Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21406 от 24.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2153/2025
Вид
Решение № 21406
Подписан
24.11.2025
В сила
16.12.2025
Състав
ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.87, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.55, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, т.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 21406 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.А като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110102153 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на от Ц. М. К., с която се иска ответникът А. Н. Х. да бъде осъден на основание чл.87 ЗЗД, вр. чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД да й върне сумата от 2550 лева, платена по договор от 21.10.2024г. за предоставяне на къща за отдих за периода 29.12.2024г. – 01.01.2025г. в село Боженци, развален на 28.12.2024г., поради невъзможност да бъде изпълнен с оглед липсата на електрозахранване в село Боженци. При условията на евентуалност е предявен иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за връщане на сумата като получена без основание.

Ищцата излага, че през м. октомври 2024г. направила резервация за „Стефанина къща“, с. Боженци по телефона, като комуникирала с лицето ==.

Не получила информация за условията на резервацията и нейната анулация.

Ответникът бил посочен като стопанисващ на посоченото място за настаняване в Регистър на категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения при Министерство на туризма. На 21.10.2024г. заплатила капаро в размер на 1275 лева по банкова сметка на ответника А. Н.

Х., с IBAN ==, за уговореното настаняване в периода 29.12.2024г. – 01.01.2025г., като съобразно указанията на == като основание посочила „вътрешен превод“. На 03.12.2024г. извършила второ плащане в размер на 1

1275 лева по същата сметка и със същото основание. На 28.12.2024г. получила обаждане от ==, която я уведомила, че поради липса на електрозахранване в района и липса на условия за настаняване в къщата, резервацията следвало да бъде анулирана. Очаквала да й бъде възстановена сумата. На 29.12.2024г. получила съобщение във вайбър от собственичката на „Стефанина къща“, с което я уведомила, че резервацията остава, тъй като електрозахранването било възстановено, както и че няма да й възстанови платената сума за настаняване.

Ищцата и другите хора, с които трябвало да осъществи пътуването, нямали готовност да пътуват с оглед тяхното разбиране, че резервацията е отменена.

На 06.01.2025г. изпратила покана по имейл за връщане на платената от нея сума поради анулация на резервацията с оглед липса на ток. Била уведомена, че тъй като е направила отказ от услугата, то сумата нямало да й бъде възстановена. Настаняването им следвало да се осъществи на 29.12.2024г., като към тази дата вече е имало електрозахранване в къщата, същата е била отоплена и укрА.а. Моли да бъде осъден ответника да заплати на ищцата преведената от нея сума за резервацията с оглед развалянето на договора.

Намира, че с оглед качеството й потребител, липсата на информация относно условията за анулация на резервацията и отказът за възстановяване на сумата представлява неравноправна клауза и нарушава изискването за добросъвестност. Счита, че са били налице форсмажорни обстоятелства, поради което договорът не е можел да бъде изпълнен съобразно уговореното.

При условията на евентуалност моли ответникът да бъде осъден да върне сумата, която е получил по личната си сметка, без наличие на правно основание за това.

Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове. Възразява, че не е налице основание за възстановяване на сумите. Сочи, че ищцата не се е възползвала от заплатената услуга, но това не водело до задължение за възстановяване на сумата. Сочи, че изявление за канселиране на резервацията е направено едва на 29.12.2024г., което бил и първия ден от настаняването.

Оспорва, че ==, с която ищцата е комуникирала, не се намирала в трудово правоотношение със „Стефанина къща“ като нямала правомощия да канселира резервации. Единствено имала задължение да комуникира с гостите преди настаняването и да ги посрещне в къщата, което правела като лична услуга към собственика на къщата = Н.а. Сочи, че условията на резервацията 2 били налични на букинг.ком, като общите условия за резервацията били разяснени на ищцата. Сочи, че нямало краен час за настаняване на гостите, като в деня,в който е следвало да се настанят – 29.12.2024г. имало електрозахранване в имота. Къщата разполагала и с генератор за ток, поради което съображенията на ищцата и компанията й, че къщата няма да е отоплена, не били основателни. Действително електрозахранване липсвало в рамките на 4 дни, като == поддържала връзка с гостите и ги уведомила, когато било възстановено електрозахранването.

„Стефанина къща“ била реализирала разходи, за да подготви къщата за посрещане на гостите, като била изчистена, подредена и укрА.а, както и отоплена. Ищцата необосновано вменявала вина на ответника за отказа си да пътува и да осъществи настаняването. == предложила възстановяване на 850 лева от платената сума.

Ищцата твърдяла, че се е отказала от договора още на 28.12.2024г. като към този момент още нямало как да знае дали ще има ток в къщата на следващия ден или не. Ответникът не бил търговец, поради което облигационните отношения с него не попадали в обхвата на ЗЗП. Не било вярно, че договорът бил развален устно, тъй като ищцата не е комуникирала с ответника. От посочената банкова сметка ответникът извършвал разплащания във връзка поддържането на къщата за настаняване.

Ответникът е направил искане да бъде отменен ходът по същество, тъй като е узнал за доказателство – подадена от ищцата жалба до КЗП, Област Габрово, с която щяло да се установи относимо към спора обстоятелство – дали ищцата е отправила изявление за разваляне на договора. Ответникът е взел становище, че искането е неоснователно.

Съдът намира, че не следва да бъде отменян хода по същество, тъй като намира, че събирането на исканото доказателство не е необходимо, доколкото за това обстоятелство са допуснати и събрани други доказателства.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че между тях е бил сключен устен договор за предоставяне на хотелски услуги за периода 29.12.2024г. – 01.01.2025г. на стойност 2550 лева, като ответникът се задължил да предостави на ищцата, действаща за себе си и 3 от името на ползващите се от договора лица, настаняване в къща за гости „Стефанина къща“ в с. Боженци, общ. Габрово, за посочения период.

Договорът е сключен устно и същият е потвърден с извършеното плащане по посочения от доставчика на услугата начин, като същият не е представил доказателства по делото за специални условия за разваляне на договора и отмяна на резервацията. Видно от представено извлечение от Регистър на категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения къща за гости „Стефанина къща“ е вписана въз основа на удостоверение за категоризация Г1-ИЛЖ-8ИН-10 със собственик === и стопанисващ А. Н. =.

Представени са по делото два броя платежни нареждания – от 21.10.2024г.

23:38ч. за сумата от 1275 лева, както и от 03.12.2024г. 19:34ч. отново за сумата от 1275 лева, поради което съдът приема за установено, че ищцата е заплатила изцяло уговорената между страните цена за настаняването в посочения период. Между страните не се спори, че сумите са заплатени в изпълнение на задължението на гостите за заплащане за договорения престой в къщата за периода 29.12.2024г.- 01.01.2025г., въпреки че липсва изрично отбелязване при извършване на превода, а е вписано „вътрешен превод“. Установява се и от представените по делото договор и удостоверение за регистрация, че А. Х. е упълномощен да получава плащания във връзка с къща за гости „Стефанина къща“. Страните не оспорват, че представените преписи от проведена електронна кореспонденция се е осъществила между посочените лица, поради което и съдът ще цени същата като достоверна и автентична. Видно от приложеното съобщение сумата е платена съобразно указанията, които са включвали и основанието – „вътрешен превод“. Полученото плащане се установява от представеното от ответника извлечение по банковата сметка.

По делото са изслушани свидетелите ==, ==, == и ==. Свидетелите == и == са разказали при какви обстоятелства е била направена резервацията, като ищцата е осъществила комуникацията, а всички е следвало да се ползват от уговорената услуга срещу уговорената цена, която е било възложено на Ц. да заплати. Комуникацията във връзка с резервацията за „Стефанина къща“ била проведена с ==, която отговаряла и на телефона, посочен за контакт с мястото за настаняване и за тях тя била лицето, което представлява къщата.

Била платена уговорената сума и резервацията потвърдена. Ц. поддържала връзка с ==, тъй като на 25.12.2024г. било обявено бедствено положение в средна България и било прекъснато електрозахранването. = споделила, че 4 няма ток, нямало нормална проходимост на пътищата. Между Коледа и датата на настаняването се чували с = всеки ден, като на 28.12.2024г. около 16ч. тя се обадила на Ц. и казала, че все още няма ток и при тези условия няма как да бъде изпълнена резервацията. Предложила им да бъде възстановена сумата или преместена резервацията за други дати, а те предпочели първото. При резервирането на къщата било съобразено, че част от ползващите се от нея ще работят дистанционно на 30.12.2024г. и 31.12.2024г. На следващия ден 29.12.2024г. късния следобед около 17.30ч. отново се обадила = и съобщила, че вече има ток и могат да отидат да се настанят. Те отказали, тъй като вече било твърде късно да се организират да пътуват в този ден, трябвало да пътуват от София до Боженци, а не било възможно пътуване на следващия ден поради служебните ангажименти на част от ползващите се от резервацията.

След това за първи път се свързала с тях ответницата =, която казала, че е собственик на къщата и резервацията не може да бъде отменена.

Свидетелката == излага събитията във връзка с решението за резервацията, нейното осъществяване и събитията във връзка с отмяната й и причините за това, които напълно кореспондират с показанията на свидетелката И.а.

Допълва, че при предишно тяхно посещение в „Стефанина къща“ настаняването е било около обяд, ранния следобед – 14ч.

Съдът намира, че показанията на свидетеля == са вътрешно противоречиви – от една страна твърди, че е спал в къщата още от 26.12.2024г. до 30.12.2024г., а от друга сочи, че е започнал да отоплява къщата на 29.12.2024г., когато трябвало да пристигнат гостите. Твърди, че имало електрогенератор, който да захранва къщата, като въпреки липсата на електрозахранване в районът на населеното място, в къщата имало интернет и телевизия. От една страна казва, че пътят до центърът на селото бил почистен, но той сам почистил пътят до къщата от главния път, като не сочи да е разполагал със специална техника. Сочи, че == не работела за тях, но им правела услуги като това да почиства и подготвя къщата за гости и да ги посреща, което изпълнява всички действия във връзка с отдаването на къщата за настаняване. Същевременно същата разполагала с мобилен телефон, който бил посочен на визитките на „Стефанина къща“ като контакт с мястото за настаняване. С оглед изложеното съдът намира, че показанията на свидетелят не следва да се ценят, доколкото същите не са последователни и житейски обосновани, като не кореспондират и с останалите събрани по делото 5 доказателства – писмена комуникация между ищцата и == и ==, както и свидетелските показания на свидетелите ==. Показанията му си противоречат и с показанията на свидетеля ==. Същата е изложила, че с нея е водена комуникацията за процесната резервация, както и след спирането на тока в Боженци тя е разговаряла ежедневно с ищцата, в противоречие с неговите твърдения, че резервацията и комуникацията са осъществени от съпругата му =. В показанията на свидетелката = също са налице вътрешни противоречия – сочи, че свидетелят = отишъл в къщата на 26.12.2024г., за да изчисти снега и да запали печките. Едновременно е посочила, че те са газови, както и че той е започнал да подрежда дърва, не става ясно защо, тъй като не се твърди да има камина или друго отоплително тяло, което работи на дърва. Имало 4 броя газови печки, а къщата имала 5 стаи. Отоплявала се по принцип с климатик и конвектори на ток. Не знаела някой да е казвал на гостите, че къщата разполага с газови печки и генератор и не била зависима от електрозахранването. Не била казвала какви са й пълномощията на ищцата, но нямала право да отменя резервации. На 29.12.2024г. се била обадила на ищцата да им каже, че къщата е готова, като им предложила вариант да дойдат тогава, да дойдат на следващия ден или да променят датите на резервацията.