Определение № 19995 от 16.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 9640/2025
- Вид
- Определение № 19995
- Подписан
- 16.10.2025
- В сила
- 16.10.2025
- Състав
- Пламен Колев, Гергана Живкова Троянова, Никола Чомпалов
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19995 гр. София, 16.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Колев
Членове:
Никола Чомпалов
Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509640 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Определение №11040 от 13.03.2024г. по ч. гр. д. № 35375/2023г. на СРС, 140 състав, с което е обезсилена издадената на 07.07.2023г. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземания на жалбоподателя срещу Г.Т.П., както и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист и производството по делото е прекратено.
Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен.
Твърди, че погрешно е изпратил становище по заповедното дело, с което признава извършено от длъжника плащане на вземанията по заповедта, като грешката се дължи на съда, тъй като му е изпратил указанията, посочвайки именно този номер на дело, а не правилният № 35376/2023г. на СРС.
Длъжникът по заповедното производство не е депозирал становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди данните по делото и направените доводи, намира следното:
Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството по ч. гр. д. № 35375/2023 г. на СРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД за дължими суми за потребена топлоенергия и осъществено дялово разпределение от длъжника Г.Т.П.. На 07.07.2023г. е издадена заповед за изпълнение, връчена надлежно на длъжника на 01.11.2023г. Срещу заповедта не е било депозирано възражение по чл.414 ГПК, поради което същата е влязла в сила. На 18.12.2023г. заповедният съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист за сумите по заповедта и такъв е получен от заявителя на 16.01.2024г.
1
С молба от 01.03.2024г. заявителят е уведомил съда, че длъжникът е погасил изцяло задължението си по заповедта.
С определение от 13.03.2024г. заповедта е била обезсилена, както и издаденият изпълнителен лист, а производството - прекратено.
Определението не съдържа мотиви. Същото е неправилно.
Съгласно чл.414а ГПК длъжникът има право в срока за възражение да заяви, че е погасил вземането на заявителя, като приложи доказателства за това. Съдът е длъжен да изпрати възражението с доказателствата за плащане на заявителя с указание, че следва да представи становище в тридневен срок от получаването им с предупреждение, че при липса на постъпило становище заповедният съд ще обезсили заповедта за изпълнение, вкл. в частта за разноските. – ал.4. Съгласно ал.5, ако становище не постъпи, съдът обезсилва заповедта, а ако такова е депозирано – се произнася след преценка на възражението на длъжника и становището на заявителя.
Преценката е на заповедния съд, тъй като хипотезите са няколко – ако длъжникът е платил главницата, но не и лихвите и разноските, на заявителя се дават указания за иск по чл.422 ГПК за спорната лихва; ако длъжникът е платил главницата и лихвата – може да се издаде по искане на заявителя изпълнителен лист за разноските – така т.10в от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС; ако длъжникът е погасил задължението изцяло, вкл. законната лихва върху главницата, както и разноските – делото се архивира. Не съществува възможност за обезсилване на заповедта при депозирано становище на заявителя и извършено плащане на сумите по заповедта, тъй като това би отнело основанието за плащане – така и в т.13 от ТР по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, която предвижда две хипотези на обезсилване – при непредявен в срок иск по чл.422 ГПК или при прекратено производство по предявен иск по чл.422 ГПК (освен в хипотеза на констатация на съда, че заповедта е влязла в сила, или при сключена спогодба, когато отново не обезсилва заповедта). С въвеждането на нормата на чл.414а ГПК се предвиди още една възможност – липса на становище на заявителя по реда на чл.414а ГПК при възражение на длъжника, че е платил.
В настоящия случай, заповедта от 07.07.2023г. е стабилизирана, тъй като е влязла в сила, поради липса на възражение, и е издаден изпълнителен лист.
Изявлението на заявителя, че вземанията са погасени е ирелевантно за заповедния съд на този етап. То не е становище по чл.414а ГПК, тъй като не е имало възражение по чл.414 ГПК, нито му е пращано такова на заявителя за становище по чл.414а ГПК, щом го няма, нито са му указвани неблагоприятните последици от неподаване на становище по този ред, както изисква закона. Не може да се сподели и виждането, че заповедта се обезсилва, още по-малко изпълнителния лист, ако има плащане, тъй като то е направено именно в изпълнение на заповедта и издадения въз основа на нея лист.
Противното означава да се отнеме основанието на плащането.
Предвид изложеното, определението следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. В този смисъл, изложените от ищеца доводи за допусната от него грешка, са ирелевантни, но доколкото въззивът е пълен по дела от този характер, то съдът следва да зачете установения правен ред. Само за яснота следва да се посочи, че грешката на заявителя е неизвинима, доколкото негова грижа е да провери името на длъжника, който е заплатил задължението си към топлопреносното предприятие и по кое дело, а факта, че от съда са му изпратили съобщение под грешен номер не го оправдава. По изложените по-горе съображения обаче това поведение е неотносимо, тъй като при потвърждение за плащане след стабилизирана заповед същата не може да се обезсилва.
2
Предвид изложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 11040 от 13.03.2024г. по ч. гр. д. № 35375/2023г. на СРС, 140 състав, с което е обезсилена издадената на 07.07.2023г. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземания на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Г.Т.П., ЕГН **********, обезсилен е издаденият въз основа на нея изпълнителен лист и е прекратено производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3