Решение № 1296 от 06.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1296 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Д. Гражданско дело № 20231100111511 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ .

ИЩЕЦЪТ, В. В. В., ЕГН ********** чрез адв. К. К. поддържа, че през 2015 г. е било образувано ДП №241/2015г. по описа на СО СГП, пр. пр. № 12796/2015г. по описа на СГП,по което е бил привлечен през 2019 год. като обвиняем, като на 29.07.2020г. в СРС е бил внесен обвинителен акт за това, че на 23.07.2015г. в гр. София, бул. ****, в сградата на хотел „Маринела“, в качеството си на работодател, по непредпазливост е причинил смъртта на И.Н.Г. – престъпление по чл.123, ал.1 от НК, както и че на 23.07.2015г. в гр. София в условията на продължавано престъпление – с шест деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени пред непродължавани периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явили от обективна и субективна страна продължение на предшестващите – сам е съставил неистински частни документи и ги у употребил, за да докаже, че съществува задължение да проведе начален, периодичен и извънреден инструктаж по отношение на И.Н.Г. и Г.И.Ц. – престъпление по чл.309, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Образувано е н.о.х.д. № 2757/2020г., 31 с-в по описа на СРС като в хода на съдебното производство, поради изтичането на предвидения в закона абсолютен давностен срок с определение от 17.02.2023 г. на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК е прекратено производството по повдигнатото обвинение по чл.309, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.

Оправдан е по обвинението по чл.123,ал.1 НК с присъда по горното дело влязла в сила на 05.05.2023 год.

1

Твърди, че повдигнатото незаконно обвинение за престъпление по чл.123,ал.1 НК е продължило около 3 години и процесуално-следствените действия са му причинили неимуществени вреди изразяващи се в изживян значителен стрес, нарушаване на емоционалното равновесие, страх за бъдещето, страх за собственото си дете, включително и страх от това как околните интерпретират проблемите му с правосъдието. Изпитвал чувство на срам, че е разследван, обвиняван и подсъдим, което го карало да преустанови голяма част от социалните си контакти, да се затвори в себе си, като освен най-близките да не допуска други хора до себе си.

Претендира осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение , за което е бил оправдан с присъда в размер на сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ- ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, взема становище, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли , тъй като не са доказани твърдените от ищеца неимуществени вреди, предвид и факта, че той вече е бил осъждан за престъпление от общ характер. Поддържа, че претенцията за обезвреда на неимуществени вреди е прекомерна по размер и не отговаря на принципа за справедливост, установен с чл.53 ЗЗД.

Оспорва и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва.

Моли съдът да отхвърли иска.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени доказателствата по делото намира от фактическа страна следното.

По делото са представени писмени доказателства ,от които се установява, че срещу В.

В. В., ЕГН ********** е било водено досъдебно производство № 241/2015г. по описа на СО СГП, пр. пр. № 12796/2015г. по описа на СГП и на 12.08.2019 год. е бил привлечен като обвиняем по обвинение в извършване на престъпления по чл. 123, ал.1 и по чл.309, ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

По внесен обвинителен акт с обвинение по чл. 123, ал.1 от НК – че на 23.07.2015г. в гр. София, бул. ****, в сградата на хотел „Маринела“, в качеството си на работодател, по непредпазливост е причинил смъртта на И.Н.Г. и по чл.309, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК – че на 23.07.2015г. в гр. София в условията на продължавано престъпление – с шест деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени пред непродължавани периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явили от обективна и субективна страна продължение на предшестващите – сам е съставил неистински частни документи и ги у употребил, за да докаже, че съществува задължение да проведе начален, периодичен и извънреден инструктаж по отношение на И.Н.Г. и Г.И.Ц., е образувано н.о.х.д. № 2757/20 г., 31 с-в по описа на СГС.

2

С определение от 17.02.2023г. на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК е прекратено производството по повдигнатото обвинение по чл.309, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.

С присъда влязла в законна сила на 05.05.2023 г. ищецът В. В. В. е бил признат за невиновен по обвинението по чл. 123, ал.1 от НК и напълно оправдан.

От показанията на св. Д.З.В. се установява, че се познава с ищеца от повече от 10 години и след инцидента и последващото обвинение ищецът не бил същия човек. Странял от семейството и близките си, избягвал да излиза, тъй като бил сочен с пръст за това, че е убиец. Малко след обвинението жена му го напуснала и му взели детето. В строителният бранш, в който работели заедно с ищеца, започнали да не искат да го взимат на работа и да го избягват.

По делото е представена електронна справка за съдимост, от която се установява, че ищецът има две предходни осъждания за деяния през 2011 год.-присъда от 2013 год. и от 2019 год. с присъда от 2019 год. за управляване на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, като и в двата случая е осъждан на лишаване от свобода.

От правна страна съдът намира следното:

Претенциите за вреди са основани на разпоредбата на чл. 2, ал.1 т. 3, предл. първо ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление.

В случая фактическият състав на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ е осъществен чрез действия от страна на прокуратурата - повдигане на обвинение в престъпление по чл. 123, ал.1 от НК извършено с постановление от 12.08.2019 год.,продължило близо 3 години и половина наказателно производство/досъдебна и съдебна фаза/, след което е постановена оправдателна присъда. Налице са принципни основания за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на неимуществените вреди от незаконното обвинение.

Ето защо искът се явява основателен.

Относно размера: Според съда основните вреди, които ищецът е претърпял от повдигнатото обвинение за периода до оправдаването му са чисто човешки притеснения да не бъда осъден за нещо, което не е извършил.

Установено е промяна в поведението на ищеца изразяваща се в ограничаване на социалните контакти, както и негативно отношение в професионалната му среда. Факта на предишни осъждания на ищеца, дава основание на съда да приеме, че страхът и притесненията са били провокирани до голяма степен от това обстоятелството – предходни осъждания за престъпления за които е признат за виновен.

Няма доказателства по делото,че евентуалната раздяла на ищеца със съпругата му е в следствие на негативно отражение на незаконното обвинение в отношенията.

С оглед изложеното съдът приема, че справедливо по размер обезщетение за 3 претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 5000 лв. - за незаконно обвинение в престъпление по чл. 123, ал.1 от НК, в който размер искът за неимуществени вреди следва да се уважи, а за разликата до претендираните 50 000 лв. да се отхвърли като неоснователен.

Върху уважения размер на претенцията следва да се начисли законна лихва считано от 13.10.2023 год.

Доказателства за разноски направени от ищеца за адвокатска защита по делото няма и такива не се присъждат, а съобразно процента на уважаване на претенцията –8.3% , не следва да се присъждат и такива за държавна такса,тъй като сумата е пренебрежимо малка.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОС Ъ Ж Д А ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , гр. София, бул.

”Витоша” № 2 да заплати на В. В. В., ЕГН ********** чрез адв. К. К. по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ сумата 5000 лв.-обезщетение за незаконно обвинение, за което е оправдан с Присъдата по н.о.х.д. № 2757/20 г., 31 с-в по описа на СГС от 05.05.2023 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 13.10.2023 год. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените вреди над уважения размер от 5000 лв. до претендирания от 50 000 лв. като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4