Решение № 40 от 26.03.2026, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Административно наказателно дело 260/2025
- Вид
- Решение № 40
- Подписан
- 26.03.2026
- В сила
- 08.10.2026
- Състав
- Светослав Николаев Николов
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 128, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 270 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 40 гр. К., 26.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно наказателно дело № 20251850200260 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по жалба от „С.Е.“ ЕООД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр. К., представлявано от С.Т., чрез адв. К. А.
– АК – Х., против наказателно постановление № 23–2500481/03.11.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ , на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева, за извършено нарушение на чл. 128, т. 1 от КТ.
Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени същото изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, с изложени подробни аргументи в тази насока.
В проведено открито съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят се представлява от адв. К. А. – АК – Х., която моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като се съобрази с доводите посочени в жалбата. Претендира и разноски.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание пред 1 настоящата инстанция се представлява от Е.А. – началник на отдел „Административно, информационно и правно осигуряване“ при ДИТ – С. област, която моли съдът да потвърди атакуваното наказателно постановление. Претендира и разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Свидетелят Т. Д. С., на 08.07.2022 г., е сключил трудов договор с жалбоподателя, като е бил назначен на длъжност „куриер“, с място на работа гр. С., на не пълно работно време – 4 часа и основно трудово възнаграждение от 355 лева.
Към месец октомври 2024г., същият все още е бил служител при жалбоподателят, като е полагал труд в офис на жалбоподателя, който е находящ се в гр. Б.. На 01.10.24 г., свидетелят е подал заявление за ползване на неплатен отпуск в размер на 21 дни през месец октомври, което искане е било одобрено със заповед №901/01.10.2024 г. на неговият работодател.
Свидетелят С. за времето, в което е бил служител при жалбоподателят е ползвал наред с посочения по горе неплатен отпуск още 18 пъти неплатен отпуск, с различна продължителност.
Задълженията на служителят са били да доставя пратки на клиенти.
Създадената организация в съответния офис, към който е работел служителят е била такава, че всеки служител имал техническо средство „таблет“, в което със свой личен профил с парола, влизал при започване на работния ден в профила си, където отчитал извършените от негова страна действия през деня.
За процесния период 01.10.24 г. до 31.10.24 г., свидетелят С. макар и формално да е бил в неплатен отпуск, е бил фактически на работа, като извършените от неговата страна действия/обработване на пратки/ са били отчетени в съответната система на Еконт. В съответната система са отразени съответните номера на пратки, служителят, денят и годината на извършените действия.
Работодателят на свид. С., а именно жалбоподателят по делото, за съответния месец въпреки положения труд от свидетеля С., му начислил по ведомост сума в размер на 20, 43 лева, за един отработен ден.
2
На 06.02.2025 г., свид. Д. Й., гл. инспектор при ДИТ С. област, заедно със свид. К. К., извършили проверка на място по седалище на жалбоподателят в гр. К., като проверката е продължила по документи в периода от 04.03.2025г. до 03.09.2025г., в сградата на ДИТ С. област, гр. С..
В резултат на установеното по време на проверката е съставен приложения към делото Акт за установяване на административно нарушение № 23 - 2500481/03.09.2025 г., от К. К., инспектор при ДИТ С. област, за това, че жалбоподателят в качеството си на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ не е начислил в установените срокове във ведомост за заплати в пълен размер трудовото възнаграждение на лицето Т. Д. С. за положения от него труд през месец октомври 2024 г., който към онзи момент е заемал длъжността „куриер“.
От представената от жалбоподателя присъствена форма през октомври 2024 г. е отбелязано, че служителят С. е в неплатен отпуск, а именно 21 дни, от 01.10. до 31.10.24 г. От представената в хода на проверката платежна ведомост за м. октомври 2024 г. се е установило, че на същият е начислено трудово възнаграждение за 1 / един / работен ден, с което акосъставителят е счел, че е нарушена разпоредбата на чл. 128, т. 1 от КТ.
Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ издава наказателно постановление № 23 – 2500481/03.11.2025 г., с което на основание чл. чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 128, т. 1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на приобщените по делото свидетелските показания на свидетелите Д. Й., К.
К. и Т. С., които съдът кредитира в цялост като допустими, относими към предмета на делото. Съдът счита, че показанията на двамата свидетели Д. Й. и К. К., служители в ДИТ С. област, по своята същност се явяват логични, последователни и непротиворечиви с останалите доказателства по делото. С тях се установяват факти около извършената проверка, констатираното по време на нея, както и каква е била процедурата по установяването на фактическата обстановка от тяхна страна, за да се стигне до съставяне на АУАН против жалбоподателят.
3
С показанията на свид. С., съдът намира, че се установяват важни фактически обстоятелства около заеманата от негова страна длъжност, вменените му служебни задължения, престирания от негова страна труд за процесния период, както и това, че същият фактически е изпълнявал своите служебни задължения през месец октомври 2024г., въпреки, че се е водил, че е в неплатен отпуск.
Показанията на посочената група свидетели се подкрепя изцяло от приобщените по делото писмени доказателства, сред които са трудов договор на свид. Т. С., молби за отпуск, заповеди за разрешаване на отпуск, платежна ведомост за текущия месец, протокол от извършена проверка, длъжностни характеристики на актосъставителя и АНО, така и от приобщената по делото разпечатка от електронна система на „Еконт“, с което дружество се установи, че жалбоподателят е имал сключен договор по чл.22 от ЗПИУ за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна:
От приложените по делото доказателства е видно, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 14 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление, против акт подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
4
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН , като са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
И двата акта съдържат всички реквизити, посочени в нормите на чл.
42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния закон.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
По отношение материална законосъобразност наказателно постановление, съдът намира следното. на атакуваното
Съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно и целесъобразно, като по делото се установява, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си към държавата, произтичащи от Кодекса на труда.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 1 от КТ: „Работодателят е длъжен в установените срокове: 1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд“. Начинът, мястото и сроковете за изплащане на трудовите възнаграждения са посочени в разпоредбата на чл. 270 от КТ.
В случая от приложените по делото доказателства се установява, че свид. С. е подал молба за неплатен отпуск с дата 01.10.2024 г., като в приложената платежна ведомост се установява, че му е бил начислен 1 един работен ден и му е заплатена сумата от 20, 43 лева. А от събраните по делото доказателства се установява, че същият е бил на работа за целия месец октомври през 2024 г. в офис на „Еконт“ в гр. Б., стопанисван от жалбоподателя.
Дружеството е осъществило състава на нарушението по чл. 414, ал. 1 от КТ съгласно, който „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по - тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева“.
Административнонаказателната отговорност на едноличните търговци и 5 дружествата се търси по реда на чл. 83 от ЗАНН. Отговорността е свързана с неизпълнение задължения на юридическите лица и едноличните търговци към държавата или общините при осъществяване на тяхната дейност. При осъществяване на дейността си дружеството – жалбоподател не е изпълнило задължението си, произтичащо от чл. 128, т. 1 от КТ, заради което следва да понесе съответната санкция.
Относно твърдените обстоятелства от жалбоподателя, че в НП е описано грешно нарушение, а именно, че органът твърди, че за месец октомври 2024 г. на свид. С. изобщо не е начислено трудово възнаграждение е несъставомерно. В обжалваното НП е посочено, че е начислено трудово възнаграждение за 1 ден, а всъщност от събраните по делото доказателства се установява, че лицето е работило през целият месец в офис на „Еконт“ в гр. Б..
Следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав при цялостната проверка на обжалваното наказателно постановление не констатира твърдените от жалбоподателя за съществени нарушения на процесуалните правила, в това число, че жалбоподателят е в невъзможност да разбере в какво точно е обвинен.
Съдът намира, че от изложеното фактическо и правно обвинение, което се съдържа в НП по един ясен и недвусмислен начин може да се установи за какво точно поведение на жалбоподателя се търси отговорност.
Несъстоятелно се явява и възражението на защита, че приобщената по делото разпечатка от „Еконт Експрес“ АД за обработване на пратки, удостоверяваща полагането на труд на персонала, работещ в офисите на „Еконт“, не е годно доказателство. Съдът намира, че доказателствената стойност на справката/разпечатката от въпросната система е годна да установи фактически данни, които са относими към предмета на делото. Със справката се установят отработените дни на дадения служител, за който се установи, че е разполагат с личен профил и индивидуална парола, като извършените от негова страна действия в процесния период са оставили трайна следа в системата. Наред с това същата е съпоставена и с други документи на работодателя, включително с таблиците за явяване/неявяване, в които е било отбелязано ползване на неплатен отпуск. Наред с това по делото не са събрани доказателства, които да оборят конкретните констатации за трудова активност в установените периоди и последващата липса на 6 начисляване/изплащане, а са релевирани само възражения.