр.д. № 66334/2019 г. по описа на СРС в разумен срок, както и иска за заплащане на сумата от 1 289.13 /хиляда двеста осемдесет и девет лева и тринадесет стотинки/ лева, представляваща лихва за забава за периода от 07.03.2020 г. до датата на завеждане на иска – 16.05.2022 г., както и за заплащане на законна лихва от завеждане на иска – 16.05.2022 г., до окончателното изплащане..

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНИЯТА НА ИЩЕЦА - „Е.“ АД, ЕИК, **** И ОТВЕТНИКА С. районен съд, ЕИК BG**** за присъждане на разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

4

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________

5