Определение № 1708 от 04.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1708 гр. София, 04.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20248002103518 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Н. Т. И., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. В. Г. срещу решение № 350/28.03.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 3671/2021 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение, като са потвърдени първоинстанционните решение от 06.07.2021 г. и решение от 09.06.2023 г. (първото допълнено с второто по реда на чл. 250 от ГПК) по гр. дело № 3010/2018 г. на Софийския градски съд (СГС), са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Н. С. Г. обективно съединени искове, както следва: главни искове с посочено правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД (преквалифицирани от САС по чл. 40 от ЗЗД) за прогласяване нищожност (недействителност) на договор за покупко-продажба на жилище с идентификатор *.*.*.*.*, находящо се в [населено място], [улица], на партерния етаж на сграда № 2, ведно с принадлежащите му 1/6 идеална част от общите части на сградата и от дворното място, обективиран в нотариален акт № 28/11.08.2017 г., том I, рег. № 806, дело № 28/2017 г. на нотариус с рег. № *, и на договор за покупко-продажба на апартамент № 36 с идентификатор *.*.*.*.*, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 4, ведно с принадлежащите му зимнично помещение и 2.471 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, обективиран в нотариален акт № 29/16.08.2017 г., том I. peг. № 825, дело № 29/2017 г. на нотариус с рег. № *, поради противоречие с добрите нрави (като сключени във вреда на представлявания); евентуални искове с посочено правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД (преквалифицирани от САС по чл.

26, ал. 2, във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД) за прогласяване нищожност на същите два договора за покупко-продажба, като привидни, прикриващи дарения; евентуални искове с правно 1 основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на същите два договора за покупко-продажба, като сключени при крайна нужда и явно неизгодни условия; и евентуални искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на същите два договора за покупко-продажба, поради неизпълнение; в тежест на касатора са възложени разноските за първоинстанционното и за въззивното производство по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора Н. И., също чрез адв. Г., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, са формулирани следните материалноправни въпроси по тълкуването и приложението на чл. 40 от ЗЗД: 1) при извършване на нотариална сделка от пълномощник, при нарушаване на изрично уговорени права в пълномощното на упълномощеното лице – да продаде, да открие банкова сметка, да даде съгласие продажната цена да се преведе по банкова сметка на упълномощителя-продавач, следва ли да се приеме извършената сделка за увреждаща интереса на упълномощителя, респективно наследниците му; 2) при извършване на сделка от упълномощено лице, при договорена многократно по-ниска цена от цената, на която упълномощителят-продавач е обявил имота за продажба в агенция за недвижими имоти, следва ли да се приеме извършената сделка за увреждаща интереса на упълномощителя, респективно наследниците му; и 3) при извършване на сделка от упълномощено лице за многократно по-ниски цени на имотите, по данъчна оценка и по пазарната им стойност, следва ли да се приеме, че същото е увредило интереса на продавача и наследниците му, и съответно нотариалните актове се считат за нищожни. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че по тези въпроси въззивният съд се произнесъл в противоречие с тълкувателно решение (ТР) № 5/2014 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 1444/04.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999 г. на V-то гр. отд. на ВКС, решение № 160/14.03.2006 г. по гр. д. № 325/2004 г. на II-ро гр. отд. на ВКС и решение № 597/28.05.2008 г. по гр. д. № 2365/2007 г. на I-во гр. отд. на ВКС. Касаторът сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, но без да излага съображения в тази насока.

Насрещната страна – ответницата Н. Г., чрез процесуалния си пълномощник адв. Р. К., в отговора на касационната жалба поддържа становище, че не са налице наведените от жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

По наведените от страна на касатора основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното:

В мотивите към обжалваното въззивно решение апелативният съд е изложил подробни съображения за неоснователност на всички предявени от жалбоподателя обективно 2 съединени искове по делото.

При извършената служебна преценка настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от ГПК – за служебно допускане на касационното обжалване – поради вероятна нищожност или вероятна недопустимост на въззивното решение. Не е налице и бланкетно сочената от страна на касатора, очевидна неправилност на същото, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, тъй като от самото съдържание (текста) на обжалваното решение не се установява апелативният съд да е приложил отменен или несъществуващ закон, да е тълкувал и приложил правна норма в смисъл противоположен на действителното й съдържание, да е допуснал грубо нарушение на основни съдопроизводствени правила или да е достигнал до изводи, които да са в явно и грубо противоречие с правилата на формалната логика; сам касаторът не сочи такива очевидни и особено тежки пороци на решението на САС.

Както вече беше посочено, формулираните в изложението на жалбоподателя материалноправни въпроси са такива по тълкуването и приложението на чл. 40 от ЗЗД.

Обобщени, уточнени и конкретизирани (съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), тези три въпроса се свеждат до материалноправния въпрос относно обективния елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД – увреждането на интересите на представляваната по договора страна и проявните форми на това увреждане. Тези въпроси не са включени в предмета на материалноправния спор по никой от предявените по делото евентуални искове по чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, по чл. 33, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, респ. – въпросите са и без никакво значение за изхода на делото по тези искове, поради което по отношение на тях въпросите не удовлетворяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска по тези искове (т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).

За да отхвърли исковете по чл. 40 от ЗЗД (квалифицирани от първата инстанция по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД), при обсъждане на доказателствата по делото, въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства, релевантни за тези искове:

С пълномощно от 31.07.2017 г., чието съдържание и подпис са нотариално заверени на същата дата със заверки, съответно № 758 и № 759 от нотариус с peг. № *, Т. Н. И. е упълномощил А. Н. А. да го представлява пред съответния нотариус, като продаде от негово име на когото намери за добре и при цена и условия, каквито намери за добре, неговия собствен имот – процесното жилище с идентификатор *.*.*.*.* в [населено място], [улица], като изрази съгласие за продажбата вместо него и да подписва нотариалния акт. С пълномощното, във връзка с продажбата са предоставени следните права на А. А. да представлява Т. И.: да води преговори за продажбата, да подписва предварителни договори, да получава съответното капаро, да открива на негово име и за негова сметка банкови сметки, в която банка намери за добре, да изрази съгласие за превод на цената по негова сметка, която намери за добре, да внася и тегли неограничено суми в левове или друга валута от банковите му сметки, да го представлява пред всички институции, като подписва от негово име всички необходими книжа, да получава всички необходими документи, да заплаща необходимите данъци и такси, и да преупълномощава и трети лица с учредените 3 права или част от тях по нейна преценка. Посочено е още, че пълномощното следва да се тълкува разширително в полза на упълномощеното лице.

С нотариалния акт № 28/11.08.2017 г., том I, рег. № 806, дело № 28/2017 г. на нотариус с рег.

№ *, на 11.08.2017 г. Т. И., действащ чрез своя пълномощник А. А., е продал на ответницата Н. Г. процесното жилище с идентификатор *.*.*.*.* в [населено място], [улица], за цена от 4 000 лв., за която сума е посочено в нотариалния акт, че продавачът, действащ чрез своя пълномощник, я е получил в брой от купувача преди подписването на нотариалния акт.

Съгласно удостоверение за данъчна оценка с изх. № 7219016276/22.02.2018 г., данъчната оценка към този момент на процесното жилище с идентификатор *.*.*.*.*, е в размер 8 783.40 лв. От приетото по делото заключение на съдебно-оценителната експертиза (СОЕ), въззивният съд е установил, че пазарната цена към месец юни 2020 г. на същото процесно жилище с идентификатор *.*.*.*.*, е в размер 61 400 лв., а към момента на продажбата му през 2017 г., според вещото лице, пазарната цена на имота е била между 6 и 15 % по-ниска.

От удостоверение, издадено на 13.02.2020 г. от управителя на „7 имоти“ ЕООД, апелативният съд е установил, че на агенцията е било възложено от Т. И. в средата на 2017 г. да обяви за продажба процесното жилище с идентификатор *.*.*.*.* в [населено място], [улица], за цена от 21 000 евро. От справка № 11968/24.01.2020 г., издадена от БНБ, съдът е установил, че за Т. И., за периода 31.10.2016 г. - 24.01.2020 г. липсват данни за налични банкови сметки и за банков сейф.

Въззивният съд е установил още, че с друго пълномощно от 31.07.2017 г., чието съдържание и подпис са нотариално заверени на същата дата със заверки, съответно № 756 и № 757 от нотариус с peг. № *, Т. И. е упълномощил А. А. да го представлява пред съответния нотариус, като продаде от негово име и за негова сметка на ответницата Н. Г. другия негов собствен имот – процесния апартамент № 36 с идентификатор *.*.*.*.* в [населено място], [жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 4, за сума не по-голяма от 5 000 лв., като изрази съгласие за продажбата вместо него и да подписва нотариалния акт. Със същото пълномощно, във връзка с продажбата са предоставени права на А. А. да представлява Т. И. пред всички институции, като подписва от негово име всички необходими книжа, да получава всички необходими документи, да заплаща необходимите данъци и такси, и да преупълномощава и трети лица с учредените права или част от тях по нейна преценка. Посочено е още, че пълномощното следва да се тълкува разширително в полза на упълномощеното лице.

Съдът е установил и че с нотариалния акт № 29/16.08.2017 г., том I. peг. № 825, дело № 29/2017 г. на нотариус с рег. № *, на 16.08.2017 г. Т. И., действащ чрез своя пълномощник А.

А., е продал на ответницата Н. Г. процесния апартамент № 36 с идентификатор *.*.*.*.* в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет. 4, за цена от 5 000 лв.

Съгласно удостоверение за данъчна оценка с изх. № 7219016277/22.02.2018 г., данъчната оценка към този момент на процесния апартамент № 36 с идентификатор *.*.*.*.*, е в размер 51 807.90 лв. От заключението на СОЕ въззивният съд е установил, че пазарната цена към месец юни 2020 г. на същия процесен апартамент № 36 с идентификатор *.*.*.*.*, е в размер 150 800 лв., а към момента на продажбата му през 2017 г., според вещото лице, пазарната цена и на този процесен имот е била между 6 и 15 % по-ниска.