Определение № 331 от 20.07.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. Силистра, 20.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Ив. Краева

Членове:

Десислава Г. Петрова

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20233400500248 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с ЕИК 207172780 обжалва разпореждане № 480/15.06.2023г. по ч.гр.д. № 227/2023г. на РС – Тутракан, с което частично е отхвърлено заявлението с вх.№ 1819/02.05.2023 на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД (цесионер) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против А. К. Х. с ЕГН ********** за: - договорна лихва 232,52 лева за периода 13.03.202213.02.2023; - обезщетени за забава върху дължимите суми по договора за заем 122,74 лева за периода 14.03.2022-23.05.2023; - законна лихва върху отказаната част от главницата от завеждане на заявлението на 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, дължими по договор за заем Microcredit Online № 9032-00087563/26.01.2022, сключен с „Микро кредит” АД с ЕИК 202073629 (цедент).

В частната жалба се твърди, че обжалваният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Навеждат се доводи, че обстоятелството дали предвиденото в договора възнаграждение за допълнителни услуги следва да бъде включено към общо дължимата сума по договора и в ГПР е въпрос, относим към действителността на тези клаузи, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено в чл.19, ал.5 от ЗПК. В договора ясно е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва и при какви обстоятелства се дължи. Други вземания по този договор няма. Поради това счита, че е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени вземания, 1 претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

Съдът, след преценка на данните по делото, приема следното от фактическа страна:

Частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по ч. гр. д. №227/2023 г. по описа на РС – Тутракан, е образувано по подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД (цесионер), срещу А. К. Х. с ЕГН ********** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми:

1000 лв. – главница; договорна лихва 232,52 лева за периода 13.03.202213.02.2023; - обезщетени за забава върху дължимите суми по договора за заем 122,74 лева за периода 14.03.2022-23.05.2023; законна лихва върху от главницата от завеждане на заявлението на 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, дължими по договор за заем Microcredit № 903200087563/26.01.2022, сключен с „Микро кредит” АД с ЕИК 202073629 (цедент).

По заповедното производство е представен Договор за заем Microcredit № 9032-00087563/26.01.2022, сключен между "Микро кредит" ЕАД – заемодател, и А. К. Х. с ЕГН ********** – заемополучател. В същия са отразени: общ размер на заема – 1000, 00 лева; обща сума за погасяване – 1232,52лева; сума за получаване – 1000, 00 лева; срок на договора – 12м; погасителна вноска – 102,72 лева; ГПР – 48, 90 %; фиксиран лихвен процент – 40,47%. Представени са Погасителен план към договора, както и Общи условия към същия.

Приложен е и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00087563/26.01.2022г., подписан между страните. В същия е отразено /т.3/, че "Микро кредит" АД предоставя на клиента пакет от допълнителни услуги, както следва: Пакет "Комфорт" – срок 12 месеца, вноска: 78,65 лева, число на изплащане:13 –то число. Предмет на посочените като допълнителни услуги за пакета „Комфорт“, включва следните услуги: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските по банковата сметка на кредитора или директно в офис, безплатно предоговаряне или разсрочване на заема, разглеждане до минути. В точка 4.

1. на горецитирания Договор е посочено, че допълнителни услуги съгласно този договор се предоставят единствено като допълнение към подписан Договор за заем Microcredit и след попълване и подписване на формуляр Искане за допълнителни услуги. Уточнено е, че допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договор за заем и/или получаване на заем Microcredit. Размерът на вноската и датата, на която ще се дължи всяка седмична/месечна вноска, са посочени в т. 3 на договора.

Съгласно чл. 4. 8., плащането на всички дължими вноски за допълнителни услуги се дължи от потребителя и в случаите на предсрочно погасяване на 2 договора за заем, както и при отказ от сключения договор за заем CrediHome в рамките на законоустановения 14-дневен срок, като потребителят ще заплаща дължимите вноски съобразно тяхнното използване до мамента на погасяване или отказ от склячения Договор за заем.

Първоинстанционният съд, с атакуваното Разпореждане № 480/ 15.06.2023 г., е отхвърлил частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника - в частта за обжалваните суми. Намерил, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.

3 от ГПК във вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, следва да откаже издаването на заповед за изпълнение за част от заявените суми, тъй като искането вероятно се основава на неравноправна клауза и е в противоречие със закона, след като в посочения в процесния потребителски договор за кредит ГПР не е включено възнаграждението по договора за допълнителни услуги. Съобразявайки че размерът на кредита е 1000 лева, а заявителят твърди, че не са правени погасителни плащания, на осн. чл. 23 от ЗПК е издал заповед за изпълнение само за главницата от 1000 лв., ведно със законната лихва от датата на заявлението /31.05.2023г./ до окончателното погасяване на сумата,

Въззивният съд счита, че частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3 на същия законов текст, и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

По ч. гр. д. №227/2023 г. по описа на РС – Тутракан, заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът - физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо него приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

Законът /ЗПК/ въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл.

11 ЗПК. В чл. 11, т. 10 от с.з. е уредено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Видно от данните по делото, ГПР по настоящия договор за кредит, е 48,90%, т. е. определен е в рамките на разрешения законов размер, като с оглед посочванията в жалбата 3 същият не включва договореното възнаграждение по договора допълнителни услуги. Сключеният договор за предоставяне на допълнителни услуги обаче, не може да бъде сключен самостоятелно - той има обусловено от договора за кредит значение и правата и задълженията по него са свързани с тези по последния, тъй като в резултат на предоставянето им от кредитора, потребителят придобива права да бъде обслужван на каса или чрез посещения в дома за инкасиране на вноски в брой и да иска изменение на условията или разсрочване, които услуги не могат да се ползват от клиента извън основното правоотношение. Доколкото задължението за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги е свързано неразделно с договора за кредит, тъй като без последния не би било поето, следва да се приеме, че е част от общия разход по кредита. В конкретния случай в ключването на възнаграждението като компонент при определяне на годишния процент на разходите, при съобразяване с неговия конкретен размер, води до превишаване на законоустановения праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е самостоятелно основание за несъблюдаване на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. В такава хипотеза потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита- чл. 23 от ЗПК.

Предвид горните съображения, подадената частна жалба се явява неоснователна, същата следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането - потвърдено.

Воден от горното, Окръжен съд – Силистра

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 480/15.06.2023г. по ч.гр.д. № 227/2023г. на РС – Тутракан.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4